Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 619

 

гр. Бургас, 05 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С.Х. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 247/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от РЗОК гр. Бургас против решение № 1594/18.11.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 3263 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 02/ НП 350 от 01.06.2015 г., издадено от директора на РЗОК - гр.Бургас, с което за 3 отделни административни нарушения по чл.55 ал.2 т. 2 и т.3 от ЗЗО във вр. с чл.177,ал.1, т.1 във вр. с чл. 182, във вр.чл.188, т.6а от НРД за медицинските дейности за 2014г.; по чл.55 ал.2 т. 2 и т.3 от ЗЗО във вр. с чл. 182, във вр.чл.188, т.8 от НРД за медицинските дейности за 2014г. и чл.55 ал.2 т. 2 и т.3 от ЗЗО във вр. чл.217  от НРД за медицинските дейности за 2014г., на осн. чл. 105з, ал.2  във вр. с чл.105а, ал.3 и чл.105в, ал.3 от ЗЗО, на МБАЛ„БУРГАСМЕД” ЕООД, ЕИК 201889501, са наложени 3 отделни административни наказания – имуществена санкция- едно в размер на  300лв. и две в размер на 200лв., общо в размер на 700лв..

     Според касатора, решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление.

     В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата и направените с нея, искания.

     Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Н., намира оспорването за неоснователно.

     Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а по същество- наказателното постановление да бъде потвърдено по съображенията, изложени в касационната жалба.

     Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК от страна, с право и интерес от обжалването.

     Разгледана по същество е неоснователна.

     За да постанови обжалваното решение,  първоинстанционният съд е приел, че деянията  са санкционирани на основание чл. 105а, ал. 3 и 105в, ал.3 от ЗЗО, действащи към датата на установяване на нарушенията, съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.

Отчел е, че преди постановяване на съдебния акт, със Закона за изменение и допълнение на ЗЗО (обнародван в ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г.) чл. 105а и чл.105в от ЗЗО са изцяло отменени, без да са заместени с аналогични санкционни разпоредби, предвиждащи административни наказания за изпълнители на извънболнична медицинска помощ, които нарушават условията и реда за оказване на медицинска помощ, предвидени в ЗЗО и НРД. При това положение е намерил, че в случая е налице хипотезата, предвидена в чл. 3 ал. 2 от ЗАНН – до влизане на наказателното постановление в сила е последвала нормативна промяна, изразяваща се в отмяна на приложимата към установеното деяние санкционна норма, така че към момента на постановяване на съдебното решение деянията, квалифицирани с постановлението като административни нарушения вече не са такива, тъй като не са обявени за наказуеми.

Отмяната на санкционната разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица отпадане на административнонаказателната му отговорност, поради което, на основание чл.63  ал. 1 предложение първо във връзка с чл. 3 ал.2 от ЗАНН, е отменил наказателното постановление само на това основание.

     Настоящият състав споделя аргументите, изложени в оспореното решение, досежно основанието за отмяна на наказателното постановление, като приема че материалният закон е приложен правилно.

Според изменението на ЗЗО, обнародвано в ДВ бр.48 от 27.06.2015г.  деянията, извършени от ответника, за които му е била наложена санкция са несъставомерни. Поради това са налице предпоставки за приложение на закон, който е по-благоприятен за дееца, съобразно хипотезата на  чл.3, ал.2 от ЗАНН.

     Неоснователно е възражението, наведено с касационната жалба, че  нормативните разпоредби на чл.105а и чл.105в от ЗЗО остават приложими по силата на параграф 45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ бр.48/27.06.2015г.). В посочения текст се казва, че до приемането на нови национални рамкови договори по чл.53, ал.1, проверките, налагането на санкции и  тяхното обжалване се извършва по досегашния ред, а проверките, започнали преди приемането на нови национални рамкови договори по чл.53, ал.1 се приключват по досегашния ред. Тези разпоредби уреждат единствено процесуалните правила за извършване на проверки, налагане и обжалване на санкции. Те нямат материалноправен характер и не могат да обосноват приложимост на отменени материалноправни норми, каквито са тези на отменените чл.105а и чл.105в  от ЗЗО.

     Настоящият състав не споделя и становището на касатора, че въпреки отмяната на чл.105а и чл.105в от ЗЗО, към момента на разглеждане на правния спор има действаща материалноправна норма, която изцяло повтаря съдържанието на отменените такива на чл.105а от ЗЗО и чл.105в, а именно чл.106, ал.3 и ал.4 от ЗЗО.

Последната е обща административнонаказателна разпоредба и предвижда, че за нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, извън случаите по ал. 1 и 2, чл. 103, чл. 104, 105д и 105е и глава трета, се налага глоба от 100 до 500 лв., а за повторно нарушение - от 200 до 1000 лв. – ал.3, а според ал.4- когато нарушението по ал. 3, е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Не може да се приеме, че посочените норми могат да бъдат приложени след отмяната на чл.105а и чл. 105в от ЗЗО, защото очертават обективни елементи на състав на нарушение, различни от тези по чл. 105а и чл. 105в ЗЗО.

     Неоснователно е и твърдението, че отменените санкционни разпоредби са действали към момента на издаване на обжалваното НП, поради което то не следва да се отменя. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН е категорична, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Безспорно отмяната на санкционните норми, е по-благоприятен по смисъла на цитирания текст, закон за нарушителя. Към момента на отмяната им наказателното постановление не е влязло в сила, защото е обжалвано, поради което районният съд правилно е приложил чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1594/18.11.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 3263 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ: