Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 936/18.05.2016 г., гр.Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Бургаският административен съд, осемнадесети състав, на двадесет и  първи април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Ванина Колева

 

при секретаря С. Атанасовa, като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 249 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

          Образувано е по жалба на „СЛЪНЦЕ ЕНД КО” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 202373142, адрес за кореспонденция гр. Бургас, ж.к. „Славейков” ****, представлявано от Д.К.К., срещу ревизионен акт №Р-02000215002706-091-001/03.11.2015г, издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Р.К. Т. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, възложила ревизията, и Г.В.В. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 12/18.01.2016г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, относно определените на жалбоподателя задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.02.2015г. до 31.03.2015г, произтичащи от непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1 във връзка с чл.6 и чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури с предмет ядки.

          Жалбоподателят твърди, че РА е издаден при нарушаване на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни доводи за противоречието на РА с материалния закон и  по-конкретно относно реалността на доставките. Счита, че са изпълнени всички материалноправни предпоставки за възникването и  надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Моли съда да отмени РА и  да му присъди направените по делото разноски.

 

Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 922 лева.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред компетентния съд, от надлежно легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира следното:

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-2000215002706-020-01/20.04.2015г., издадена от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Бургас, е възложено извършването на ревизия на “СЛЪНЦЕ ЕНД КО” ЕООД, с обхват задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.02.2015г. – 31.03.2015г. Заповедта е издадена от орган по приходите, оправомощен със заповед № РД-2/05.01.2015г., издадена от директора на ТД на НАП-гр.Бургас. Заповедта е връчена по електронен път на 27.04.2015, видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол”. Изменена е със ЗВР № 2000215002706-020-02/24.06.2015г. и ЗВР № 2000215002706-020-03/22.07.2015г. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-02-2000215002706-092-01/02.09.2015г., съставен от ревизиращия екип на основание чл.117 от ДОПК, срещу който е подадено възражение с вх.№ ИТ-00-12905/01.10.2015г., към което са представени нови писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, търговски документи за продажба на стоки, удостоверения за съответствие, стокови разписки, пътни листове, заповеди за командироване и свидетелство за регистрация на товарен автомобил - общо 52 броя, описани в приложение  към възражението. Видно от издадения на основание чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионен акт (РА) № Р-02000215002706-091-001/03.11.2015г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, възражението е прието за неоснователно и с ревизионния акт са определени допълнителни задължения на ревизираното лице за данък по ЗДДС. Актът е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – Бургас относно същите задължения и е потвърден като законосъобразен в тази част с решение № 12/18.01.2016г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт, съобразно разпоредбите на чл.114 и чл.117 от ДОПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на правно основание за издаване на РА. В РА изрично е посочено правното основание на което се издава РА - чл.119, ал. 2 от ДОПК, нарушените норми на материалния закон ЗДДС, въз основа на които органът е приел, че налице основания  за начиляване на ДДС са подробно описани в РД, както и фактическите обстоятелства, въз основа, на които са изградени изводите на органа. Фактическите и правни основания за издаването на административния акт представляват мотивите за неговото издаване. Обжалваният в настоящето производство ревизионен акт съдържа информация както за обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й, така и мотивите на органите по приходите за издаване на акта и за установените с РА задължения ЗДДС за конкретен период на ревизираното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно неправомерно упражненото право на данъчен кредит. В мотивите в РА са обсъдени доводите и доказателствата предсатвени с възражението  на жалбоподателя срещу РД.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.

По отношение основателността на жалбата:

С ревизионния акт на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди от 01.02.20015г. до 28.02.2015г. и от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. както следва:

-      в размер на 4 933,34лв. по фактури, в които като доставчик е вписано „Ава 1”ЕООД с предмет ядки,

-      в размер на 3 633,34лв. по фактури, в които като доставчик е вписано „Кадема инк”ЕООД-гр.София с предмет ядки и сушени сливи;

- в размер на 3 700лв. по фактури, в които като доставчик е вписано „Римекс А”ЕООД-гр.София с предмет ядки и боровинка;

- в размер на 1 000лв. по фактура, в която като доставчик е вписан ЕТ „БДМ-Д.Г.”-гр.София с предмет ленено семе, нахут и фъстък.

 В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период „СЛЪНЦЕ ЕНД КО” ЕООД, е извършвало търговия на дребно с хранителни стоки - сурови и печени ядки, сушени плодове.

В хода на ревизията, с цел изясняване факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното дружество, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения ревизионен доклад, неразделна част от ревизионния акт на основание чл.120, ал.2 от ДОПК. За извършените насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателя са съставени ПИНП.

От ЕТ „БДМ-Д.Г.”-гр.София са дадени писмени обяснения, че не извършва дейност от март 2010г., а дотогава е извършвал търговия на дребно с маркучи и автоаксесоари. ЕТ не е издавал фактура №0000006021/11.03.2015г. и няма никакви взаимоотношения със „Слънце енд ко”ЕООД. От справка в информационната система на НАП е установено, че фирмата не е включила в дневниците си за продажби и справките-декларации фактури с получател „Слънце енд ко”ЕООД, както и че от м. март 2010 г. подава нулеви справки-декларации за ДДС.

Управителят на „Ава 1” ЕООД, гр.София е дал писмени обяснения, че „Ава 1” ЕООД, гр.София не е издавало фактури с №0000006006 и №0000006013 от 13.02.2015г. и №0000006043/12.03.15г. и №0000006075/ 16.03.2015г., че от средата на 2013г, не развива дейност и подава нулеви справки-декларации. Справка в информационната система на НАП е показала, че за данъчните периоди м.февруари и м.март 2015г. „Ава 1” ЕООД-гр.София е подало нулеви справки-декларации за ДДС.

Управителят на „Кадема инк”ЕООД, гр.София е декларирал, че „Слънце енд ко”ЕООД не му е известно и „Кадема инк”ЕООД, гр.София не е извършвало доставки, издавало фактури и правило разплащания с тази фирма. По данни от информационната система на НАП е установено, че „Кадема инк”ЕООД-гр.София не е включило в дневниците си за продажби фактури, получател по които е „Слънце енд ко”ЕООД.

„Римекс А”ЕООД, гр.София е с прекратена регистрация по ЗДДС от 24.02.2015г. поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС и не е открито. От справка в информационната система на НАП се установява, че фактури с №0000006007/11.02.15г., №0000006022/11.02.2015г. и №0000006018/10.03.2015г, с получател „Слънце енд ко”ЕООД, не са включени в дневниците за продажби на дружеството.

От „Слънце енд Ко” ЕООД в хода на ревизията са представени копия на посочените в искането фактури ведно с фискални бонове, хронологични регистри и справка за стоковия поток, от която е видно че ядките и сушените плодове, предмет на спорните фактури, са префактурирани на „Торнадо комерс”ООД и „Навитас енд ко”ЕООД - свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Дадени са писмени обяснения, че през ревизирания период ядките са закупени от управителя на дружеството от стоковата борса „Първенец” край град Пловдив.

В хода на ревизията не са представени приемо-предавателни протоколи, търговски документи, от които е виден номерът на партидата и годността на ядките и сушените плодове, товарителници, пътни листове и писмени обяснения с какво транспортно средство е извършен превозът им. Такива доказателства са представени с възражението на жалбоподателя срещу РД.

След преценка на събраните в хода на ревизията писмени обяснения на управителите на фирмите, вписани като доставчици в спорните фактури, обстоятелството че фактурите не са отразени в дневниците за продажбите и справките-декларации на издателите на фактурите, както и липсата на доказателства за предаването и транспортирането на ядките и сушените плодове, ревизиращият екип е направил извод, че отразените в дневниците за покупките на ревизираното дружество фактури, в които като доставчици са вписани ЕТ „БДМ-Д.Г.”, гр.София, „Ава ГЕООД, гр.София, „Кадема инк”ЕООД, гр.София и „Римекс А”ЕООД, гр.София, не удостоверяват реални доставки и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1 във връзка с чл.6 и чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит по тях. Представените от ревизираното дружество фискални бонове за извършени разплащания в брой по спорните фактури са издадени от ЕКАФП, които не са регистрирани в НАП. След анализ на представените пътни листoве, експедиционни бележки и данните в свидетелство за регистрация на товарен автомобил „Ситроен Немо”, представени от жалбоподателя с възражението срещу РД, органът по приходите е установил, че е превозван товар, който надвишава товарните възможности на използваното превозно средство. Ревизиращият екип не е приел възраженията на жалбоподателя срещу ревизионния доклад и е приел, че не са налице доставки с получател „Слънце енд ко”ЕООД. Поради това за ревизираното дружество не възниква право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 266,68лв. за данъчните периоди от 01.02.2015г. до 31.03.2015г. по фактури, в които като доставчици са вписани ЕТ „БДМ-Д.Г.”-гр.София, „Ава 1”ЕООД-гр.София, „Кадема инк”ЕООД-гр.София и „Римекс А”ЕООД-гр.София.

Директорът на дирекция “ОДОП” - Бургас при ТД на НАП е намерил аргументите на жалбоподателя срещу констатациите на органа по приходите за неоснователни. Приел е, че представените с възражението срещу ревизионния доклад приемно-предавателни протоколи, експедиционни бележки и търговски документи, правилно не са кредитирани от ревизиращия екип, тъй като се възприемат като документи, съставени за целите на обжалването, тъй като като частни, писмени доказателства без достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК, не се ползват с материална доказателствена сила. Приел е за правилна позицията на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл.68, ал.1, т. 1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС и е потвърдил РА.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото. Вещото лице, след като е проучило, проверило и анализирало приложените към делото доказателства, е установило, че стоките, посочени в процесиите фактури са осчетоводени при жалбоподателя по дебита на сметка 304 /Стоки/ и извършено разплащане в брой, по кредита на сметка 501 /Каса в лева/. Заприхождаването на ядките в материална сметка 304 /Стоки/ е извършено на база първичен документ и представени към всяка от фактурите документи.  Цялото количество стоки по процесиите фактури е префактурирано с  фактури на „ТОРНАДО КОМПЛЕКС" ООД и „НАВИТАС ЕНД КО„ ЕООД. При продажбата на стоките, към всяка от фактурите е съставена стокова разписка за продажба на стоки. Експертизата не е успяла да осъществи контакт с нито един от четирите доставчика, поради което не е установила, наличие или не на стоки от вида на фактурираните и тяхното счетоводно отразяване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи относно материалната законосъобразност на обжалвания:

С РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 36518.00 лв. на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68 и чл.69, ал.1, т.1 от същия закон, по фактури издадени от „Ел транс 57" ЕООД, „Амфора кар" ЕООД, „Елда плод" ЕООД „Бул клас" ЕООД, „Нед агро" ЕООД и „Рапади консерв" ЕООД, ведно с дължимите лихви.

ЕТ „БМД-Д.Г." гр.София е издало данъчна фактура (ДФ)  № 6021/11.03.2015 г. 5 000,00 лв. ДДС 1 000,00 лв. с посочено основание „ленено семе 525 кг; нахут 500 кг.; фъстък 1000 кг.” Към фактурата е приложен фискален бон от 11.03.2015 г., приемо-предавателен протокол от 11.03.2015 г. за приемане и предаване на стоките; експедиционна бележка № 6021/11.03.2015 г. и удостоверение за съответствие в което е посочено, че продуктите са годни за човешка консумация.

От страна на дружеството „АВА 1" ЕООД гр.София са издадени следните данъчни фактури по които на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит:

ДФ № 6006/13.02.2015 г. 5 833,33 лв. ДДС 1 166,67 лв. с посочено основание „слънчоглед обработен 500 кг.; тиквено семе обработено 500 кг; фъстък 344,44 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 13.02.2015 г., приемо-предавателен протокол от 13.02.2015 г. за приемане и предаване на стоките от стокова борса Първенец; експедиционна бележка № 6006/13.02.2015 г. и търговски документ за продажба в който е посочено, че продуктите са предназначени за човешка консумация;

ДФ № 6013/13.02.2015 г. 5 833,33 лв. ДДС 1 166,67 лв. с посочено основание „бразилски орех 100 кг.; слънчоглед обработен 500 кг.; фъстък обработен 500 кг.; бадем 84,074 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 13.02.2015 г., приемо-предавателен протокол от 13.02.2015 г. за приемане и предаване на стоките от стокова борса Първенец; експедиционна бележка № 6013/13.02.2015 г. и търговски документ за продажба в който е посочено, че продуктите са предназначени за човешка консумация;

ДФ № 6043/12.03.2015 г. 6 000,00 лв. ДДС 1 200,00 лв. с посочено основание „страгал 200 кг.; фъстък 1000 кг.; орех 200 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 12.03.2015 г., приемо-предавателен протокол от 12.03.2015 г. за приемане и предаване на стоките от стокова борса Първенец; експедиционна бележка № 6043/12.03.2015 г. и търговски документ за продажба в който е посочено, че продуктите са предназначени за човешка консумация;

ДФ № 6075/16.03.2015 г. 7 000,00 лв. ДДС 1 400,00 лв. с посочено основание „орех 320 кг.; бадем 200 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 16.03.2015 г., приемо-предавателен протокол от 16.03.2015 г. за приемане и предаване на стоките от стокова борса Първенец; експедиционна бележка № 6075/16.03.2015 г. и търговски документ за продажба в който е посочено, че продуктите са предназначени за човешка консумация;

„КАДЕМА ИНК" ЕООД гр.София е издало следните, данъчни фактури по които на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит:

ДФ № 6104/10.02.2015 г. 4 583,33 лв. ДДС 916,67 лв. с посочено основание „кайсиева ядка 200 кг.; сушени сливи 345,83 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 10.02.2015 г., приемо-предавателен протокол от 10.02.2015 г. за приемане и предаване на стоките; експедиционна бележка № 6104/10.02.2015 г. и търговски документ;

ДФ № 6113/10.02.2015 г. 4 583,33 лв. ДДС 916,67 лв. с посочено основание „орех 172,22 кг.; сушени сливи 500 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 10.02.2015 г., приемо-предавателен протокол от 10.02.2015 г. за приемане и предаване на стоките; експедиционна бележка № 6113/10.02.2015 г. и търговски документ;

ДФ № 6115/26.03.2015 г. 9 000,00 лв. ДДС 1 800,00 лв. с посочено основание „бадем 250 кг.; кашу 250 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 26.03.2015 г., приемо-предавателен протокол от 26.03.2015 г. за приемане и предаване на стоките; експедиционна бележка № 6115/26.03.2015 г. и търговски документ;

От дружеството „РИМЕКС А" ЕООД гр.София са издадени следните данъчни фактури по които на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит:

ДФ № 6007/11.02.2015 г. 6 250,00 лв. ДДС 1 250,00 лв. с посочено основание „бадем 200 кг; кашу 158 кг.”.Към фактурата е приложен фискален бон от 11.02.2015 г., приемо-предавателен протокол от 11.02.2015 г. за приемане и предаване на стоките; експедиционна бележка № 6007/11.02.2015 г. и търговски документ за продажба в който е посочено, че продуктите са предназначени за човешка консумация;

ДФ № 6022/11.02.2015 г. 6 250,00 лв. ДДС 1 250,00 лв. с посочено основание „лешник 100 кг.; шам фъстък 100 кг.; тиквено семе белено 75 кг. боровинка 50 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 11.02.2015 г., приемо-предавателен протокол от 11.02.2015 г. за приемане и предаване на стоките; експедиционна бележка № 6022/11.02.2015 г. и търговски документ за продажба в който е посочено, че продуктите са предназначени за човешка консумация;

ДФ № 6018/10.03.2015 г. 6 000,00 лв. ДДС 1 200,00 лв. с посочено основание „тиквено семе обработено 500 кг.; слънчоглед 750 кг.”. Към фактурата е приложен фискален бон от 10.03.2015 г., приемо-предавателен протокол от 10.03.2015 г. за приемане и предаване на стоките; експедиционна бележка № 6018/10.03.2015 г. и търговски документ за продажба в който е посочено, че продуктите са предназначени за човешка консумация.

От събраните по делото доказателства, в това число и  заключението по приетата ССЕ,  се установява, че стоките, посочени в процесиите фактури са осчетоводени при жалбоподателя със следната счетоводна операция: Дт с/ка 304 (Стоки). Дт с/ка 453 1 (Начислен данък за покупките). Кт с/ка 401 (Доставчици). И втора счетоводна статия за извършеното плащане: Дт с/ка 401 (Доставчици). Кт с/ка 501 (Каса в лева). Заприхождаването на ядките в материална сметка 304 (Стоки) е извършено на база първичен документ и изброените към всяка от фактурите документи.

Представените от жалбоподателя с възражението срещу РД приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, удостоверения за съответствие, към процесните фактури са оспорени от представителя на ответника в първото по делото заседание като неавтентични. След като представителят на жалбоподателя заявява, че ще се ползва от тях, е открито производство по оспорването им, като на жалбоподателя е указано, че на основание чл.193, ал. 3 ГПК,  тежестта за доказване пада върху него. В хода на производство не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Съгласно чл.194, ал.1 от ГПК съдът извършва проверката на документа, чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В хода на ревизията при извършените насрещни проверки доставчиците са дали писмени обяснения налични по делото. Управителят на “Кандема инг”ЕООД е заявил, че фирма “Слънце енд Ко”ЕООД не му е известна и  дружеството не е извършвало доставки, издавало фактури и правило разплащания с тази фирма. Управителят на “Ава 1”ЕООД е дал обяснения, че от средата на 2013г. дружеството няма дейност и пуска нулев данъчни отчети, след закриване на магазина в Галакси трейд център, а фактурите с номера 6006 и 6013 от 13.02.2015г., 6043 от 12.03.2015г. и 6075 от 16.03.2015г.  не са издавани от “Ава 1”ЕООД. ЕТ “БМД- Д.Г.” е дал писмени обяснения, че не е издавал процесната фактура, както и че няма никакви взаимоотношения със “Слънце и Ко”ЕООД. ЕТ не извършва търговска дейност от март 2010г., а дотогава е извършвал търговия на дребно с маркучи и  автоаксесоари. В хода на ревизията, по данни от информационната система на НАП е установено, че доставчиците не са включили в дневниците си за продажби фактурите, получател по които е „Слънце енд ко”ЕООД. Проверка в счетоводствата на доставчиците не е извършена и от изготвената и приета по делото ССЕ. Не е установено, че те са притежавали стоките, предмет на процесните фактури. Поради изложеното съдът намира представените с възражението срещу РА, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, търговски документи за оспорени.

За признаване на данъчен кредит не е достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за покупки и в СД за съответния данъчен период при получателя на доставката, както и включването им в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период при доставчика. Признаването на това материално право е свързано с установяване по несъмнен начин реалността на доставката. Законодателят е предвидил да се признава правото на приспадане на данъчен кредит само по облагаеми доставки, т.е. по реално осъществени такива.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съдържанието на понятието доставка е изяснено в чл. 6 от ЗДДС, като доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Ако не са налице доказателства, че е налице реалност на доставка, дори да са изпълнени всички останали изисквания на ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит няма да възникне.

С изключение на ревизиите при особени случаи по чл.122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване. Съгласно общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на доставката по процесните фактури. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени.

Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието "неправомерно начислен данък". Общото правно тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл. 70, ал. 5 ЗДДС показва, че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит, че това неправомерно начисляване не предпоставя и не изисква установяване на произход на стоката, както и че то не е в зависимост от действия на доставчика, за които получателят няма как да узнае и няма задължение да знае, поради което и не може да носи отговорност за тях.    

В случая се касае за доставка на родовоопределени вещи и собствеността на такива вещи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля чрез предаване или определяне по друг начин. Релевантно е да установи, че получената от жалбоподателя стока, е в изпълнение на престацията по договори именно с установените преки доставчици. В тази връзка е необходимо да се изследва изпълнението на фактическия състав на чл. 6 от ЗДДС, за просецните доставки от съответните доставчици.

Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателните протокол, с които се прехвърлят стоките. Преките доказателства за реалното осъществяване на доставките в настоящия случай са оспорени по реда на чл.193 ГПК. Приемателно-предавателните протоколи, експедиционните бележки, търговските документи, стоковите разписки, представени с възражението по чл.117, ал.5 от ДОПК са оспорени по реда на чл.193 ГПК от процесуалния представител на приходната администрация относно тяхната автентичност. Въпреки указанията дадени от съда, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, че оспорените частни документи изхождат от посочените в тях лица. При това положение, следва извод, че реалността на доставките на стоки не е доказана по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради липсата на доказателства, които да установят, че тези стоки са отишли в патримониума на жалбоподателя.

          Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадената фактура. Още в хода на ревизията е установено, че фискалните бонове за извършени разплащания в брой не са издадени от регистрирани касови апарати, поради което не могат да удостоверят извършени разплащания в брой,

          Последващата реализация на фактурираните стоки също представлява косвено доказателство за реалността на доставката. Както се потвърждава и  от ССЕ, цялото количество стоки по процесиите фактури е префактурирано на две дружества, „ТОРНАДО КОМПЛЕКС" ООД и „НАВИТАС ЕНД КО„ ЕООД, като при продажбата на стоките, към всяка от фактурите е съставена стокова разписка за продажба на стоки. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е реализирал стоки от същия вид като фактурираните, то не е доказано, че те са извършени от издателите на спорните фактури.

          Относно транспорта на стоките, предмет на процесните фактури от представените пътни листове, експедиционни бележки и данните в свидетелство за регистрация на товарен автомобил „Ситроен Немо” правилно органът по приходите е установил, че е превозван товар, който надвишава товарните възможности на използваното превозно средство.

Неоснователни са възраженията в жалбата, свързани с практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург (СЕС). Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да ус­танови наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на да­нъ­чен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­но­вено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. С това доказване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отговаря, каквито са доводите на каса­то­ра или че администрацията е прехвърли върху данъчния субект собствените са за­дъл­жения по осъществяване на контрол. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и самият получател следва да притежават до­ка­зателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде до­ка­зателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по из­пъл­нението им, каквито в случая липсват.

Действително, както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се пре­дос­тави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчно­за­дъл­жените лица са пропуснали някои формални изисквания. Същият този съд обаче приема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания въз­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материалноп­рав­­­ните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обек­тив­ни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщ­ност в последната хипотеза СЕС приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет. Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изис­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама. Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мер­­ки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави дру­ги писмени доказателства, за това че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, извън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи казусът следва да намери своето разрешение съобраз­но цитираното по-горе Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Процесният случай обаче не е такъв.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про­цес­­ния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спорните фак­ту­ри, в резултат на което са определени и процесните фискални задължения, вед­но с прилежащата им лих­ва за забава.

С оглед изложените по-горе мотиви жалбата против РА се явява неоснова­телна и като такава следва да се  отхвърли.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК, жалбоподате­лят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на дължимото се юрисконсултско възнаграждение от 922 лева. 

Водим от горното, Административен съд Бургас, XVIII състав,

 

РЕШИ :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЛЪНЦЕ ЕНД КО” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 202373142, адрес за кореспонденция гр. Бургас, ж.к. „Славейков” ****, представлявано от Д.К.К., срещу ревизионен акт №Р-02000215002706-091-001/03.11.2015г, издаден от Р.К. Т. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, възложила ревизията, и Г.В.В. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 12/18.01.2016г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП.

          ОСЪЖДА „СЛЪНЦЕ ЕНД КО” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 202373142, адрес за кореспонденция гр. Бургас, ж.к. „Славейков” ****, представлявано от Д.К.К., да запла­ти на Ди­ре­к­ция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, сумата от 922 (деветстотин двадесет и два) ле­ва, разнос­ки по де­ло­то.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                                                     

                                                                             СЪДИЯ :