Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 741

 

гр. Бургас, 20. 04. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурора Георги Дуков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 250/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Югоизточен район, чрез процесуален представител – юрк. В.С. Д., против решение № 472/30.12.2015 г., постановено по НАХ дело № 1593/2015г. на Районен съд Несебър. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебното решение, а по съществото на спора да се потвърди наказателното постановление. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа жалбата. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – Д.К.П., чрез представителя си по пълномощие - адв. Т. Д. Д. оспорва жалбата, като неоснователна. Излага доводи за потвърждаване на съдебното решение. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, пледира да се отхвърли жалбата. Не сочи нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Несебър е отменил наказателно постановление №Б-3-РДНСК-3/26.08.2015 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с което на Д.К.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл.178, ал.1 от ЗУТ и е осъществил състава на чл. 233 от ЗУТ.

Първостепенният съд е приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акта за нарушение, който акт не може да се ползва с установената в закона доказателствена сила. Счел е, че от съдържанието на АУАН и НП съществува неяснота в какво точно се изразява нарушението, тъй като се твърди, че нарушителят е извършил нарушение едновременно на чл.178 ал.1 от ЗУТ и на чл.233 от ЗУТ. Приел е също, че е допуснато и нарушение по чл.34 от ЗАНН, тъй като на наказващия орган е бил известен нарушителят на 16.05.2004г. и извършеното от него нарушение, а активното действие, което се изисква от наказващия орган следва да се извърши в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, от датата на изтичане на дадения от същия орган срок за изпълнението й, който срок в случая не е спазен. При така изложените мотиви е отменил оспореното наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и е приложил правилно закона, макар и касационният състав да не споделя част от изложените мотиви. В акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в оспореното наказателно постановление (НП) нарушената норма е изписана правилно и точно в мотивната им част и не оставя никакво съмнение за правната квалификация на деянието за което е санкциониран П.. Последният в качеството си на ползвател е ползвал строеж, представляващ „жилищна сграда“ в УПИ III-4, кв.20 по плана на гр.Несебър, с административен адрес ул. „Крайбрежна“ №32А, гр. Несебър без строежа да е въведен в експлоатация от компетентния орган. Така описаното нарушение безспорно попада в хипотезата на посочената от наказващия орган норма на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. За да е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, е необходимо и достатъчно да се установи, че строежът се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, което в случая е констатирано при извършена проверка на място на строежа на 05.03.2015г., видно от Констативен протокол № ОН-965-1/05.03.2015г.

Независимо от изложеното, касационният съдебен състав приема, че решението на районния съд е правилно поради допуснатото от административно-наказващия орган нарушение на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. По делото е безспорно, че забраната за ползване на жилищната сграда с посочения адрес е въведена със заповед №26/16.01.2004г. Със същата заповед административният орган е определил и краен срок за изпълнение - 15.05.2004г. Правилно първостепенният съд е съобразил, че същият орган в административнонаказателното производство има качеството на наказващ. След изтичането на срока за доброволно изпълнение на цитираната заповед от П. - най-късно до 15.05.2004г., санкционираният е осъществил състава на административното нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Следва, че неизпълнението на това задължение може да се установи от 16.05.2004г., както правилно е приел и районният съд. След като на 16.05.2004г. на наказващия орган е бил известен нарушителят и извършеното от него нарушение, то на основание чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е следвало да се образува административнонаказателно производство към датата 25.03.2015г., когато е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и оспореното НП. В този смисъл е неоснователен и довода на касатора, че поради трайното бездействие на наказаното лице следва да се приеме, че датата на извършване на нарушението е 05.03.2015г.

Касационният състав счита, че в случая е установено бездействие на административно-наказващия орган и то без да има правно основание за това, поради което и изводите на районния съд, че АУАН е съставен извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е правилен и законосъобразен. 

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472/30.12.2015 година, постановено по административнонаказателно дело № 1593 по описа за 2015 година на Районен съд Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.