Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 793                        от 04.05.2015г.            град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 249 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Дева-96-ПК“ ЕООД, ЕИК 201145118, със седалище и адрес на управление гр. Бургас ул. „Ивайло” № 70, представлявано от П.С.К. против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ007245/29.09.2014 г., издаден от Г. Ч. на длъжност главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ („МПДТР“) при Община Бургас в частта за установените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) 2012 г., потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 70-00-6745/7/19.01.2015 г., произнесено от Директора на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас. Иска се от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен поради процесуални нарушения и като нищожен, като се претендират разноски.  В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К. П. от БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея, ангажира доказателства и представя списък на разноските.

Ответната страна – Директор на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. М., оспорва жалбата като неоснователна и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Дружеството – жалбоподател е подало съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяне от Община Бургас (Наредба) декларация вх. № 6883/28.12.2011 г. за освобождаване от такса за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения.

 

С оспорения АУЗД № АУ007245/29.09.2014 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, са установени задължения на жалбоподателя в общ размер на 1687,21 лева задължения за ТБО и данък върху недвижимите имоти за 2012 г. и за 2013 г. Предмет на оспорване в настоящото производство е определения размер на задължението за ТБО за 2012 г., както следва: главница в размер на 864,83 лева и лихва 193,98 лева, или общо 1058,81 лева. Размерът на лихвата е определен към 29.09.2014г.

Посочените задължения са определени във връзка с факта, че дружеството – жалбоподател е собственик на недвижим имот на територията на Община Бургас, находящ се на административен адрес гр. Бургас, бул. „М.Л.“ № 23, ет. 1, ап. 1. В АУЗД са посочени възможностите за заплащане на задължението, както и за неговото оспорване

В АУЗД изрично е посочено, че същият се издава „на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК,  съгласно подадена декларация по чл. 14 и/или чл. 17от ЗМДТ вх. № ДК14005793/12.06.2014“. Посочено е още, че административният орган не е установил  несъответствие в данните по подадени декларации. 

Обжалваният АУЗД е връчен на жалбоподателя на 02.10.2014 г., което се установява от Известие за доставяне ИД PS 8000 017HT9 G.

С Жалба вх. № 70-00-6745/30.10.2014 г. дружеството оспорва едновременно издадения АУЗД № АУ007245/29.09.2014 г. и наказателно постановление № 305/07.07.2014 г. На основание чл. 147, ал. 2 от ДОПК решаващият орган е дал указания на жалбоподателя в 7- дневен срок да посочи кой акт оспорва, като уведомлението е получено на 17.11.2014 г.

С Писмо вх.№70-000-6745/3/18.11.2014 г. жалбоподателят потвърждава, че оспорва процесния АУЗД в частта за ТБО за 2012 г. В резултат на това уточнение, Директорът на Дирекция „МПДТР“ е постановил Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 70-00-6745/4/ 25.11.2014 г., с което е оставил жалбата без разглеждане поради просрочие на същата.  Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят е оспорил същото по адм. д. № 2402/2014 г., като с Определение № 55/08.01.2015 г. решението е отменено и административната преписка е върната на директора на ДМПДТР за разглеждане.

С Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 70-00-6745/7/19.01.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „МПДТР“ е потвърден обжалвания АУЗД, като е посочено, че след проведена проверка е установено, че имотът се използва, поради което следва да бъдат установени задълженията и за трите услуги, формиращи  ТБО.

В сезиращата съда жалба се сочи, че административният орган неправилно е приел, че е налице деклариране на неверни данни, тъй като през 2012 г. имотът действително не е бил ползван. Излагат се доводи и във връзка с проведеното административнонаказателно производство по Наказателно постановление № 305/07.07.2014 г. Твърди се, че липсата на доказателства за ползването на имота водят до нищожност на постановения АУЗД.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че оспорения АУЗД следва да се потвърди като законосъобразен по следните причини:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, като доказателство в тази насока е служебна бележка № 24-00-2369/1/28.11.2013 г.

Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно неспазена форма на процесния АУЗД. Видно от Решение № № 70-00-6745/7/19.01.2015 г, произнесено от  Директора на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, решаващият орган детайлно е изследвал фактическата и правната обстановка; изложил е съображения относно спазването на процедурата по връчването на издадения административен акт, мотивирано е разяснил вида, размера и периода на дължимите местни данъци от жалбоподателя, изложил е мотиви защо се приема, че имотът е използван през 2012 г. въпреки подадената декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, което в своята част III запазва приложението си и при действието на АПК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. И в този случай се постигат изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Спорен между страните е въпросът дали недвижимият имот, за който е определено задължение за ТБО за 2012 г. е бил ползван в този период от дружеството. Органът по приходите твърди, че имотът е използван, като се позовава на справка за консумирана електрическа енергия за периода. Жалбоподателят твърди, че изрично е подал декларация за освобождаване от тази такса за 2012 г., а също така ангажира гласни доказателства в тази насока. От показанията на свидетеля Р. Г. се установява безспорно, че през 2012 г. е извършен капитален ремонт на недвижимия имот – апартамент, при който ремонт безспорно се генерират битови отпадъци. Следователно, ТБО се дължи от дружеството. От друга страна, обстоятелството, че в имота се извършва ремонт не изключва възможността този имот да се използва. Извършването на ремонт препятства собственика да използва имота по предназначение, но по същество ремонтирането също съставлява ползване на този имот.

Необходимо е да се посочи и следното: видно от представените по делото доказателства (например жалба вх. № 70-00-6745/30.10.2014 г.) и от сезиращата съда жалба, жалбоподателят не прави разлика между административно производство (което се реализира по реда на АПК и в случая е приключило с издаването на АУЗД) и административнонаказателно производство (което се развива по реда на Закона за административните нарушения и наказания и в случая е издадено Наказателно постановление № 305/07.07.2014 г.). Ирелевантни са доводите във връзка с посоченото наказателно постановление, като настоящият съдебен състав при разглеждане на делото не е обвързан от постановените във връзка с това постановление съдебни решения № 2063/19.12.2014 г. по НАХД №4981/2014 г. на Районен съд Бургас и № 521/18.03.2015 г. по КНАХД №196/2015 г. на Административен съд Бургас.

Съдът намира за неоснователно искането за обявяване на нищожност. Предвид гореизложените мотиви не се установи какъвто и да е порок в оспорения административен акт, още по-малко същият да е в такава степен, че да доведе като самостоятелно основание до нищожност на акта. Липсата на доказателства не може да бъде основание за нищожност, тъй като това от своя страна води до липса на мотиви, което е признак на незаконосъобразност на акта, а не на нищожност.

При така изложените мотиви настоящата инстанция намира, че искането на жалбоподателя да се отмени оспорения акт за установяване на задължение и потвърждаващото го решението са неоснователни. По тази причина жалбата следва да се остави без уважение, а процесния АУЗД да се остави в сила.

По делото са направени искания за присъждане на разноски от двете страни. Предвид изхода на съдебния спор съдът счита, че следва да присъди в полза на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр.Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата  на „Дева-96-ПК“ ЕООД, ЕИК 201145118, със седалище и адрес на управление гр.Бургас ул.”Ивайло” № 70; представлявано от П.С.К. против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ007245/29.09.2014 г., издаден от Г. Ч. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас в частта за установените задължения за такса битови отпадъци 2012 г., потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 70-00-6745/7/19.01.2015 г., произнесено от Директора на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас.

ОСЪЖДА „Дева-96-ПК“ ЕООД, ЕИК 201145118 да заплати в полза на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: