Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 706            Година 14.04.2015          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                 2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 250 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от И.А.Т. *** против решение № 356/16.12.2014г. постановено по н.а.х.д. №738 по описа за 2014г. на Районен съд Несебър. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда довели до потвърждаване на наказателното постановление, като твърди, че неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Посочва, че е налице несъответствие между фактическата обстановка описана в акта и наказателното постановление и посочената правна квалификация на вмененото му деяние. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът - Началник на Районно управление „Полиция“ Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление № 14-0304-001963/08.08.2014г. издадено от Началника на РУП  Несебър, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. При постановяване на решението, съдът е приел, че съставеният акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдържат изискуемите реквизити, като нарушението и обстоятелствата при които е извършено са описани точно, ясно и безпротиворечиво, а установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние, тъй като на посочената дата и място И.Т. е управлявал лек автомобил без валидно свидетелство за правоуправление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Неправилно първоинстанционния съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като изводите за правомерно ангажиране отговорността на касатора не се споделят от настоящия съдебен  състав.

На И.А.Т., в качеството му на водач е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 03.08.2014г. е управлявал лек автомобил в гр.Несебър, пред РУ “Полиция“ в посока хотел „Диамант“ – хотел „Перла“, с изтекъл срок на представеното свидетелство за управление на МПС, като в акта е отбелязано и „неправоспособен“. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.150 от ЗДвП. Актът е подписан без възражения от лицето и въз основа на него на 08.08.2014г. е издадено наказателно постановление № 14-0304-001963/08.08.2014г., с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, на Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал. 1, т.4“.

В случая, с оглед събраните в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че  касаторът  Т. е управлявал МПС на 03.08.2014г. със свидетелство за управление на МПС, валидно до 28.07.2014г. Неправилно наказващият орган и районният съд са приравнили управлението на МПС със свидетелства за управление с изтекъл срок на валидност с управление от неправоспособен водач.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, съгласно разпоредбата на чл.151 и чл.152 от ЗДвП. След настъпване на необходимите законни предпоставки, а именно дадено лице да е навършило определена възраст за да управлява МПС от съответната категория, да е преминало обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и успешно да е издържало изпит за водач на МПС - то придобива правоспособност да управлява МПС. Тази правоспособност може да загуби само в изрично предвидените от законодателя случаи, като съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, придобитата правоспособност се губи от водач, на когото са отнети всички контролни точки. В случая, безспорно не е нали посочената хипотеза, поради което неправилно е прието, че касатора, към момента на проверката е бил неправоспособен.

Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД, който се издава от органите на МВР, със срок на валидност 10 години. Обстоятелството, че свидетелството за правоуправление на едно лице е с изтекъл срок не прави лицето неправоспособен водач, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС. С изтичането на срока на валидност на СУМПС за водачът се поражда единствено задължението да направи постъпки пред съответните органи да му бъде издадено ново такова. Също така с изтичане на срока на валидност на свидетелството, то се превръща в нередовен документ по смисъла на §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД, но няма за последица загуба на придобитата вече от лицето правоспособност да управлява МПС, поради което неправилно касаторът е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. На основание тази санкционна норма, може да бъде наказано лице което изначално не е придобило правоспособност да управлява МПС от съответната категория или на което е отнето свидетелството за правоуправление, било то временно на някое от основанията по чл.171, т.1 от ЗДвП, било поради отнемане на всички контролни точки. 

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което да се отмени оспореното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 356/16.12.2014г. постановено по н.а.х.д. №738 по описа за 2014г. на Районен съд Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0304-001963/08.08.2014г. издадено от Началника РУП  към ОДМВР Бургас, РУ Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                                                2.