Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 848

 

гр. Бургас, 12 април  2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧАВДАР ДИМИТРОВ

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 246/2013 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ИНВЕ СТРОЙ КП” ЕООД гр. София, представлявано от К.С.П., чрез процесуален представител адвокат Ж.И., против Решение №541/27.12.2012 година, постановено по н.а.х.д. №956 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Несебър. С решението е потвърдено наказателно постановление №02-0202642/03.09.2012 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „ИНВЕ СТРОЙ КП” ЕООД, за нарушение на чл.281, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 11, ал. 1, във вр. с чл.13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1 500 лева.

Според касатора материалният закон е приложен неправилно. Първоинстанционният съд не е отчел допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, а именно липса на достатъчна степен на индивидуализация на мястото, на което е извършено нарушението. Отделно твърди, че са били налице и предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 414в, ал. 1 от КТ, която разпоредба незаконосъобразно не е приложена, с оспорения съдебен акт.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адвокат И., поддържа жалбата, като иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, а евентуално прави искане и за приложение на разпоредбата на разпоредбата на чл. 414в, ал. 1 от КТ.

Ответникът по касационната жалба не излага становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, решението на първата инстанция и обосновано и законосъобразно. Според него допуснатата частична неточност при определяне на мястото на извършване на нарушението не може да бъде квалифицирана като нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С потвърденото наказателно постановление, касаторът е бил санкциониран за това, че към 21.04.2012 г. не е осигурил провеждането на инструктаж на работното място преди да допусне до самостоятелна работа Б.Ю.Ю., на длъжност „работник поддръжка” на обект строителен обект „Хотелски комплекс с вилно селище. Преустройство на хотелски комплекс в жилищна сграда”, находящ се в гр. Свети Влас, ул. Черно море, срещу хотел „Берлин”, УПИ ІІ-6028, 6029 в кв. 61.

Пред първоинстанционния съд касаторът е ангажирал доказателства, целящи да установят, че посочения строителен обект не се намира в кв. 61, като по този начин застъпва тезата, че мястото на извършване на нарушението изобщо не е посочено в наказателното постановление. Същият аргумент се навежда и пред настоящата инстанция.

Действително пред първоинстанционният съд са били представени писмени доказателства, според които поземленият имот, в който се намира строителния обект се намира в кв. 11, а не както е посочено в наказателното постановление в кв. 61. Допуснатата грешка се признава и от актосъставителя, разпитан в хода на първоинстанционното съдебно дирене. Съдът намира обаче, че тази неточност в наказателното постановление по никакъв начин не може да обоснове тезата на касатора, че е абсолютно опорочено посочването на мястото, където е извършено нарушението. Освен квартала, посочен в наказателното постановление, административнонаказващият орган допълнително е указал редица трайни белези,  като номера на УПИ, имена на улици и съществуващи сгради, според които по несъмнен начин да може да бъде установено мястото, на което е извършена проверката.

Съдът, намира за неоснователно и възражението за наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 414в, ал. 1 от КТ. Това възражение е било обсъждано и от първоинстанционния съд, който е изложил аргументи и защо намира нормата за неприложима, които този състав на съда изцяло споделя.

При извършена проверка от органите на Инспекция по труда на 21.04.2012 г. на касатора е била предоставена възможност на 28.05.2012 г. да представи в дирекцията всички документи, свързани с провеждане на инструктажите от дружеството, в качеството му на работодател. На тази дата доказателство за проведен инструктаж на работното място на Б.Ю.Ю. не е било представено, затова на 03.09.2012 г. е издадено и наказателното постановление. Едва пред първоинстанционния съд касаторът е представил ксерокопие от заглавна страница на книга за инструктаж, започната на 01.01.2007 г. и страница от  тази книга (непрономерована), в която е посочено, че на лицето Б.Ю.Ю. е проведен инструктаж на работното място на датата, на която е била извършена проверката – 21.04.2012 г. Тези две ксерокопия не са подписани, като същевременно изобщо не може да се направи извод, че страницата, в която е извършено вписването за проведен инструктаж на Б.Ю.Ю., е част от книгата за инструктаж на дружеството. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, основателно съмнение относно достоверността на информацията, вписана в представените ксерокопия, поражда факта, че ако инструктажът е бил проведен на същия ден, на който е извършена проверката – 21.04.2012 г., то не е съществувала никаква обективна пречка документите да бъдат представени на Инспекцията по труда на 28.05.2012 г., а това не е било сторено.

По изложените съображения съдът намира, че в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е постановил акт, с който е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Затова и на основание чл. 221 АПК, ХІІІ състав на Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №541/27.12.2012 година, постановено по н.а.х.д. №956 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: