РЕШЕНИЕ

  1821  22.10.2018 година, град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГ АС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: И. Л.

 прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2487 по описа за 2018 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (3AHII), във вр. чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас, чрез пълномощник А. Ковачева юрисконсулч против решение № 1115/25.07.2018г. постановено по а.н.д. № 2686/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) №28/22.05.2018г., с което за нарушение на чл. 125, ал.1. г.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.164, ал.1 от с.з. на „Лукойл Нефтохим Бургас" АД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

В касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се потвърди НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна „Лукойл Нефтохим Бургас" АД. редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, дава заключение, че оспореното решение на Районен съд Бургас е правилно.

Административен съд - Бургас, XIX-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от AПK, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 AIIK.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление отговорността на дружеството е ангажирана за това. че при извършена на 19.03.2018г. в РИОСВ Бургас оценка на резултатите от проведени собствени непрекъснати измервания (CНИ) за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. на емисиите за вредни вещесгва. изпускани в атмосферния въздух от Пещ F101. комин №26 на източник за изгаряне на нефтени и биологични утайки и твърди технологични отпадъци на „Лукойл Нефтохим Бургас" АД е констатирано неизпълнение на Условие 9.2.4.1. от Комплексно разрешително /КР/ №6-Н2/2015г.. а именно в периода оч 05:30 часа на 07.04.2017г. до 13:30 часа на 07.04.2017г. Пещ F101 е работила с превишени норми за допустими емисии (НДЕ) по показател въглероден оксид. Посочено е, че за този период от 8 часа са регистрирани 17 бр. 30-минутни стойности на въглероден оксид, превишаващи НДЕ 100mg/Nm3.

За -констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), подписан от представител на дружеството с възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, въззивнияг съд е приел, че при съставяне па АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не приема възражението, че административнонаказателното производство е образувано след изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Опровергава и Твърдяното, че в АУАН и НП липсва дата на извършване на нарушението, както посочва, че това е цитирания период от 05:30 часа па 07.04.2018). до 13:30 часа на 07.04.2018г. По същество първостепенният съд намира подадената срещу НП жалба за основателна, като приема, че един от съществените елементи на нарушението, а именно „да изгаря отпадъци", не само не е установен по безспорен начин от наказващият орган, но се опровергава и oт събраните по делото доказателства. Съдът счита също, че не е установено дали на посочената дата Пещ F 101 е изгаряла отпадъци.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивния съд относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП. При проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН. както и при издаването на НП, действително съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения. които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. Напълно се подкрепя и извода на първоинстанционният съд за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдебният състав обаче не споделя мотивите на районния съд довели до отмяна на НП, поради следното:

Съгласно чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, посочена като нарушена в акта и в обжалваното НП, предписва конкретно задължение - изпълнение на условията на комплексното разрешително при експлоатацията на инсталацията, като това задължение е адресирано до оператора на самата инсталация. В конкретния случай, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като нарушение е посочено неизпълнение на конкретно условие в комплексно разрешително 6-Н2/2015г. Изпълнителното деяние се състои в бездействие - неизпълнение на вменено със закон задължение за изпълнение на едно oi условията от конкретно комплексно разрешително адресирано до оператора на инсталацията. Нарушителят е бил наясно с нарушението, което се твърди, че е извършил. В акта и в издаденото въз основа на него НП са описани всички минимално необходими реквизити и данни, от които да се изведе твърдяното нарушение, като посоченото съдържание е достатъчно, за да се подведе под хипотезата на правната норма на чл. 125. ал. 1. т.2 от  ЗООС.

В         тази    връзка            следва            да        се        посочи,          че,

административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество е ангажирана на основание чл.83 от ЗАНН в качеството му на ЮЛ и за да е съставомерно деянието по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, е достатъчно да се установи неизпълнение на условие в комплексното разрешително. Изложената в акта и издаденото въз основа на него HII фактическа обстановка по отношение неизпълнение на Условие 9.2.4.1 от комплексното разрешително се потвърждава от показанията на разпитания пред районния съд актосъставител, които съдм кредитира изцяло.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е издадено от Министъра на околната среда и водите комплексно разрешително 6-Н2/2015г. Според §1, т.39 от ДР на ЗООС, комплексното разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съотвествието на инсталацията с изискванията на глава седма от ЗООС. Комплексното разрешително има за цел да предотврати, ликвидира или намали значителни отрицателни въздействия върху околната среда при неговото изпълнение и при последваща експлоатация на съществуващи, нови и/или съществена промяна на съществуващи инсталации и това налага извършване на текущ и последващ контрол. Такъв текущ контрол е бил извършен с непрекъснатите измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, за който е представен годишен доклад за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Последващият контрол е извършен на 19.03.2018г. когато е направена оценка на резултатите от проведените СПИ за посочения вече период. В хода на последващият контрол органът е констатирал неизпълнение на Условие 9.2.4.1 от комплексното разрешително, според което ..Всяка от пещите към Цех за изгаряне на нефтени и биологични утайки и твърди технологични отпадъци не може да продължи да изгаря отпадъци повече от четири часа без прекъсване, считано от момента на регистриране на превишаване на установените в Таблица 9.2.4 продължение норми за допустими емисии."

За така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка административнонаказващият орган се е позовал на данни от Годишен доклад за собствени непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, съгласно изискванията на чл.30 от „Инструкция №1 от 03.07.2003г. на изискванията към процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух oi обекти с неподвижни източници"', „Наредба № 6 от 26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества. Изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници" и Комплексно разрешително №6-Н2/2015г. на „Лукойл Нсфтохим Бургас" АД. Този годишен доклад представлява официален документ, който макар и неоспорен от санкционираното дружество, е налице опит да бъде оборен с частни свидетелстващи документи, изходящи oт ответника по касапия Формуляри за контрол ФК2-12-07-009-05 и ФК 2-12- 07-008-06. Както е приел и районният сьд, по делото се установява, че в посочения период, а именно от 05:30 часа до 13:30 часа на 07.04.2017г. Пещ F101 е била в работен режим. Това обстоятелство се подкрепя и от представените по делото частни документи и по-конкретно от „Оперативен дневник на инсталация за изгаряне на течни и твърди технологични отпадъци Пещ 101", ФК 2-12-07-009-05 от 06.04.2017г„ смяна „Г" от 19:00 часа на 06.04. до 07:00 часа на 07.04.2017г. и ФК 2-12-07-009-005 от 07.04.2017г.. смяна „Б" от 07:00 часа до 19:00 часа. където е посочено, че пещта е в работен режим, както и от Доклада на старши инженер, химик/диспечер, къде то отново е посочено, че на 07.04.2017г. Пещ F101 e в режим. Сами по себе си обаче, тези писмени документи не оборват констатацията за извършено нарушение на Условие 9.2.4.1 от Комплексното разрешително, тъй като са негодни да установят спорните обстоятелства. Както се посочи, същите са част ни документи, които са изготвени в работния процес и съобразно изискванията на дружеството и отразените в тях обстоятелства, но противоречат на самия Технологичен регламент на пещи за изгаряне на нефтени и биологични утайки в Лукойл Нефгохим Бургас, където е записано, че времето на начало на пускане и включване на котела в работа се вписва в ФК 2-12-07-009-02, който формуляр не е представен, за да удостовери точния момент на пускане. Отделно от това, видно oт „Инструкция №1 от 03.07.2003г. на изискванията към процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите па вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници" в разпоредбата на чл.23 е предвиден единствения относим метод за отразяване на периода на пускане иа една инсталация, това става единствено чрез предаване на съответен статус сигнал на Апаратурата за оценка (АО). В конкретния случай такива данни са представени на л.71, 73-74 и на лист 92-93, от делото на въззивния съд, където е видно, че към момента на измерване па посочените спорни стойности липсва такъв индикативен статус. Индикаторът за пускане и спиране на инсталацията е S, като такъв липсва и за дните предхождащи спорния. Налице на 06.04.2017г. е индикатор F за покой, след който индикатор SE за грешка на системата за измервания, който индикатор обаче не обхваща спорния период. За същия период липсва отразяване на който и да е друг от индикаторите, за да се приеме, че липсва изгаряне. Най-важно е, че липсва индикатор S отразяващ период па пускане и спиране, кавото се твърди от нарушителя. Оборване на констатациите на системата е допустимо единствено в хипотезата на нейното авариране, за насъпване на каквото обстоятелство АНО е предоставил възможност на нарушителя да представи доказателства от „сервизиращата фирма“, но последният не го е сторил. Това е безспорно установено между страните доказателство, съобразно цитираната по-горе инструкция за факта, че системата не е била в период на запалване, а на изгаряне на твърди отпадъци. С позоваването на административнонаказващият орган на половинчасовите средни стойности за спорния период, като официален документ с материална доказателствена сила, АНО е изпълнил задължението си да докаже извършването на спорното нарушение. Констатацията не може да бъде оборена с представените по делото частни свидетелстващи документи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК. във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1115/25.07.2018г. постановено по а.н.д. № 2686/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) №28/22.05.2018г., с което за нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.164. ал.1 oт с.з. на „Лукойл Нефтохпм Бургас" АД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №28/22.05.2018.„ с което за нарушение на чл.125, ал.1. т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.164, ал.1 от с.з. на „Лукойл Нефтохим Бургас" АД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.