Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№515                                  16.03.2018г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и седми февруари                   две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 250 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производство е по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Ален мак-2002“ООД, ЕИК-***, с адрес: гр.Бургас, ж.к.Изгрев, ***, против ревизионен акт (РА) № Р-02000217002717-091-001/19.10.2017г., издаден от В.Х.Р. на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и В.В.А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение № 3/02.01.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДОДОП).

 Жалбоподателят твърди, че ревизионният акт в оспорената му част е незаконосъобразен, поради противоречие с правилата за определяне на данъчно събитие по чл.25, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Заявява, че в наемният договор е уговорена годишна цена в размер на 7200лв. с ДДС за 12-месечен период, но същата е платима след изтичане на този 12-месечен период. В договора е допусната техническа грешка, но същата не променя смисъла му, а съгласно чл.20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Счита, че това е потвърдено от наемателя в подадена декларация пред ревизиращия екип, а от хронологичните регистри не се установяват пращания на наемни вноски за процесните периоди. Наемният договор е прекратен преди изтичането на срока му – на 24.05.2017г., при което е издадена фактура за ползването на имота по него, която е от дата предхождаща падежа на плащане – изтичане на 12-месечния период. Твърди също, че няма как наемната цена на имота да бъде 7200лв. месечно, което е висока цена, а и през процесните периоди имотът се е ремонтирал, а не е бил ползван пълноценно, съгласно останалите констатации в РА. След прекратяване на процесния наемен договор е сключен нов такъв с друго дружество, с уговорена наемна цена 7200лв. годишно. Едва към настоящия момент са завършени ремонтните работи по обекта и е сключен нов договор с друго трето лице при наемна цена от 24`000лв. с ДДС. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г.Н. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения и желае присъждане на направените по делото разноски.

 Ответникът по жалбата – директор на ДОДОП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й по мотивите изложени в решението на директора на ДОДОП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217002717-020-001/02.05.2017г. (л.351), издадена от Радостина Костова Тодорова на длъжност началник-сектор, в качеството й на заместник на В.Х.Р., на длъжност началник-сектор. Със същата е възложено извършването на данъчна ревизия на „Ален мак-2002“ООД, с обхват: 1.Данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2016г. до 31.03.2017г.; 2.Данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2015г. до 31.03.2016г. Заповедта е подписана с електронен подпис и е връчена на ревизираното лице по електронна поща съгласно представената разписка на л.352 и нарочно удостоверение по чл.30, ал.6 от ДОПК на л.353, като срокът на ревизията е двумесечен от датата на връчване на заповедта и следва да бъде извършена от В.В.А., на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията и Д. Й. Г., главен инспектор по приходите. Впоследствие, със заповеди № Р-02000217002717-020-002/06.07.2017г. (л.345) и № Р-02000217002717-020-002/06.07.2017г. (л.342) на същия орган по приходите, подписани като електронен документ, срокът на ревизията е продължен, първо до 10.08.2017г., а в последствие и до 11.09.2017г. Тези заповеди също са връчени чрез електронни съобщения, видно от приложените разписки и удостоверения.

По делото е приложена заповед №РД-5/03.01.2017г. (л.28) на директора на ТД на НАП-Бургас, издадена на основание чл.11 от ЗНАП, като същата вменява правомощия на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии, като е предвидено, че в случай на отсъствие поради отпуск, болест и т.н., началниците на сектори взаимно се заместват.

За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000217002717-092-001/25.09.2017г. (л.107), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със ЗВР. Съгласно удостоверението по чл.30, ал.6 от ДОПК (л.119), докладът е връчен чрез електронно съобщение на 27.09.2017г. РД също е подписан с електронни подписи от неговите съставители.

Ревизията е приключила с издаване на РА № Р-02000217002717-091-001/19.10.2017г., издаден от В. Р., началник-сектор, възложил ревизията и В. А., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, както и във връзка с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016г., по т.д.№ 10/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС.

С РА в тежест на „Ален мак-2002“ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди от м.септември 2015г. до м.януари 2016г., м.март 2016г., и от м.юли 2016г. до м.март 2017г., в общ размер на 55`954,35лв. и начислените върху тази главница лихви за забава в общ размер на 7`579,35лв., произтичащи от начислен ДДС на основание чл.86, вр. чл.25 и чл.26 от ЗДДС и отказан данъчен кредит на основание чл.70, ал.5, вр. чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по фактури, издадени от доставчиците: „Росистрой 2015“ЕООД, „Ер Це Инженеринг“ЕООД, „Билдър фрейм“ЕООД, „Керос 2012“ЕООД и „Парита“ЕООД.

Актът е подписан с електронни подписи от издателите си и е връчен на ревизираното лице чрез електронно съобщение на 24.10.2017г., съгласно удостоверението по чл.30, ал.6 от ДОПК (л.88)

Недоволен от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия на основание чл.152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок с твърдения, че РА е незаконосъобразен.

С решение № 3/02.01.2018г. директорът на ДОДОП-Бургас е отменил оспорения РА частично, досежно останалите задължения за данък върху добавената стойност, които нямат връзка с предмета на разглеждане по настоящото производство. В релевантната за делото част, в мотивите си директорът е посочил, че ревизионният акт следва да бъде потвърден в частта му с която на „Ален мак-2002“ООД допълнително е бил начислен ДДС за данъчните периоди от м.юли 2016г. до м.март. 2017г. в общ размер на 10`80,00лв. (т.е. 9 месеца х 1200лв.) по сключен договор за наем от 20.06.2016г. с наемател „Гунди 2016“ЕООД,. В диспозитива на решението РА е потвърден са периодите:

1.От 01.07.2016г. до 31.07.2016г. при главница от 1200,00лв. и лихви от 143,58лв.;

2.От 01.09.2016г. до 30.09.2016г. при главница от 1200,00лв. и лихви от 123,34лв.;

3.От 01.08.2016г. до 31.08.2016г. при главница от 1200,00лв. и лихви от 133,34лв.;

4.От 01.10.2016г. до 31.10.2016г. при главница от 1200,00лв. и лихви от 113,01лв. и

5.От 01.02.2017г. до 28.02.2017г. при главница от 1200,00лв. и лихви от 194,72лв.

За да постанови решението си директорът на ДОДОП-Бургас е приел за правилен изводът на ревизиращия екип, че съгласно сключения с „Гунди 2016“ЕООД договор от 20.06.2016г. за отдаване под наем на хотел „Ален мак“, наемодателят „Ален мак-2002“ООД е следвало през всеки от ревизираните данъчни периоди от месец юли 2016г. до месец март 2017г. включително, да издава фактури за уговорения месечен наем с данъчна основа от 6000,00лв. и да начислява ДДС в размер на 1200,00лв. Решаващият орган е извършил служебна проверка в данъчното досие на ревизираното лице и констатираните с ревизионен акт № Р-02000216006171-091-001/07.04.2017г. обстоятелства по същия договор за наем, като установил, че в жалбата срещу този РА дружеството не твърди, че в договора има техническа грешка. Извършил е и справка в ИС на НАП, при която не е установил данни за издадени и отразени в дневниците за продажби на наемодателя „Ален мак-2002“ООД данъчни документи с фактуриран към „Гунди 2016“ЕООД годишен наем по договора от 20.06.2016г. На това основание, позовавайки се на чл.25, ал.1 и 4 от ЗДДС и на клаузите на договора, органът е приел, че „Ален мак 2002“ООД и „Гунди 2016“ЕООД са уговорили месечна наемна цена в размер на 7200,00лв. с ДДС, поради което наемодателят „Ален мак 2002“ООД е следвало за всеки отделен данъчен период от месец юли 2016г. до месец март 2017г. включително, да издава фактура за уговорения месечен наем от 7200,00лв., в която на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС да начисли ДДС в размер на 1200,00лв.

Решението е подписано със саморъчен подпис от директора на ДОДОП-Бургас. Връчено е по електронен път и видно от приложеното по делото удостоверение за връчването му (л.18), е получено от жалбоподателя на 04.01.2018г. Жалбата срещу него е подадена чрез решаващия орган на 16.01.2018г., видно от входящия й индекс.

Съгласно представените удостоверения за квалифицирани електронни подписи по чл.24 от ЗЕДЕП и нарочното писмо от „Борика“АД (л.376и сл.), всички издатели на заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, са разполагали с възможност за полагане на такива подписи, като видно от съдържанието на съответните документи, те са били подписани електронно от издателите им.

Във връзка с предмета на спора, по делото е представен договор за наем на недвижим имот от 20.06.2016г. (л.257), с който „Ален мак-2002“ООД в качеството му на наемодател, е отдал под наем на наемателя „Гунди 2016“ЕООД за временно и възмездно ползване, собствения си недвижим имот, представляващ хотел в с.Гаведарци, к.к.Мальовица. Договорът е сключен без определен срок, а като цена и начин на плащане е посочено: „Наемателят заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 7200,00лв. с включен ДДС. За 12 месечен период изтичане на 12 месечно ползване на имота.“. Наемателят се е задължил да заплаща и всички консумативни разходи, свързани с експлоатацията на имота, както и текущите ремонти и повреди.

От изразената в договора съгласувана воля на страните, за договорената наемна цена и начинът по който тя следва да бъде плащана, могат да се направят два извода. Първият от тях е безспорен и същия следва пряко от записаното в договора, а именно, че наемната цена е уговорена на 7200,00лв. с ДДС за всеки месец. Вторият извод се извежда по пътя на тълкуване волята на страните, тъй в цитираното изречение има допуснати пунктуационни и смислови неточности, но той също следва от волята на страните. Ако същите имаха намерение наемната цена да се заплаща всеки месец, не биха добавили второто изречение – „За 12 месечен период изтичане на 12 месечно ползване на имота.“. Самото съществуване на това изречение води до извод, че плащането се отлага по начина по който е уговорено в него, макар изказът да не е много прецизен, но се разбира, че съдоговорителите са имали предвид отлагане за 12 месеца, или за година, след като имотът е ползван през тази година. Следователно наемната цена, макар да е уговорена в месечен размер – по 7200,00лв. с ДДС за всеки месец, е прието от страните да бъде заплащана след края на всяка година от ползването на имота.

По административната преписка е представен анекс към договора за наем от 10.01.2017г. с поправка върху годината, съгласно който наемателят има право да ползва имота както за жилище, така и за посочени търговски цели, както и да го управлява лично или чрез друго лице. Представени са две фактури за префактуриране на ел.енергия – от 22.08.2016г., 09.09.2016г., от „Ален мак-2002“ООД на „Гунди 2016“ЕООД на стойност, съответно 1741,80лв. с ДДС и 2319,12лв. с ДДС. Представен е договор за управление от 02.08.2016г. с който „Гунди 2016“ЕООД е предоставило на „Партньори ССС“ЕООД срещу възнаграждение, управлението на хотел Ален мак в к.к.Мальовица за срок от 6 години. Възнаграждението е уговорено в размер на 1200,00лв. на месец плюс 10% от приходите реализирани от имота, като се изплаща в 5-дневен срок от приключване на съответния календарен месец.

По повод искане на ревизиращия екип, управителят на „Гунди 2016“ЕООД е представил писмена декларация (л.256) в която е посочил, че наемната цена е такава каквато е уговорена в договора, а хотелът е нает на 20.06.2016г. Посочен е цитираният договор за управление и основните му условия. По отношение фактурите за енергия, първата от тях е платена, съгласно представения касов бон, а втората не е платена. „Гунди 2016“ЕООД няма документи за извършени плащания във връзка с наема.

В хода на ревизията са били извършени две проверки на място на хотел Ален мак в с.Говедарци, к.к.Малоьвица, по делегация от служители на ТД на НАП-София. Съгласно представените протоколи от тези проверки, при първата (л.130) на 07.06.2017г. е установено, че хотелът не работи, а при втората (л.122) на 20.07.2017г. е установено, че обектът е на площ от 489кв.м. на три етажа, разполага с 21 стаи, с 80бр. легла. Има ресторант със 70 места за консумация на закрито. В момента на проверката няма клиенти в хотела, а същият се стопанисва от „Вики Бургас 2017“ЕООД по сключен договор за наем с „Ален мак-2002“ООД от 25.05.2017г. (л.126). Този договор за наем е сключен за срок от 12 месеца, при уговорена наемна цена 7200лв. годишно, която следва да бъде заплатена до изтичане на последния ден от срока на договора (до края на 12-месечния срок).

С жалбата си до съда „Ален мак-2002“ООД е представил протокол за прекратяване на договора за наем на недвижим имот от 20.06.2016г., с който на 24.05.2017г. се е договорил с „Гунди 2016“ЕООД, считано от тази дата да се прекрати наемният договор за хотела в с.Говедарци, к.к.Малоьвица, като страните са се съгласили, че „Гунди 2016“ЕООД дължи на „Ален мак-2002“ООД сумата от 6600,00лв. с включен ДДС, като неизплатена наемна цена за периода на ползване на недвижимия имот, което представлява 11/12 пропорционална част от годишната наемна цена в размер на 7200,00лв. с ДДС. Представена е издадена фактура за тази сума с посочена дата на издаване – 24.05.2017г. и дата на данъчното събитие – 11.01.2018г. Представен е и договорът за наем с „Вики Бургас 2017“ЕООД, което е установен и при делегираната проверка в хотела от служителите на ТД на НАП-София. Представен е трети договор за наем от 05.09.2017г., с който „Ален мак-2002“ООД е отдало имота на „Имоти Престиж“ООД, който е за срок от една година и при годишна наемна цена от 24`000лв.

В открито съдебно заседание жалбоподателят представи четвърти договор за наем на процесния хотел сключен на 16.02.2015г. между наемодателя „Аела стил“ЕООД и наемателя „Ото“ЕООД, при уговорена наемна цена в размер на 1000лв. без ДДС за месеците януари, февруари и март и в размер на 500лв. без ДДС за останалите месеци. Представени са и 6бр. фактури за плащането на този наем.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА в оспорената му част, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

В настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите, като доказателство в тази насока е заповед № РД-5/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с която са определени органите по приходите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила.

За прецизност следва да се посочи, че оспореният РА № Р-02000217002717-091-001/19.10.2017г. е издаден от компетентни органи – началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП-Бургас и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас. Той е в писмена форма и съдържа предвидените в чл.120, ал.1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към ревизионният акт е приложен и РД № Р-02000217002717-092-001/25.09.2017г. като неразделна негова част в съответствие с чл.120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на РА, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

Предмет на оспорване в настоящото производство е РА, в частта с която е потвърден от решаващият орган и то съгласно диспозитива на решението му, досежно определените задължения на жалбоподателя по ЗДДС: за месеците юли, август, септември и октомври 2016г. и февруари 2017г., с главница общо 6000,00лв. и лихви общо 707,99лв.

Релевантните факти по делото не са спорни между страните. Спорът е по тяхното тълкуване и в частност каква е била волята на съдоговорителите при сключването на наемния договор от 20.06.2016г. – месечна, или годишна е уговорената наемна цена в размер на 7200лв. и какъв е договореният падеж за нейното плащане – всеки месец, или веднъж годишно в края на всяка година от ползването на имота. Ревизиращият екип и директорът на ДОДОП са приели, наемната цена е била уговорена в месечен размер на 7200лв. и съдът вече изложи, че споделя този техен извод. Въпреки твърденията в жалба, нито с анекса от 10.01.2017г., нито в протокола за прекратяване на договора от 24.05.2017г., нито с някакво друго писмено съглашение страните са договорили, че променят размера на дължимия наем от 7200лв. месечно, на 7200лв. годишно. С протокола за прекратяване обаче, съдоговорителите са се разбрали да се плати годишен наем за 11 месеца, изчислен на база годишен наем от 7200лв., което в крайна сметка е релевантния за настоящото производство размер на задължението – 6600лв. с ДДС, което вече е начислено с фактурата на л.8 от делото.

По-важното за настоящото производство е не какъв е бил размерът на договорения наем, а какъв е договореният падеж за плащането на наема – месечен, или годишен в края на периода на ползването. Съдът вече изложи мотиви защо приема, че „Ален мак-2002“ООД и „Гунди 2016“ЕООД се уговорили наемът да бъде плащан към момента на изтичане на една година от ползването на имота. Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, но в приложимата редакция към момента на възникване на данъчното събитие, а не по-новата на която страните се позовават – „При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.“. В случая плащането по договора за наем би следвало да стане дължимо към момента на изтичането на една година от сключването му, когато би настъпил падежът за плащането на наемната цена, било в размер на 7200лв. или на 86`400лв. Този падеж обаче не е настъпил, тъй като наемният договор е бил прекратен с протокола от 24.05.2017г., като страните са договорили конкретен размер на задължението за наем – 6600лв. с ДДС, а и нов договор за наем е бил сключен с „Вики Бургас 2017“ЕООД, констатирано и в хода на ревизията при проверката по делегация на 20.07.2017г.

При така извършената преценка на волята на страните по наемния договор от 20.06.2016г., се налага извода за незаконосъобразност на приетата дължимост на ДДС на основание чл.86, вр. чл.25 и чл.26 от ЗДДС за месеците юли, август, септември и октомври 2016г. и февруари 2017г., с главница общо 6000,00лв. и лихви общо 707,99лв., което налага РА да бъде отменен и в тази му част, предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.

Предвид изхода на делото и като съобрази нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК съдът намира, че претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважена. Следва обаче да се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 730 лева, от които 50 лева държавна такса и 670 лева възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-02000217002717-091-001/19.10.2017г., издаден от В.Х.Р. на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и В.В.А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение № 3/02.01.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас да заплати на „Ален мак-2002“ООД, ЕИК-***, с адрес: гр.Бургас, ж.к.Изгрев, ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 730 (седемстотин и тридесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: