Р Е Ш Е Н И Е  № 510

 

Град Бургас, 15.03.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С. Х., с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 24 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на община Камено, представлявана от кмета Ж.В., против решение № 1809 от 17.11.2017г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4424 по описа за 2017г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-73/01.08.2017г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор - София, с което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ) на община Камено е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Твърди, че решаващият състав на БРС не е отчел наличието на фактологическа неточност в акта, която не позволява да бъде упражнено правото на защита. Счита, че не са обсъдени доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, обуславящи отмяната му. Твърди също, че не отговарят на истината направените и изложени констатации в съставените констативни протоколи, АУАН и пресъздадени в обжалваното наказателно постановление. Намира за неправилен и извода на районния съд, че констатираното нарушение не съставлява маловажен случай на такова нарушение в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 27.03.2017г. от началник отдел и инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Югоизточна България, главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на ДАМТН е извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Кокичена могила 2“, находящ се в поземлен имот 000014 в землището на с.Винарско, община Камено, собственост на община Камено съгласно АПОС № 2/15.05.1997г., в присъствието на представител на община Камено, при която е установено, че не е изпълнено предписанието „Да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на преливник“ със срок за изпълнение 17.03.2017г., дадено при извършена предходна проверка на язовирната стена и съоръженията към нея на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, обективирано в констативен протокол № 06-01-038/22.02.2017г. За констатираното неизпълнение на предписанието е съставен констативен протокол № 06-01-069/27.03.2017г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея. Собственикът на язовира община Камено е надлежно уведомена за направените констатации и даденото предписание с констативен протокол № 06-01-038/22.02.2017г., екземпляр от който е връчен на представител на общината, но в указания срок 17.03.2017г. предписанието не е изпълнено.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия  № 06-033/19.05.2017г. от инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Югоизточна България, в главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на ДАМТН за това, че собственикът на язовира не изпълнил в срок до 17.03.2017г. даденото му задължително предписание с констативен протокол № 06-01-038/22.02.2017г. от длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ наложил на община Камено имуществена санкция в размер на 1000 лв. за установеното неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

За да постанови оспореното решение, с което потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че в хода на образуваното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. По същество е приел за безспорно установено от събрания доказателствен материал, че чрез бездействието си жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното с акта нарушение, като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което за съставомерността на нарушението не е необходимо да се обсъжда субективната му страна. Наложената имуществена санкция на жалбоподателя е определена в размер на предвидения минимум и е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН, с тежестта на нарушението и засегнатите обществени отношения. Съдът е изложил и мотиви защо намира, че нормата на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложима.

Решението е правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, след като обсъдил възраженията на жалбоподателя и изложил мотиви за тяхната неоснователност. Правилни са изводите на съда, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, издадени са в преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал и изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Верни са изводите на съда, че процесното наказателно постановление е издадено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на дадено задължително предписание от адресата му съставлява административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, съгласно който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир „Кокичина могила 2“ от собственика на язовира община Камено не е било изпълнено задължителното предписание със срок за изпълнение 17.03.2017г. Следователно, деянието е съставомерно от обективна страна и правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Видно от представената по делото заповед № 80/24.01.2017г. на председателя на ДАМТН, задължителното предписание в констативен протокол № 06-01-038/22.02.2017г. да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на преливника е дадено от надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица по чл.190, ал.4 и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ – инспектори Д.М.и В.А.. Със съдържанието на констативния протокол е запознат присъствалия при проверката представител на община Камено – Т.Т.Въпреки задължителният му характер, това предписание не е изпълнено в определения срок, което се установява от събраните писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел – актосъставител по АУАН. Твърдението в касационната жалба, че веднага след получаване на предписанията е възложено на главен специалист в дейност „Чистота“ при община Камено да предприеме действия по изпълнение на предписанието, което е било направено, е недоказана по делото защитна теза.

С оглед изложеното правилно съдът е приел, че с бездействието си касаторът е осъществил от обективна страна състава на констатираното нарушение и правилно е санкционирано с налагане на имуществена санкция в предвидения в закона минимален размер.

Изцяло се споделят изложените от съда мотиви в оспореното решение, че установеното нарушение не представлява маловажен случай на административно нарушение, поради което не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, че в случая е приложима съдебна практика, представена за сведение в съдебно заседание, която е на друг съдебен състав, не е константна и не обвързва настоящия касационен състав. Отделно, макар посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл.190а, ал.1 т.3 от ЗВ да урежда правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 да дават задължителни предписания, в случая санкцията е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която разпоредба съдържа както диспозиция, така и санкция за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Следователно, не е налице противоречие между констатираното и санкционираното административно нарушение, съответно не е нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя.

По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1809 от 17.11.2017г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4424 по описа за 2017г. на БРС.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

  

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

 

                                       2./