Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1993          Година 07.11.2018         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2507 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.Т.С. *** против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0304-000606/21.07.2018г. издадена от началник сектор съм ОД на МВР гр.Бургас, РУ Несебър. Със заповедта на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна и противоречаща на правния мир, материалноправните норми и не отговаряща на реалната фактическа обстановка.

Ответникът - Началник сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление Несебър – П. Колев, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 0714569/21.07.2018г. (л.15 от делото) е съставен на Дан Шломо Лупо роден на ***г. в Израел, затова, че управлява четироколесно превозно средство Игъл ЕГ с рег.№ РВ 0205 К, собственост на В.Т.С., с несъобразена скорост и се удря в задната част на автомобил с рег.№ СН 8114 АР, допуска ПТП с материални щети. В акта е посочено, че водача е без свидетелство за управление на МПС. 

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000606/21.07.2018г. издадена от началник сектор съм ОД на МВР гр.Бургас, РУ Несебър (л.14 от делото), на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена на В.С. принудителна административна мярка по чл.171, т.2а – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 21.07.2018г., около 22,50ч. четириколесно ПС Игъл Ег 2028 КР с рег.№ РВ 0205 К, собственост на В.С.  се управлява от Дан Шломо Лупо, роден на ***г. в Израел, като при проверката е установено, че същият е непълнолетен и неправоспособен, не притежава свидетелство за управление на МПС.  

Заповедта е връчена на 24.08.2018г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 9718/29.08.2018г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.16 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР гр.Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето.

Заповедта е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че В.С. е собственик на превозното средство на което е прекратена регистрацията, правилно същият е определен като адресат на заповедта.   

В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че ППС е било управлявано от лице, което не притежава валидно свидетелство за управление.

Възраженията на жалбоподателя, че той е дал автомобила на друго лице, което е било правоспособно, не могат да доведат до незаконосъобразност на наложената ПАМ. От една страна това са твърдения, които не се установяват от събраните в хода на съдебното производство доказателства, а от друга страна нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, не съдържа изискване собственика да е знаел и съзнателно да е предоставил управлението на превозното средство на неправоспособно лице, за да бъде наложена ПАМ.

При определяне срока на наложената ПАМ, административния орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП, а подадената жалба, като  неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.4 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.С. *** против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0304-000606/21.07.2018г. издадена от началник сектор съм ОД на МВР гр.Бургас, РУ Несебър.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: