О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 2245

 

Град Бургас, 21.09.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                                           СЪДИЯ: Станимира Друмева

                                      

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 2521 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.41, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Виктория туристик” АД, ЕИК 102880358, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 42, представлявано от изпълнителния директор К. Радулова, против отказа (мълчаливото потвърждение) на директора на ТД на НАП-гр.Бургас да се произнесе по подадена от дружеството жалба с вх. № КТ-00-8271/22.08.2018г. против действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 182700961340_12 от 9.08.2018г., съставен от органи по приходите с месторабота дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП-София.

Жалбоподателят счита, че предварителното обезпечение е неотносимо към събирането на установените към датата на проверката задължения на дружеството. Сочи, че дейността на дружеството е менажиране на хотели и предоставяне на туристически услуги – хотелско настаняване. По тази причина закупеното гориво, за освобождаването на което е представено обезпечението, не е стока, а материал и се влага директно в отоплителните инсталации за загряване на вода и не подлежи на последваща реализация. В подкрепа представя с жалбата счетоводна справка за изписването на разход на същото гориво. Наред с изложеното сочи, че към момента дружеството няма публични задължения, за което представя удостоверение за липса на задължения по чл.87 от ДОПК. Искането от съда е да отмени мълчаливото потвърждение на директора на ТД на НАП-гр.Бургас на действията на органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 182700961340_12 от 9.08.2018г.

Ответникът представя административната преписка по оспорването. 

Съдът, като съобрази становищата на страните, приложените писмени доказателства и закона, приема за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с предварително извършен анализ на дейността на „Виктория туристик” АД са предприети действия по физическа проверка на доставяни от дружеството стоки и придружаващите ги документи.

На 9.08.2018г. е извършена проверка на място, находящо се във в.с.Елените, ваканционен клуб Виктория, хотел Роял парк, от екип от инспектори по приходите на разтоварване/получаване на доставена на дружеството стока с висок фискален риск – 3 000 л. газьол с код по КН 2710 19 43, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%, в присъствието на упълномощено от дружеството лице. Установено е съответствие между посоченото в документите и полученото/разтовареното на място вид и количество на стоката.

При извършена справка в програмен продукт „Система за управление на приходите“ е констатирано, че по данъчно-осигурителната сметка  на дружеството са налични изискуеми задължения общо в размер на 728 629,37 лв., от които ДДС - 33 041,46 лв., корпоративен данък - 513 543,73 лв., данък по ЗДДФЛ - 13 282,13 лв., задължения за ЗОВ - 78 084,83 лв., и подлежащи на разпределение от публичния изпълнител задължения - 90 677,22 лв. Прието е, че с оглед наличието на неизплатени стари задължения се създава риск за събирането и на бъдещите задължения, които ще възникнат при реализацията на стоката. Посочено е, че сумата от 728 629,37 лв. отговаря на легалния термин за „данъци в особено големи размери“ по смисъла на чл.93, т.14 от НК.

 Предвид установеното е обоснован извод, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради което е налице необходимост от предоставяне на обезпечение за гарантиране събираемостта на дължимите данъци.

На основание чл.121а, ал.3, във връзка с ал.2 от ДОПК е предприето предварително обезпечаване при фискален контрол и е определено обезпечение в размер на 1 125 лв., представляващо 30 % от общата пазарна стойност на стоката в размер на 3 750 лв., съобразно пазарните цени на стоките, изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Посочено е, че при определянето на пазарната цена е използван методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, като експертният резултат е получен след съпоставяне на цената за стоките по контролираната сделка с цената за стоки по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия. Посочена е и възможността за преизчисляване на пазарната цена, както и на размера на обезпечението, ако получателят на стоката представи пред НАП експертиза, доказваща промяна в пазарните условия на територията на Република България.

На основание чл.121а, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.40 от ДОПК, е иззета стоката с висок фискален риск и придружаващите я документи, указана е възможността тя да бъде освободена след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

За извършената проверка и предприетите от органите по приходите действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл.121а, ал.3, във връзка с чл.121а, ал.2 от ДОПК, е съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 182700961340_12 от 9.08.2018г. Събрани са като доказателство товарителница, експедиционна бележка, декларация за съответствие на качество, документ за доставка на адрес, разпечатка от принтер на цистерна за разтоварено гориво и пълномощно. Екземпляр от протокола е връчен на упълномощеното от дружеството лице.

С Приемо-предавателен протокол № 182700961340_14 от 9.08.2018г., стоките са предоставени за съхранение и отговорно пазене в обекта на проверяваното дружество.

В законоустановения срок определената сума в размер на 1 125 лв., представляваща 30 % от пазарната стойност на стоката, предмет на извършения фискален контрол, като гаранция за освобождаването й, е внесена и видно от протокол № 182700961340_28 от 10.08.2018г. е освободена.

Недоволно от действията на органа по приходите, дружеството-жалбоподател е обжалвало същите пред директора на ТД на НАП-гр.Бургас в срока по чл.41, ал.1 от ДОПК с жалба вх. № ИТ-008271/22.08.2018г. С решение № 83 от 23.08.2018г. жалбата му е отхвърлена като неоснователна. По делото няма данни решението на директора на ТД на НАП-гр.Бургас да е връчено на „Виктория туристик” АД. Приемайки, че е налице хипотезата на мълчаливо потвърждение, дружеството е подало на 30.08.2018г. жалба до съда против действията, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 182700961340_12 от 9.08.2018г., съставен от органи по приходите в Д „ФК”, по която е образувано настоящото съдебно производство.

Допълнително по делото е представена от ответника информация, придружена със справка за общите задължения на „Виктория туристик” АД, видно от която към датата на налагане на обезпечението - 9.08.2018г., непогасените публични задължения на дружеството са в размер на 728 629,37 лв., а към 13.09.2018г. непогасените публични задължения на дружеството са в размер на 690 405,93 лв.  

При тази фактическа установеност съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена е от лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за него административен акт, след изчерпан административен ред за обжалване, в законоустановения срок по чл.41, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.127ж от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.121а, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да поиска при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4; 3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването и́. Според ал.2 и ал.3 от цитираната норма предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тези случаи органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. Забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението и́.

Съгласно чл.127а от ДОПК, органи по приходите могат да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, без да е необходимо изрично писмено възлагане. На фискален контрол подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката - територията на страната, територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или територията на трета страна. Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск е съвкупност от действия на органи по приходите с цел предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, които се извършват във връзка с движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. С фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск не се установяват задължения за данъци, но могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци.  За всяко действие при извършването на фискалния контрол върху движението на стоки се съставя протокол. Списъкът на стоки с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Заповедта и списъкът на стоките с висок фискален риск се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите.

Видно от цитираните разпоредби и визираните в чл.12, ал.1 и ал.2 от ДОПК правомощия, органите по приходите от дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съставили оспорения протокол, са материално компетентни да извършат обективираните в него действия – овластени по силата на закона сами да предприемат действията по чл.40 от ДОПК и фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, без да е необходимо изрично предварително писмено възлагане.

Не се установяват нарушения на процесуалния закон.

Спазена е предвидената в чл.121а, във вр. с чл.40 от ДОПК, процедура, като съставения протокол за обезпечаване на доказателствата е в изискуемата форма, съдържат фактическите обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства. Протоколът е съставен след извършена проверка в информационните масиви на НАП и въз основа на установените преди предприетите действия обективни данни, с преценена необходимост за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства, тъй като при последващо разпореждане със стоки с висок фискален риск събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни или би било невъзможно. В този смисъл, обосновани са визираните в него правни основания - чл.121а, ал.3, във вр. с чл.121а, ал.2 от ДОПК, за предприетите действия по обезпечаване на доказателствата. Иззетата стока в присъствието на пълномощник на жалбоподателя е с висок фискален риск с номенклатурен номер 27102011 и съответно 27101245 по списъка на стоките с висок фискален риск, утвърден със заповедта по чл.127а, ал.7 от ДОПК на министъра на финансите, описана е в протокола по вид, съответстващ код от приложението към заповедта на МФ, количество в нето килограми, пазарна стойност и обща стойност без ДДС, обезпечението по чл.121а, ал.3, изречение второ от ДОПК в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката, условията и срока, при които обезпечителните мерки ще бъдат отменени и лицето, на което се оставят стоките на отговорно пазене. Протоколът за извършена проверка на стоки с висок фискален изцяло отговаря по форма и съдържание на протокол по чл.127а, ал.6 от ДОПК, документиращ съвкупността от действията на органите по приходите по повод извършения фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и установените факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци.

Спазен е и приложимия материален закон.

В  случая органите по приходите са се позовали на хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК, мотивирайки се с наличието на задължения на дружеството в особено големи размери.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на налагане на обезпечението дружеството има непогасени публични задължения общо в размер на 728 629,38 лв., а към 13.09.2018г. в размер на 690 405,93 лв. Тези задължения са установени с издадени на дружеството ревизионни актове и декларирани от него с декларации обр. № 6 и по ЗДДС задължения за ЗОВ и ДДС. В тази връзка съдът не кредита представеното от жалбоподателя удостоверение за наличието или липсата на задължения, издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, съгласно което към 13.08.2018г. дружеството няма задължения. От една страна, в чл.87, ал.6 от ДОПК изрично е посочено, че в това удостоверение не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, а от друга датата на удостоверяване на липса на задължения към бюджета е след датата на извършване на обжалваните действия – 9.08.2018г.

Правилно е прието от органите по приходите, че установените изискуеми публични задължения на дружеството към 9.08.2018г. са в особено големи размери според легалното определение дадено в нормата на чл.93, т.14 от НК, съгласно която „данъци в големи размери“ са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а „данъци в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

Неоснователно е възражението на дружеството, че тъй като дейността му е менажиране на хотели и предоставяне на туристически услуги, закупеното гориво не е стока, а материал, поради което се влага в отоплителните инсталации за загряване на вода и не подлежи на последваща реализация. По принцип разпореждането с така закупеното гориво може да е чрез последваща продажба, като в този случай то се третира счетоводно като стока или чрез влагане в дейността на дружеството, т.е. влага се като материал и участва във формиране на себестойността на крайния продукт - предоставяните услуги. Ето защо, след като в случая така закупеното гориво ще се вложи като материал и неговата стойност ще е част от себестойността на предоставяните услуги, то налице е реализация на същото.

В случая е била налице необходимостта от налагането на обжалваните  обезпечителни мерки, след като закупеното гориво подлежи на реализация и дружеството има изискуеми задължения в особено големи размери. Тези обстоятелства обосновават извода, че значително би могло да бъде затруднено събирането на дължимите данъци и предприетите действия на основание чл.121а, ал.3, вр. ал.2 от ДОПК, са законосъобразни.

Изложеното мотивира съда да приеме, че оспорените действия са извършени от компетентни органи по приходите, при спазване на предвидения в ДОПК процесуален ред и в съответствие с изискванията на закона – в установената хипотеза на чл.121а, ал.2 от ДОПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.41, ал.3 от ДОПК,  Административен съд – Бургас, пети състав,

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виктория туристик” АД, ЕИК 102880358, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” №42, представлявано от изпълнителния директор К. Радулова, против действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 182700961340_12 от 9.08.2018г., съставен от органи по приходите с месторабота дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП-София, потвърдени с решение № 83/23.08.2018г. на директора на ТД на НАП-гр.Бургас.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: