РЕШЕНИЕ

 

№  2493             09.11.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  М. В.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2493 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от „Младост“ АД, с ЕИК 102037226, със седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, обл.Бургас, представлявано от И.Ч., чрез адв.М.Т. – САК, със съдебен адрес: *** против решение № 99/23.07.2018г., постановено по а.н.д. № 177/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 02-0001779 от 16.04.2018г. издадено от  директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на същото основание на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като съдът е намалил размера на 1 500 лв.

            В касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения,довели до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество. Иска се отмяна на решение и на НП.

            В съдебно заседание, касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

            Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, реовно уведомена, не се представлява.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            С наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, към 13.03.2018г. не е изпълнил задължителното предписание на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, т. № 1 от Протокол № ПР1805676/20.02.2018г., а именно: да изплати в пълен размер трудовото възнаграждение за месец февруари 2015г. за положен труд на работниците: В.Б.К.– остатък за плащане 82,99 лв., Г.К.К.– остатък за плащане 82,23 лв., Д.Ж.Д.– за плащане 113,30 лв., С.Д.Д.в размер на 70,34 лв., Т.Х.Т.в размер на 399,71 лв., Д.С.Д.– остатък за плащане 45,63 лв., П.К.П.- Ч.– остатък за плащане 365,52 лв. и Т.Г.В.– остатък за плащане 208,82 лв., съгласно изискването на чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.2 и ал.270, ал.3 от КТ, със срок на изпълнение до 12.03.2018г. Посочено е, че нарушението е установено на 22.03.2018г. при извършена проверка на дружеството по представени документи в дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.

            За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предявен на и подписан от изпълнителния директор на дружеството. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Карнобат е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. АУАН е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му, което той е удостоверил с подписа си. Намира, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в НП, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въззивният съд приема, че безспорно възнаграждението на посочените работници не е изплатено нито през съответния месец, нито към дата 31.01.2018 г. В този смисъл правилно и актосъставителят, и наказващият орган са приели, че е извършено нарушение по чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2, и ал.3 от КТ. Сочи, че правилно е ангажирана отговорността на работодателя след като същия не е изпълнил задължителното предписание на контролния орган да изплати възнагражденията в пълен размер до 12.03.2018г., но счита, че в случая справедлива се явява санкция в минимален размер. Посочва, че това е така, тъй като по делото са представени доказателства за силно влошеното финансово състояние на дружеството-жалбоподател, като според първоинстанционният съд това обстоятелство не го освобождава от отговорност. Щом извършеното от работодателя е нарушение, той при всички случаи следва да понесе отговорност за него. Излага аргументи, че в случая целта на разпоредбата е да насърчи работодателят към спазване на разпоредбите на трудовото законодателства. С налагането на много на брой наказателни постановления с имуществени санкция около средния размер, визиран в нормата, допълнително се затруднява работодателят да изпълни задълженията си. Изменя НП, като имуществената санкция се определи в минимален размер.

            Така постановеното решение е правилно.

            В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

            От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни.

            По същество, безспорно се установява, че санкционираното дружество не е изпълнило в предвидения за това срок, предписанието на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, т. № 1 от Протокол № ПР1805676/20.02.2018г. Това обстоятелство не се оспорва от касатора. Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като се касае за нарушение пострадали от което са много хора и то по опасен начин – чрез неполучаване на основни средства за препитание. Настоящият касационен състав приема, че и привилегирования състав на чл.415в от КТ е неприложим. Съгласно чл. 415в ал.1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В настоящия случай, нарушението не е отстранено веднага след установяването му, като освен това вредните последици са произтекли още към момента на незаплащането на посоченото възнаграждение, затова и наказващият орган правилно е приложил основния състав на чл.415 ал.1 от КТ.

            Относно размерът на имуществената санкция определен от въззивният съд, същият е изменен от 5 000 лв. на 1 500 лв., който размер е минимално установения от закона и предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателят, същия не подлежи на редуциране.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Карнобат е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99/23.07.2018г. г., постановено по а.н.д. № 177/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат.                              

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                        2.