Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 728             от 21.04.2017 год.,            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б.Ч., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 250 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А.Х.Д. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си – адв. П.Х.Д., със съдебен адрес ***, офис 4 против принудителна административна мярка, наложена на 18.01.2017 год. в гр. Бургас,  с която на основание чл. 171, т. 5, буква „б” от ЗДвП е разпоредено преместването на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. Иска се от съда да прогласи нищожност на процесната ПАМ, алтернативно да я отмени и да присъди на жалбоподателя направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не явява и не се представлява, като процесуалния представител – адв. П.Д. *** представя молба и писмени бележки, в които поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства, различни от административната преписка, претендира присъждане на разноски.

Ответникът  по оспорване М. Д.Д. – старши специалист в Дирекция „УКОРС” Община Бургас, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ст. Д. оспорва основателността на жалбата, като счита същата за недоказана, представя допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Подадена е срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 18.01.2017г. около 13.00 часа жалбоподателя А.Х.Д. е паркирал собствения си лек автомобил марка „Фолсваген Поло“ с рег. № *** в гр. Бургас на ул. „Копривщица“ срещу сградата на ГЧЕ „Васил Левски“. Автомобилът е бил паркиран на пътното платно, плътно в дясно, в непосредствена близост до тротоара по посока на движението и успоредно на оста на пътя, върху положената пътна маркировка М-14. Около 22.00 часа, връщайки се на описаното място, жалбоподателя е установил, че собствения му автомобил го няма. С такси, Д. е отишъл до наказателния паркинг, където установил че е репатриран автомобила му. След заплащане на дължимите суми за репатрирането (43,20 лева) и за престоя на автомобила на паркинга (6,00 лева) на Д. е издаден касов бон. На наказателния паркинг, служител от общинската администрация е съставил на жалбоподателя и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който е вписано, че жалбоподателя е паркирал посочения автомобил на описаното място върху пътна маркировка М-14, с което МПС създава опасност за останалите участници в движението, което е квалифицирано като нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Към административната преписка е приложен и Протокол от 18.01.2017 год., от който се установява, че в 16,25 часа М. Д.Д. на длъжност ст. специалист в Дирекция „УКОРС“ при Община Бургас е извършила проверка на ул. „Копривщица“ срещу сградата на ГЧЕ „Васил Левски“, при която е установено, че ППС с рег. № ***, марка „Фолксваген“, модел „Поло“ е паркирано на посоченото място върху пътна маркировка М-14, с което МПС създава опасност за останалите участници в движението. В протокола е вписано, че при проверката водача на ППС отсъства, като на място са направени 14 бр. снимки. С оглед така установеното, в протокола е вписано, че служителката Д. е разпоредила принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на паркираното ППС, което е натоварено на автокран с рег. № А 9297 КР.

Недоволен от така постановената ПАМ, жалбоподателя Д. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорената ПАМ е нищожна, като постановена от некомпетентен орган. На следващо място и в условията на евентуалност, в жалбата е развит и довода за незаконосъобразност на ПАМ, като постановена в нарушение на приложимите материалноправни норми. Твърди се, че в случая не са налице основанията по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ – на мястото е липсвал неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС. Заявено е, че по начина по който е било паркирано ППС не е създавало опасност за другите участници в движението и не е правил невъзможно, нито затруднявал по някакъв начин останалите участници в движението.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорваната принудителна административна мярка, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила за нейното издаване, но при нарушаване на приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, между които преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за прилагане на посочената ПАМ са предвидени две отделни хипотези – 1. По отношение на ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2. Когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В настоящия случай, от събраните доказателства, в т.ч. и Протокол от 18.01.2017 год. безспорно се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на М. Д.Д. – старши специалист в отдел „Общофункционален контрол” към Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност”. Правото му да произнесе това разпореждане е удостоверено по делото със Заповед № 1453/15.06.2015г., издадена от Кмета на Община Бургас, с която на служителите от Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (в т.ч. и на старши специалистите) е възложено да съставят актове за установяване на административни нарушения, фишове и да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. Видно от приложените по делото писмени доказателства (допълнително споразумение към трудов договор № ЧР1051/30.07.2012г. и длъжностна характеристика), М. Д. М. (М. Д.Д., съгласно удостоверението за идентичност на лице с различни имена) е длъжностно лице, определено от администрацията, управляваща пътя на територията на Община Бургас, поради което принудителната административна мярка е произнесена от компетентен орган. В този не е налице заявената в жалбата нищожност на наложената ПАМ.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1, предложение 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Видно от събраните по делото доказателства, именно така цитираната правна норма е основанието за постановяване на оспорената ПАМ. С оглед на цитираната разпоредба, установената фактическа обстановка и приложения по делото снимков материал (лист 1820 и л. 34) безспорно се установява, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран върху пътна маркировка М14, като относно това обстоятелство не се спори между страните. В нормата на чл. 65, т. 5 от ППЗДвП е регламентирана пътна маркировка „Начупена линия - М14, която очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства. От приложения по преписката Протокол от 18.01.2017 год. се установяват мотивите за постановената ПАМ, а именно – превозното средство е паркирано върху пътна маркировка М14, с което МПС създава опасност за останалите участници в движението. С оглед така формулираните мотиви се установява, че административния орган е приел, че само по себе си, паркирането върху пътна маркировка М14 обосновава наличието на опасност или пречка за движението. Настоящият съдебен състав не споделя така формирания извод.

В случая, от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че паркирайки на пътна маркировка М14, жалбоподателя е осъществил административно нарушение на чл. 65, т. 5 от ЗДвП, която въвежда забрана за паркиране върху площта на тази маркировка. В случая обаче, не всяко паркиране върху пътна маркировка М14 създава опасност или е пречка за движението по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Този извод се подкрепя от второто изречение на чл. 65, т. 5 от ППЗДвП, съгласно което, тази маркировка съвместно със символа "BUS" обозначава спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, а със символа "TAXI" - място, предназначено за престой на таксиметрови превозни средства. В този смисъл, в определени случаи, пътната маркировка М14 обозначава място предназначено за спиране или престой на определени пътни превозни средства (превозни средства на градския транспорт или таксиметрови автомобили), поради което не следва да се извежда извод, че паркирането върху пътна маркировка М14 задължително съставлява опасност или пречка за останалите участници в движението.

По мнение на настоящия съдебен състав, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в случая не е налице втората хипотеза на чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно когато паркираното пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, какъвто извод е обосновал контролния орган. Според § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, „участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Видно от приложените към административната преписка снимки се установява, че лекия автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ***, управляван от жалбоподателя е паркиран плътно в дясно, в непосредствена близост до тротоара, по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В този смисъл, така паркираното МПС не би могло да създаде пречки или да затрудни други пътни превозни средства, в т.ч. техните водачи или пътници. В този смисъл следва да се отбележи, че видно от приложените снимки, непосредствено пред процесния автомобил има паркирани и други такива, което идва да покаже, че паркирането върху пътната маркировка М-14 не затруднява, нито съставлява пречка за останалите превозни средства. На следващо място, отново видно от снимките, които са част от административната преписка, автомобила е паркиран достатъчно далече от находящата се на място пешеходна пътека, поради което не би могло да се приеме, че същия затруднява или съставлява опасност или пречка за пешеходците. На следващо място липсват доказателства, от които да се установи, че по начина по който е паркирано МПС пречи на лица, работещи на пътя. С оглед на това не са налице доказателства, от които да се обоснове извод, че така паркирания лек автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което не е налице хипотезата на чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че видно от представената в хода на съдебното следствие схема на пътните знаци, разположени в района на паркиране на МПС се установява липсата на пътен знак за принудително преместване на паркирано превозно средство. Липсата на такъв пътен знак прави неприложима и другата хипотеза за постановяване на ПАМ по реда на чл. 171, ал. 5, б. „б“ от ЗДвП.

С оглед горните мотиви се налага извод, че разпоредената от М. Д.Д. – старши специалист в отдел „Общофункционален контрол” към Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е незаконосъобразна – постановена в нарушение на приложимата правна норма – чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП и като такава следва да бъде отменена.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на А.Х.Д. сумата от 10 лева държавна такса. В сезиращата съда жалба и в писмените бележки по съществото на спора, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. П.Х.Д. е формулирала искане за заплащане на адвокатско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съда намира така формулираното искане за основателно, поради което Община Бургас следва да заплати на адвокат П.Х.Д. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка, постановена на 18.01.2017 год. от М. Д.Д. – старши специалист в отдел „Общофункционален контрол” към Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” при Община Бургас, с която на основание чл. 171, т. 5, буква „б” от ЗДвП е разпоредено преместването на управлявания от А.Х.Д. лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с рег. № *** без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на А.Х.Д. ЕГН ********** *** сумата от 10,00 (десет) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на адв. П.Х.Д. ***, със съдебен адрес ***, офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                 СЪДИЯ: