Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  479             12.03.2018 година            Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  ІІІ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година,  в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

Секретар: И. Л.

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ДИМИТРОВ а. х. дело номер 248 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:

         Образувано е по жалба на А.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** чрез адв. Т.Д. против Заповед № 17-0769-003447/08.12.2017г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна Полиция“ за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

         Недоволен от така издадения спрямо него индивидуален административен акт, жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен. В жалбата се посочва, че лицето не оспорва деянието си, но поради решаване въпроса за отговорността му, с влязъл  в сила съдебен акт - съдебно споразумение, оспорената принудителна административна мярка /ПАМ/ следва да се отмени.

         Ответникът - полицейски инспектор в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна Полиция“ В.Н.С.не се явява лично и не изразява становище по съществото на спора.

         След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материалБургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е установено, че длъжностно лице от състава на  сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас е съставило Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Д, Бл. № 219048/06.12.2017 г. за това, че на 06.12.2017 г. А.Д.Ж. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро”, рег.№ ***, под въздействие на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер“, който е отчел положителен резултат от 1,39% промила. На водачът е бил издаден талон за медицинско изследване № 0002876, в който лицето е вписало, че приема показанията от дрегера.

         Предвид установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 17-0769-003447/08.12.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По случая, въз основа установения резултат, е било образувано бързо досъдебно производство № 413 ЗМ-1198/06.12.2017г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас, за престъпление по чл.343б от НК. След проведеното разследване, в съдебната фаза на производството, с протоколно определение от 19.12.2017г. по н.о.х.д. № 6129/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е одобрено съдебно споразумение, с което лицето А.Д.Ж. се признава за виновен за това, че на 06.12.2017г., около 17:10 часа, в гр.Бургас, в района на Морска гара, е управлявал собственото си МПС с концентация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно с 1,39%промила, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр.№ ARBB0076 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК (л.5-8). Със споразумението на жалбоподателя, на основание чл.343б, ал.1, чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложено  наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Кумулативно е наложена и глоба в размер на 150 лв. На основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7, вр. с чл.49, ал.2 от НК на Ж. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца.

Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя Ж. на 03.01.2018 г., за което е направено отбелязване на обратната страна на същата (л. 4). С приемо-предавателен протокол, на основание издадената и връчена на лицето ЗППАМ, Ж. е предал СУМПС и контролен талон за изтърпяване на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ (л. 16).

Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като вече въпроса за отговорността му е бил решен. Отделно излага доводи, че акта създава затруднения и на семейството му.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

         При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на  административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Бургас (л. 25). По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по „б“ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН, дата и част на извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила, отчетен резултат на извършената проба за алкохол т.е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в последствие надлежно доказани. В заповедта ясно е формулирана разпоредителна част относно временно отнемане на СУМПС, поради което липсва нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.5 от АПК.

Мярката по  чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП не е санкция, а принудителна административна мярка. Последната не се кумулира с формите на наказателна или административнонаказателна отговорност. При произнасянето на компетентният орган, относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за преустановена с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. С оглед текста на  чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП под понятието „решаване на въпроса за отговорността“ следва да се разбира влязъл в сила съдебен или прокурорски акт, пораждащ правни последици във връзка с установената не/съставомерност на деянието. Именно такъв акт се явява и посоченото от жалбоподателят и приложено по делото съдебно определение от 19.12.2017г. на Районен съд - Бургас.

Обстоятелството, че към момента на съдебното производство пред Административен съд - Бургас, въпросът за отговорността вече е решен не може да повлияе върху законосъобразността на оспорения акт, тъй като целта на приложената ПАМ, нейният превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, е постигната. Този факт, обаче, не прегражда възможността за оспорването й. Налице е правен интерес в полза на жалбоподателя, най-малко заради възможността при отмяната й да се проведе производство по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Фактът на извършено нарушение е безспорно установен и  именно затова мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за преустановена, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В настоящия случай ПАМ е изпълнила своята превантивна функция, действието и е изчерпано и прекратено. Независимо от това, противно на изложеното от касатора, настоящият състав следва да се съобрази с правилото на чл.142, ал.1 АПК, съгласно което преценката за законосъобразност на процесната ПАМ следва да се извърши към момента на нейното прилагане. Разпоредбата на чл.171, т. 1, б. „б” от ЗДвП предвижда задължително прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Между страните по делото не се спори  относно установеното с техническо средство „Алкотест Дрегер” наличието на алкохол  с отчетено показание в размер на 1,39 ‰. В АУАН изрично е отбелязано, че  водачът Ж. е запознат с показанието на техническото средство и му е връчен талон за медицинско изследване № 0002876, като лицето не оспорва показанията от техническото средство. Наказателната отговорност на жалбоподателя е била реализирана чрез сключване на споразумение в съдебното производство, поради което същото имащо качеството на влязла в сила присъда, по безспорен начин установява наличието на обстоятелствата за прилагане на ПАМ.

Предвид гореизложеното, не са налице предпоставките за отмяна на заповедта по настоящето производство, каквото е искането в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. При това положение следва да се приеме, че процесният индивидуален административен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

От ответния орган не е поискано присъждането на съдебни разноски, поради ко­ет­о и такива не се присъждат.

 

Воден от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** чрез адв. Т.Д. против Заповед № 17-0769-003447/08.12.2017г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, Сектор „ПП“ за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                           

                                                                           

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: