Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1998          Година 07.11.2018         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

           

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2530 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба подадена от Н.А.Д. с ЕГН: ********** ***, чрез адвокат Д.В. *** против  заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-4635-000203/16.08.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Приморско, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна, постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и прави искане за нейната отмяна.

Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Приморско – С. Овчаров, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 464250/16.08.2018г. (л.23 по делото) е съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско, за това, че на 16.08.2018г., в 22,25ч. в гр.Приморско, Н.А. е установен да управлява лек автомобил с рег. № А 9857 НК, под въздействието на наркотични или упойващи вещества, констатирано с техническо средство Drager Drugchek 5000, с което е отчетено наличие на вещества Бензодиазепими.

На водача е издаден и талон за медицинско изследване № 0005207 (л.26 от делото), като същият е посочил, че не приема резултатите от техническото средство и ще се яви за медицинско изследване.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 18-4635-000203/16.08.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Приморско (л.17 от делото), на Н.А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото не са представени доказателства за датата на връчване на заповедта, но доколкото тя е издадена на 16.08.2018г., а жалбата срещу нея е с вх.№ 9777/30.08.2018г., следва да се приеме, че е спазен срока по чл.149, ал.1 от АПК, за нейното обжалване.

С постановление за прекратяване на наказателно производство изх.№ 571/2018г. от 22.10.2018г. на Районна прокуратура гр.Царево (л.44 от делото), е прекратено наказателното производство по ДП № 282/18г. по описа на РУ Приморско. В мотивите на постановлението е посочено, че А. не е бил съгласен с показателите на техническото средство и е дал кръвна проба за медицинско изследване. От заключението на приложената по досъдебното производство химическа експертиза на дадената от водача кръвна проба не са установени наркотични или упойващи вещества, поради което извършеното не съставлява престъпление от общ характер. По делото е представена цитираната съдебно-химическа /токсиколочина/ експертиза (л.37-38 от делото).  

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, , 4, т.5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.27 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейските инспектори в група  „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР гр.Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е надлежно връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка  временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и че водачът е под въздействието на алкохол или друго упойващо вещество. Наличието на тази предпоставка не се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Видно от представеното по делото постановление за прекратяване на наказателно производство изх.№ 571/2018г. от 22.10.2018г. на Районна прокуратура Царево, в хода на образуваното наказателно постановление е установено, че жалбоподателя не е управлявал лекия автомобил под въздействието на упойващо вещество, доколкото то не е установено посредством извършената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза на взетата от него кръв. Действително техническото средство е дало положителен резултат за наличието на наркотични или упойващи вещества, но в случая е било налице изследване от кръвна проба и стойностите от това изследване са определящи, съгласно изрично предвиденото от законодателя в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Ето защо, след като е безспорно установено, че лицето на посочената дата и място не е управлявало автомобил под въздействието на упойващо вещество, то не са били налице предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ и обжалваната заповед, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2  от АПК, във връзка с чл.172, ал.4 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-4635-000203/16.08.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Приморско.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: