Р Е Ш Е Н И Е

 

                          Номер 597         Година 31.03.2015          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на пети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тони Петрова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 247 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.Р.Т. *** против решение № 148 от 11.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 313 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Карнобат. Съдебното решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото постановление, като оспорва съставомерността на вмененото му деяние и счита, че неправилно е ангажирана неговата  административнонаказателна отговорност на соченото основание. Иска се отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление.

Ответникът – Началник на Районно управление „Полиция“ гр.Сунгурларе, редовно уведомен, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 14-0454-000092/22.04.2014г. на Началника на РУП гр.Сунгурларе, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП  на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да постанови своето решение, съдът е намерил, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени процесуалните норми, изискванията за компетентност, форма и съдържание, като правилно са приложени и относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. По същество съдът е намерил, че описаното в акта и наказателното постановление деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по ЗДвП, извършено е от соченото за нарушител лице, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност на соченото основание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, въз основа на която е извел и правните си изводи за съставомерност на установеното деяние.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, тъй като наказващият орган не е приложил направените от него възражения и изготвения във връзка с тях отговор. Посочените доказателства са събрани в хода на съдебното производство през първоинстанционния съд и са приети като доказателство по делото, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като изложените в този смисъл мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се преповтарят. В касационната жалба се твърди, че са допуснати такива нарушения, без обаче те да са конкретно посочени, поради което няма как да бъде извършена проверка за тяхното наличие.

Неоснователни са направените от касатора възражения досежно безспорното установяване на фактическата обстановка и авторството на вмененото му нарушение. Събраните по делото доказателства са непротиворечиви и са анализирани от районния съд в тяхната съвкупност, като касационната инстанция счита, че не са налице неизяснени, съществени за фактическата обстановка обстоятелства. Релевантните факти по делото съдът е установил посредством депозираните свидетелски показания от актосъставителя Г.,  свидетеля И.и свидетеля Й. – очевидци на установяване на нарушението, които споделят лични и непосредствени възприятия относно поведението на касатора Т..

Съгласно съдържащите се в административната преписка докладни записки на патрул постова дейност в състав полицай И.И.и полицай Й.Й., около 2,30ч. на 16.03.2014г. касаторът е установен между гр.Сунгурларе и с.Славянци на третокласен път №7306, спящ, а в последствие в неадекватно състояние и агресивен, под въздействие и с мирис на алкохол на мястото на шофьора. Лекият автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ е бил разположен „напречно на пътя, пропаднал половината в канавката, с фарове на пътя, с включени светлини и работещ двигател“, като в автомобила не са констатирани други пътници. След извършена справка в ОДЧ касатора е идентифициран, като същият е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство, а в последствие е откаран в ЦСМП гр.Сунгурларе за да му бъде взета кръвна проба, която също категорично е отказал да му бъде извършена.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвПВодач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“.

Съгласно §6, т.25 от ДР на ЗДвП, „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В случая касаторът се е намирало зад волана на лек автомобил, който автомобил е бил наполовина пропаднал в канафката на пътя и е бил с включени светлини и работещ двигател и след като е нямало никакво друго лице в близост, правилно е прието, че той е управлявал автомобила, макар и да е спял към момента на пристигане на контролните органи. Ето защо, след като касаторът, като водач на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол, както с техническо средство, така и чрез медицински изследвания, правилно е било прието, че е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 11.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 313 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Карнобат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                         2.