Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1681                   10 октомври 2018 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав,  в открито  заседание на деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Чавдар Димитров

Секретар Ирина Ламбова

като разгледа административно дело  номер  2506  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на по жалба на В.К.А. с ЕГН ********* и С.И.А. с ЕГН ********** *** Станболийски №62а, против ЗППАМ №18-0769-001756/16.07.2018г. на началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, за прекратяване на регистрацията на автомобил Шкода Суперб рег. № У 59 00 АС за срок от шест месеца..

Жалбоподателят излага мотиви по незаконосъобразността на постановената заповед, като заявява, че адресат на разпоредбата на чл.171, т.2а може да бъде единствено и само собственик на управляваното с концентрация на алкохол в кръвта МПС. Според него тя е приложима и законосъобразна единствено в хипотезата, когато самото превозно средство е еднолична собственост на нарушителя. Счита, че доколкото адм. наказателната отговорност е лична не следва лице без отношение към административното нарушение да търпи последиците от наказателната репресия. Счита, че по този начин неоснователно и необосновано е засегнато правото на съсобственост на съпругата на нарушителя.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР  Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по жалбата, представя копие на пълната административна преписка.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, предвид депозирането й на 21.08.2018г., след като адресатът е бил уведомен за оспорената заповед на 13.08.2018г. Подадена е от лица, едното от които е адресат на административния акт, а другото се легитимира като съсобственик на МПС, предмет на спора и имат правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед  №18-0769-001756 от 16.07.2018г. на Началник Група към ОД на МВР, с-р Пътна полиция Бургас, с която, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на В.К.А.  с ЕГН ********** е приложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца.

Заповедта е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че на 15.07.2018г. около 00,50 часа в гр. Бургас, по бул. Тракия, собственият на адресата автомобил Шкода Суперб с рег. № У 59 00 АС е бил управляван от същото лице след употреба на алкохол, т.е. с концентрация на алкохол в кръвта 1,31 промила , констатиран с техническо средство – Алкотест дрегер 7510 С №ARBB №0059, като на лицето е бил издаден и талон за кръв №0002563. При тези обстоятелства на водача бил съставен АУАН №0711814/15.07.2018г. Въз основа на така съставения АУАН, е издадена процесната заповед.

 При такаустановените факти се налагат  следните правни изводи:

 На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-001756 от 16.07.2018г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР  Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, и  заповед № 251з-209 от 18.01.2017 година на директора на ОД МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.4 изрично са посочени началниците на групи в С-р Пътна полиция., какъвто е издателят на процесния административния акт /л.16 от делото/;.

На второ място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

Същата е мотивирана касателно обстоятелствата и фактите, наложили нейното постановяване, включително и чрез препращане към съдържанието на съставения на жалбоподателя АУАН. Отделно от горното следва да бъде уточнено и това, че практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК. 

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати и други съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на  чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.

Следователно при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е управление на собствено на жалбоподателя МПС от самия него с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното производство за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, отразени в АУАН №0711814/15.07.2018г., напротив, потвърждава се косвено и от представения по делото талон за изследване №0002563 от 15.07.2018г.

По-натам следва да бъде направена преценка на законосъобразността и обосноваността на наложената мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца. Същият не надхвърля рамките на минимума посочен в ЗДвП.

Съгласно изискването на закона продължителността следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти и обстоятелства. На още по-силно основание това процесуално задължение е валидно за хипотези като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън компетенциите на съдебния състав.

В конкретния случай обаче се касае за действие на органа по постановяване на ПАМ при условията на обвързана компетентност, като органът е определил продължителността на същата на допустимия минимум. Т.е. налице от една страна е задължение на органа за налагане на ПАМ, вменено му в конкретната хипотеза от закона, а от друга страна мярката е определена на възможния минимум. В този случай не може да се твърди, че липсата на мотиви за определената продължителност на ПАМ уврежда правото на защита на жалбоподателя, доколкото пред административния орган не съществува възможност за прилагане на ПАМ спрямо нарушителя по един по-благоприятен начин. В този смисъл, макар допуснатия пропуск да представлява нарушение на процесуалния закон -чл.59, ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения акт, включително на продължителността на наложената санкция, която определя в най-голяма степен интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя, тъй като обратното засяга правото му на защита в значителна степен, то в конкретната хипотеза този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на оспорената заповед.

Като е определил продължителността на наложената ПАМ на предвидения в закона минимум, съдът намира така индивидуализираната мярка  за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна (компенсаторна). Предвид липсата на данни за повторност на нарушението или други отежняващи индивидуализацията на мярката обстоятелства съдът намира такаопределеният минимален срок на ПАМ за достатъчен да изпълни възложените му функции.

Що се отнася до възражението на втория жалбоподател – С.И.А., че с наложената ПАМ бива накърнено и нейното право на съсобственост върху автомобила, същото дори и да са приеме за вярно, представлява пряка причинноследствена връзка от виновното противоправно поведение на жалбоподателя, а не на законосъобразно наложената ПАМ. В този случай претенция за обезщетение би била допустима и основателна против другия съсобственик, но не може да се яви основание за отмяна на наложената ПАМ.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон, е законосъобразна, а жалбата на В.К.А. и С.И.А. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По тези съображения и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.А. с ЕГН ********* и С.И.А. с ЕГН ********** *** Станболийски №62а, против ЗППАМ №18-0769-001756/16.07.2018г. на началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, за прекратяване на регистрацията на автомобил Шкода Суперб рег. № У 59 00 АС за срок от шест месеца.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                 

                                                        СЪДИЯ: