О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 2231                 Година 20.09.2018                град Бургас

 

Административен съд гр.Бургас, десети състав, на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

                       

                                                                                  Председател: Даниела Драгнева

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева частно административно дело номер 2522 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.41, ал.3, във връзка с чл.127ж, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Виктория Туристик“ АД с ЕИК: 102880358, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Цар Борис ІІІ Обеденител“ № 42, представлявано от изпълнителния директор К. *** Радулова против действията на органите по приходите по предварително обезпечаване на фискален контрол, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0041706/08.08.2018г., мълчаливо потвърдени с от директора на ТД на НАП гр.Бургас. С жалбата се иска отмяна на оспорените действия.

Административен съд Бургас, в предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното:

На 08.08.2018г. е съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0041706/08.08.2018г. от инспектори по приходите, за извършена проверка на товарен автомобил с рег.№ Р 4902 ВН, находящ се в К.К.“Слънчев бряг“, хотел „Виктория палас“. При проверката е установено съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката по вид и количество стока – газьол 4009л. и на основание ч.121, ал.3 от ДОПК е определено обезпечение в размер на 1503,38 лева. На същата дата е съставен и протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателствата, като съгласно Приложение № 1 към протокола при извършена справка в ПП „Система за управление на приходите“ е констатирано, че по данъчно-осигурителната сметка на проверяваното лице са налични изискуеми задължения в размер на 33 677,03 лева по декларация обр.6 за м.06.2018г., с краен срок на плащане 25.07.2018г.. На основание чл.121а, ал.3, във връзка с ал.2 от ДОПК са предприети действия за обезпечаване на доказателствата 

С жалба вх.№ ИТ-00-8269/22.08.2018г. са обжалвани по административен ред действията по предварително обезпечаване на фискален контрол. С решение № 80/23.08.2018г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, жалбата е отхвърлена.

По делото липсват доказателства за връчване на решението на представител на дружеството-жалбоподател, поради което следва да се приеме, че сезиращата съда жалба с вх.№ 9755/30.08.2018г. е подадена в срока по чл.41, ал.3 от ДОПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на съдебната проверка за законосъобразност са предприети действия за обезпечаване на доказателства на орган по приходите в хода на проверка по упражняване на фискален контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.1 от ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4; 3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването и́. Според ал.2 и ал.3 от цитираната правна норма предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тези случаи органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. Забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението и́.

В  случая органите по приходите са се позовали на хипотезата на алинея втора на чл.121а от ДОПК, като са се мотивирали с наличието на задължения на дружеството в особено големи размери.

С оглед представените по делото доказателства се установява, че дружеството към момента на налагане на обезпечението има непогасени публични задължения в размер на 728 629,38 лева, а към 13.09.2018г. в размер на 690 405,93 лева. Тези задължения са установени с издадени на дружеството ревизионни актове и са декларирани от него с декларации обр.6 и декларация по ДДС. От представените от ответника доказателства се установява, че два от ревизионните актове се обжалват и изпълнението по тях е спряно. По отношение на третия ревизионен акт по делото не се съдържат доказателства, че е влязъл в сила, но съгласно нормата на чл.157, ал.1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение, поради което установените с него задължения са изискуеми. В този смисъл не следва да се кредита представеното от жалбоподателя удостоверение за наличието или липсата на задължения, издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, съгласно което към 13.08.2018г. дружеството няма задължения, доколкото в тази норма изрично е посочено, че в това удостоверение не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Също така с него не се установява, дали дружеството е имало задължения към момента на извършване на обжалваните действия – 08.08.2018г. Така изложеното се отнася и до задълженията по посочените декларации по отношение на които срока за плащане на задълженията е бил изтекъл към 08.08.2018г., доколкото съгласно нормата на чл.107, ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.

Правилно е прието, че посочените задължения на дружеството са в особено големи размери съгласно легалното определение дадено в нормата на чл.93, т.14 от НК, съгласно която „Данъци в големи размери“ са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а „данъци в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

На следващо място, неоснователно е възражението на дружеството, че тъй като дейността му е менажиране на хотели и предоставяне на туристически услуги, закупеното гориво не е стока, а материал и се влага в отоплителните инсталации за загряване на вода и не подлежи на последваща реализация. По принцип разпореждането с така закупеното гориво може да е чрез последваща продажба, като в този случай то се третира счетоводно като стока или чрез влагане в дейността на дружеството, като по този начин то се влага като материал и участва във формиране на себестойността на предоставяните услуги. Ето защо, след като в случая така закупеното гориво ще се влага като материал и неговата стойност е част от себестойността на предоставяните услуги, то е налице реализация на същото.

Видно от изложеното, в случая е била налице необходимостта от налагането на обжалваните  мерки, след като закупеното гориво подлежи на реализация и дружеството има изискуеми задължения в особено големи размери. Тези обстоятелства обосновават извода, че значително би могло да бъде затруднено събирането на дължимите данъци и предприетите действия на основание чл.121а, ал.3 от ДОПК са законосъобразни.

С оглед на изложеното и на основание  чл.41, ал.3 във вр. с чл.127ж, ал.1 от ДОПК, жалбата на „Виктория Туристик“ АД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, десети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виктория Туристик“ АД с ЕИК: 102880358, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Цар Борис ІІІ Обеденител“ № 42, представлявано от изпълнителния директор К. *** Радулова против действията на органите по приходите по предварително обезпечаване на фискален контрол, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0041706/08.08.2018г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: