О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2243/21.09.2018 година,  град Бургас

 

            Административен съд - Бургас, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

разгледа адм.д. № 2520/2018 година,

 

 

            Производството е по чл.41 ал.3, във връзка с чл.127ж ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

            Образувано е по жалба вх. № 9753/30.08.2018 година от „Виктория Туристик“ АД с ЕИК 102880358 и съдебен адрес – град Пловдив, булевард “Цар Борис ІІІ Обединител“ № 42, против действията на органите по приходите по предварително обезпечаване на фискален контрол, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 182700961340_16/09.08.2018 година, потвърдени с решение № 84/23.08.2018 година на директора на ТД – Бургас на НАП.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на предприетите действия. Твърди се, че горивото, върху което е наложено обезпечение, не се продава от дружеството, а се влага директно в отоплителните инсталации на сградите, стопанисвани от жалбоподателя. Заявява се, че „Виктория Туристик“ АД няма публични задължения, за което се прилага удостоверение, издадено от НАП по реда на чл. 87 от ДОПК.

            Иска се отмяна на оспорените действия.

            След като съпостави твърденията на жалбоподателя със съдържанието на представената преписката, съдът приема следното от фактическа страна.

            На 09.08.2018 година била извършена проверка на стока с висок фискален риск – 1000 литра газьол, на място на разтоварване във вилно селище „Елените“, ваканционен клуб „Виктория“ –сервизен център, собственост на жалбоподателя. При проверката било установено съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката по вид и количество стока.

            При извършена справка в програмен продукт „Система за управление на приходите“ (СУП) било констатирано, че проверяваното лице има изискуеми задължения в размер на 728 629,37 лева – за ДДС, данък по ЗКПО, за задължителни осигурителни вноски. Било преценено, че наличието на неизплатени данъчни задължения в особено големи размери създава риск за събирането на бъдещите задължения при реализацията на проверяваната стока, което обусловило извод за необходимост от представяне на обезпечение, гарантиращо събираемостта на дължимите данъци, възникващи при последващата реализация на стоката.

             Затова с обжалвания протокол № 182700961340_16/09.08.2018  година на инспектори по приходите, на основание ч.121, ал.3 от ДОПК е било определено обезпечение в размер на 375,00 лева.

            С жалба вх. № ИТ-00-8272/22.08.2018 година дружеството е обжалвало по административен ред действията по предварително обезпечаване на фискален контрол.

            С решение № 84/23.08.2018 година директорът на ТД – Бургас на НАП е отхвърлил жалбата.

            По делото липсват доказателства за връчване на решението на представител на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че жалбата, по повод която е образувано настоящото производство, е подадена в срока по чл.41 ал.3 от ДОПК.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.

            Предмет на съдебната проверка за законосъобразност са предприети действия за обезпечаване на доказателства на орган по приходите в хода на проверка по упражняване на фискален контрол.

            Съгласно разпоредбата на чл.121а ал.1 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4; 3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването и́. Според ал.2 и ал.3 от цитираната правна норма предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тези случаи органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. Забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението и́.

            В  случая, органите по приходите са се позовали на хипотезата на алинея втора на чл.121а от ДОПК, като са се мотивирали с наличието на задължения на дружеството в особено големи размери.

            С оглед представените по делото доказателства се установява, че дружеството към момента на налагане на обезпечението има непогасени публични задължения в размер на 728 629,37 лева – съгласно допълнително изискана справка от ТД – Бургас на НАП. Тези задължения са установени с издадени на дружеството ревизионни актове, декларирани от него с декларации обр. 6 и декларации по ЗДДС.

            От представените от ответника доказателства се установява, че два от ревизионните актове се обжалват и изпълнението по тях е спряно. По отношение на третия ревизионен акт по делото не се съдържат доказателства, че е влязъл в сила, но съгласно нормата на чл.151 ал.1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение, поради което установените с него задължения са изискуеми. В този смисъл не следва да се кредита представеното от жалбоподателя удостоверение за наличието или липсата на задължения, издадено на основание чл.87 ал.6 от ДОПК, съгласно което към 13.08.2018 година „Виктория Туристик“ АД няма задължения, доколкото в тази норма изрично е посочено, че в това удостоверение не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Също така с него не се установява, дали дружеството е имало задължения към момента на извършване на обжалваните действия – 09.08.2018 година. Така изложеното се отнася и до задълженията по посочените декларации, по отношение на които срокът за плащане на задълженията е изтекъл към 09.08.2018 година, доколкото съгласно нормата на чл.107 ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.

            Законосъобразен е и извода, че публичноправните задължения на дружеството са в особено големи размери - съгласно легалното определение, дадено в нормата на чл.93 т.14 от НК („данъци в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева).

            Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като дейността му е менажиране на хотели и предоставяне на туристически услуги, закупеното гориво не е стока, а материал и се влага в отоплителните инсталации за загряване на вода и не подлежи на последваща реализация. По принцип, разпореждането с така закупеното гориво може да е чрез последваща продажба, като в този случай то се третира счетоводно като стока или чрез влагане в дейността на дружеството, като по този начин то се влага като материал и участва във формиране на себестойността на предоставяните услуги. Ето защо, след като в случая така закупеното гориво ще се влага като материал и неговата стойност е част от себестойността на предоставяните услуги, то е налице реализация на същото.

            Видно от изложеното, в случая е била налице необходимост от налагането на обжалваните  мерки, след като закупеното гориво подлежи на реализация и дружеството има изискуеми задължения в особено големи размери. Тези обстоятелства обосновават извода, че значително би могло да бъде затруднено събирането на дължимите данъци и предприетите действия на основание чл.121а, ал.3 от ДОПК са законосъобразни.

            С оглед на изложеното и на основание  чл.41, ал.3 във вр. с чл.127ж, ал.1 от ДОПК, жалбата на „Виктория Туристик“ АД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Затова, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 9753/30.08.2018 година от „Виктория Туристик“ АД с ЕИК 102880358 и съдебен адрес – град Пловдив, булевард “Цар Борис ІІІ Обединител“ № 42, против действията на органите по приходите по предварително обезпечаване на фискален контрол, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 182700961340_16/09.08.2018 година, потвърдени с решение № 84/23.08.2018 година на директора на ТД – Бургас на НАП.

 

            Определението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: