Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      652                                 11.04.2017 година                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Г. РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Д., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 249 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Крайморие 2015“ ООД с ЕИК *** против решение № 92 от 13.01.2017 г. по НАХ дело № 6298/2016 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на измененото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен.

Ответната страна не изпраща представител в съдебното заседание. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Бургаският районен съд е изменил наказателно постановление № 1837/04.08.2016 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено на касатора административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като е намалил размера на наказанието на 500 лева.

За да постанови този резултат, БРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и на материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че е доказано с допустимите доказателства извършването на деянието и неговото авторство. Намерил е жалбата за основателна само в частта относно наказанието, като е посочил, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран за нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС. По тези съображения е преквалифицирал деянието и е намалил размера на наложената санкция от 3000 лева до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева, приемайки, че такъв размер на санкцията се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Според настоящия съдебен състав, решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че касаторът стопанисва търговски обект- ресторант „Амая“, находящ се в гр. Бургас, кв. „Крайморие“. На 12.07.2016 г. е извършена проверка от служители на НАП, при която е констатирано, че в обекта са монтирани и въведени в експлоатация три фискални устройства. При проверка на касовата наличност и данните от фискалните устройства е установена разлика от 191.44 лева, като разчетената наличност превишава фактическата. Тази разлика не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени” пари от касата, при техническа възможност на устройствата за това.

В разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите е предвидено задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Несъмнено в случая посоченото задължение не е било изпълнено от касатора- изведената от касата сума от 191.44 лева не е била регистрирана във фискалните устройства чрез съответната операция и следователно правилно е ангажирана отговорността на последния. В жалбата се сочи, че недостигът от 191.44 лева е с неустановен произход. Този довод е неоснователен, предвид направеното с възражението срещу акта, депозирано по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, признание на факта, че посочената сума е описана в книгата за дневните финансови отчети като служебно изведени средства. От своя страна обстоятелството, че извеждането на сумата от касата е отбелязано в книгата за дневните финансови отчети, е ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото фискалните устройства в обекта на касатора притежават операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ и нормата на чл. 33, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е неприложима.

За нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане е предвидено в нормата на чл. 185, ал.2 от същия закон административно наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 10000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1- имуществена санкция от 500 до 2000 лева (изречение второ). В конкретния случай нарушението очевидно не води до неотразяване на приходи, доколкото се касае за отрицателна разлика (разчетената наличност превишава фактическата), поради което правилно районният съд е приложил нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато в съдебното производство съществено процесуално нарушение. На последния е била осигурена възможност да се защитава по фактите, относими към състава на нарушението, а и приложимата за деянието разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС е значително по-благоприятна за него, в сравнение с приложената от наказващия орган. Ето защо обжалваното решение, като постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 13.01.2017 г. по НАХ дело № 6298/2016 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                      

2.