ПРОТОКОЛ

       

Година 2018, 17.09.                                                                          град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                   ДЕВЕТИ административен състав       

На сеедемнадесети септември                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   СЪДИЯ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                    

Секретар: Кристина Линова    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Стойчева

Административно дело номер 2468 по описа за 2017 година.                     

На именното повикване в 14.34 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Т и Д КЪМПАНИ БГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

 

         ОТВЕТНИКЪТ Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. с пълномощно на лист 192 от делото.

 

Явява се ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М.А..

 

Юрисконсулт М.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по движението на процеса, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

         ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от адв.Н. - процесуален представител на жалбоподателя, видно от която не възразява по хода на делото, както и днешното съдебно заседание да се гледа в негово отсъствие; не възразява по изслушването на експертното заключение, с което е запознат, както и няма въпроси към експерта. Моли експертизата да се приеме, както и е посочил, че няма други искания; изразява становище по доказателствата.

 

Юрисконсулт М.: Нямам възражения по изслушването на вещото лице.

 

Съдът КОНСТАТИРА, че заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза е входирано в канцеларията на съда на 15.05.2018г., в установения от закона срок, не са налице процесуални пречки по нейното изслушване, поради което  

ПРИСТЪПИ към разпит на вещото лице, чиято самоличност снема както следва:

 

         А.М.А. – 36 год., български гражданин, несемеен, неосъждан, без особени отношения със страните в процеса, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК, обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението, което съм представил. 

Искам да направя някои уточнения – допълнения към заключението, които за улеснение съм описал в молба, която представям. Става въпрос за технически грешки.

Добавил съм два реда към таблицата, поради което за последен такъв следва да се счита ред  9, тъй като съм пропуснал да добавя стойности на амортизацията, които са такива каквито жалбоподателят ги е изчислил и по констатациите на органа по приходите. Според мен, според практиката и според стандартите, следва да се приспадне амортизациите и обезценката на активите съгласно и Международните счетоводни стандарти (МСС) и всъщност резултатът е този, който е посочен на ред 9.

         Дерегистрацията не е основание за признаване на този разход, но това е съгласно ЗКПО, тъй като там не се признават за данъчни цели разходи за обезценка, докато активът не бъде отписан. Но за целите на ЗДДС считам, че трябва да се вземе предвид тази обезценка, тъй като се фингира такава доставка, т.е. реализация на актива и следва да се вземат всички преобразуващи разходи настъпили към този момент. Имам предвид амортизации и обезценка към този момент така, както и стандартите го казват.

 

         Юрисконсулт М.: На стр.3, т.6 от заключението относно написаното „Такива чести преоценки не са необходими за имоти, машини и съоръжения, чиито справедливи стойности търпят само незначителни промени“. Може ли да дадете по-голяма яснота за тези изводи.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това е извлечено от самия счетоводен стандарт. Не са изводи на вещото лице. Като идеята е, че ДМА понеже носят изгода, която се използва в един доста дълъг период от време, който е 25 години, тъй като амортизационната норма е 4% според ЗКПО, идеята е, че не се налага толкова честа промяна на един такъв ДМА, след като и самият законодател е предвидил, че той може да се използва в такъв дълъг период от време. Тези обезценки са относими само в случаи, в които се търгува с недвижими имоти, за да може обективно да бъде отчетена справедливата стойност на активите съобразно пазара.

Насоките, които дава Стандарта са, че активът се оценява само когато има индиции за оценка и обезценка.

 

Юрисконсулт М.: В кориците по делото има ли такива доказателства  за обезценка на активите?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не. Позовал съм се на оценката на оценител. Взел съм стойностите на оценителя посочен по делото. (лист 90 от делото). В експертизата съм посочил, че т.нар. „криза на пазара на недвижимите имоти“ датира от 2008г. Такива са изследванията на преподаватели от икономическите ВУЗ-ве, чийто становища са, че пазара на недвижими имоти и цените са се стабилизирали още през 2010г. Затова предоставям на съда да прецени дали са били налице условията за преоценка на един такъв актив, който разбрах, че са складови помещения и се закупуват с идеята да се ползва за дълъг период от време, което според мен налага идеята, че не се налага обезценка на актива, доколкото не се търгува с тези складове. В смисъл, че не са обект на покупко-продажба.  Иначе казано, когато един имот се използва за офис, собственикът не го интересува, че е обезценен офиса при положение, че ще го ползва години и няма да го продава.

 

Юрисконсулт М.: На стр.6, най-отдолу при отговор на въпрос  2 от заключението - Бихте ли обяснили какво сте имали предвид под „неправилно осчетоводяване“.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Аз съм го написал в експертизата. Редно беше да се осчетоводи разход за обезценка на актива по дебита на сметка на група 60 към кредита на сметка от група 20, което всъщност е ДМА. Те са го осчетоводили със сторно операция, вземайки отрицателни стойности по дебита на сметка от група 20 ДМА към кредита на сметка група 11 „Преоценъчни резерви“. Написал съм, че и съгласно МСС, за да се използва преоценъчен резерв в намаление, преди това е трябвало да бъде увеличено салдото по тази сметка. Т.е. първо се увеличава сметката на преоценъчен резерв, след това се намалява.

          Активите трябва да бъдат оценявани към момента на събитието.

        

Юрисконсулт М.: На стр.8 от заключението, най-горе, където е записано, че „МСС изискват отразяване за сметка на преоценъчен резерв в намаление при обезценка, само ако преди това е имало увеличение на този резерв от преоценка…“

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: И питате дали правилно е осчетоводено. Не е правилно осчетоводено. Считам, че колегата, който е изготвил първата  експертиза също е прав, но по по-различен начин е подходил.

 

Юрисконсулт М.: Нямам други въпроси.

 

          Съдът, като взе предвид изслушаното днес експертно заключение по съдебно-икономическата експертиза

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото експертното заключение на вещото лице А.А. ведно с направените уточнения и допълнения с депозираната днес молба, за чието изготвяне следва да се изплати възнаграждение в размер на 400лв. изцяло от внесения депозит.

 

Юрисконсулт М.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи събирането им.

 

Съдът по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

Дава ход на делото по същество.

 

Юрисконсулт М.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана.

Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 330 лева.

 

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15.00 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                 СЪДИЯ: