РЕШЕНИЕ

 

№757                              дата  26 април 2017г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в публично заседание на 03 април 2017г., в следния състав:

 

                                                                            Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                     

Секретар: К.Л.

Прокурор: ……………………

 

разгледа адм. дело № 246 по описа за 2017 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от КСО.

 Предмет на оспорване е Решение № 1012-02-279#1/12.01.2017г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 12/прот. 01394 от 18.10.2016г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, с което, на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО (прил. ред.), считано от 01.01.2013г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й.П.К. ***.

Жалбоподателят К. оспорва решението като неправилно, като претендира разликата до увеличения размер на отпуснатата пенсия да се изплаща считано от 01.01.2012г., като в тази връзка счита, че неправилно административният орган прилага нормата на чл.115, ал.2 от КСО, игнорирайки датата на подаденото от него заявление за изменение на пенсията от 29.04.2015г. Иска се частична отмяна на решението, като  бъдат дадени указания за правилното прилагане на давностния срок при спазване на чл.105, ал.2 във вр. с чл.115, ал.2 от КСО, вследствие на което  разликата до увеличения размер на ЛПОСВ да бъде изплатена в законово установения давностен срок назад, считано от 01.01.2012г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, както и се позовава на писменото становище на неговия пълномощник, депозирано по делото.

      Ответникът – директор на ТП на НОИ – Бургас не се явява и не се представлява.

      Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество е основателна.

       Данните от административната преписка сочат, че на 29.04.2015г. Й.К. *** заявление с вх.№ МП-16944 за изменение на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.99 от КСО, като посочил, че желае осигурителния стаж за периода от 01.06.1985г. до 23.06.1997г. да бъде зачетен по реда на чл.104, ал.3 от КСО, а от 27.12.1999г. до 22.08.2000г. да бъде превърнат по реда на чл.104, ал.6 от КСО.

       С разпореждане № 540617/02.06.2015г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, заявлението е оставено без разглеждане и е прекратено административното производство. Разпореждането е оспорено пред Административен съд Бургас, като с Определение № 1358/18.06.2015г. по адм.д. № 1068/2015г. съдът е отменил разпореждането и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество по заявление вх. № 16944/29.04.2015г.

       След връщането на преписката ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас е издал разпореждане № МП-16944#3/20.01.2016г., с което, на жалбоподателя е отказано исканото изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е обжалвано по административен ред , като с Решение № 1012-02-19#1/26.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас то е оставено в сила. Последвало е обжалване и по съдебен ред, като е постановено Решение № 861/10.05.2016г. по адм.д. № 619/2016г. на Административен съд Бургас, с което съдът е  отменил потвърденото разпореждане в частта, в която е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, поради неприложена разпоредбата на чл.104, ал.3 от КСО по отношение на доказан от жалбоподателя осигурителен стаж от първа категория за периода 01.06.1985г. – 23.06.1997г., като пенсионната преписка отново е изпратена на административния орган за процедиране съобразно указанията на съда. 

С разпореждане № 31/прот. № 01256 от 06.07.2016г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, въз основа на влязлото в сила съдебно решение / 861/10.05.2016г. по адм.дело № 619/2016г. на Административен съд Бургас, е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя К., считано от 29.04.2015г., пожизнено по чл.99, ал.1, т.1 от КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Бургас, който с Решение № 1012-02-190#3/26.08.2016г. е отменил оспореното разпореждане, като е изложил мотиви, че с оглед основанието за изменение на пенсията, а именно чл.99, ал.1, т.6 от КСО (прил.ред.), тя подлежи на изплащане, считано от 01.01.2013г., поради което е върнал  преписката за ново произнасяне от ръководителя по „ПО“ в ТП на НОИ Бургас.

При това ново произнасяне е постановено процесното разпореждане № 12/прот. 01394 от 18.10.2016г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя К., като е разпоредено измененият размер на пенсията да се изплаща, считано от 01.01.2013г. При оспорването по административен ред, директорът на ТП на НОИ Бургас е постановил процесното Решение № 1012-02-279#1/12.01.2017г., с което разпореждането е оставено в сила.  В мотивите на решението е посочено, че законодателят императивно е уредил началната дата, от която започва да тече погасителната давност по отношение на вземанията на лицата от Националния осигурителен институт и това винаги е 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася конкретното вземане.  Горестоящият орган е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.115, ал.5, т.1 от КСО, тъй като е налице спор относно вземането. Изложени са доводи, че доколкото спорът е повдигнат с подаване на жалбата против разпореждане № МП-16944#3/20.01.2016г. на ръководителя по „ПО“ в ТП на НОИ – Бургас, то давността е спряла да тече от тази дата, поради което е приел, че вземанията на лицето за периодите до 31.12.2012г. са погасени по давност.

Решението е незаконосъобразно.

Спорът по делото е правен и касае определянето на периода назад във времето, за който следва да се изплати увеличения размер на пенсията.

Съгласно чл.12, ал.1, т.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) органът, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, може да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани основанията по чл.99 КСО. Според алинея 3 на същата разпоредба, когато по реда на ал.1 се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата се изплаща и за минало време, но при спазване разпоредбата на чл.105, ал.2 от КСО. Последната указва, че вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Аналогична е и разпоредбата на чл.115, ал.2 от с.к. При наличие на законова регламентация в специален закон това изключва общите разпоредби на чл.110 и сл. от ЗЗД. Съответно - в чл.115, ал.3 и ал.5 от КСО са уредени основанията за прекъсване и спиране течението на давностния срок. Отнесени към настоящия случай, следва да се прецени с кое от всички извършени в хода на административното производство действия е била спряна давността в хипотезата на чл.115, ал.5, т.1 от КСО. Административният орган счита, че това е подаването на жалбата против разпореждане № МП-16944#3/20.01.2016г., т.е. приел е, че тъй като жалбата е подадена през 2016г., то вземанията на жалбоподателя за периодите до 31.12.2012г. са погасени по давност, поради което е разпоредено увеличената разлика в пенсията да се изплаща, считано от 01.01.2013г. Този извод е неправилен. Преди всичко следва да се отбележи, че административното производство по изменение на отпуснатата ЛПОСВ е било инициирано със  заявление с вх. № МП-16944 на 29.04.2015г., а споменатото от административния орган оспорване през 2016г. е само част от тази започнала административна процедура и касае само един от множеството постановявани в нейния ход актове. Няма никакво основание спирането на давността да се поставя съобразно постановяването на акт в хода на административна процедура, като напълно се игнорира правното действие, с което тази процедура е отпочната на 29.04.2015г. и което именно действие спира течението на давностния срок в хипотезата на чл.115, ал.5, т.1 от КСО, тъй като подаденото заявление за изменение на пенсията има характер на спор относно размера на вземането за пенсия, който спор в случая се отнася пред особена юрисдикция, т.е. спорът е заявен с подаването на заявление от 29.04.2015г. за преизчисляване размера на пенсията, а не с подаването на жалба против разпореждане № МП-16944#3/20.01.2016г., с което е било отказано исканото изменение на пенсията. Що се отнася до довода на органа, че трайната съдебна практика е възприела становището, че хипотезата на чл.115, ал.3 от КСО урежда хипотезите на прекъсване на давността, но само по отношение на вземанията на НОИ, а не и по отношение на вземанията на лицата от НОИ, което е прието като празнота в закона, на каквото основание в този случай се счита за приложима общата уредба на ЗЗД, на която органът също се е позовал, следва да се посочи, че този довод вече не кореспондира с действащата нормативна уредба. Действително, съществувала е подобна практика, но тя е относима до настъпилата законодателна промяна на чл.115, обн.ДВ, бр.106/2013г., в сила от 01.01.2014г., видно от която уреждането на давността за вземанията на НОИ е останало в алинея 1, а давността за вземанията от НОИ вече са уредени в алинея 2, като следващата алинея 3 урежда прекъсването на давността, а новата алинея 5 за пръв път регламентира спирането на течението на давностния срок. В този смисъл вече не е налице законодателна празнота в специалния закон относно спирането и прекъсването на давността вкл. и по отношение на вземанията от НОИ, поради което позоваването на нормите на ЗЗД съдът счете за неправилно.            

На основание изложените мотиви следва да се приеме, че вземането за разликата до увеличения размер на отпуснатата пенсия за ОСВ не е било погасено за периодите до 31.12.2012г., за да се разпореди изплащането на разликата, считано от 01.01.2013г. След като давността е била спряна с повдигането на спора със заявление с вх. № МП-16944 на 29.04.2015г., то 3-годишният период, броен съобразно чл.115, ал.2 от КСО, респ. чл.105, ал.2 от с.к., е с начална дата 01.01.2012г.

Оспореното решение следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 350лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, IХ- ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-02-279#1/12.01.2017г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 12/прот. 01394 от 18.10.2016г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас за ново разглеждане и произнасяне, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Бургас, гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ № 126 да заплати на Й.П.К. ***, с ЕГН ********** сумата от 350лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: