ПРОТОКОЛ

       

Година 2018, 30.04.                                                                          град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                   ДЕВЕТИ административен състав       

На тридесети април                                    две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   СЪДИЯ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                    

Секретар: Кристина Линова    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Стойчева

Административно дело номер 2468 по описа за 2017 година.                     

На именното повикване в 14.23 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Т и Д КЪМПАНИ БГ“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адв.Р.Н. с пълномощно на листи 188-189 от делото.

 

         ОТВЕТНИКЪТ Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. с пълномощно на лист 192 от делото.

 

         Явява се ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Д.К..

        

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ: Нямаме възражения по хода на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по движението на процеса, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

         ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ: Нямаме възражения по изслушването на вещото лице.

 

Съдът КОНСТАТИРА, че заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза е входирано в канцеларията на съда на 19.04.2018г., в установения от закона срок, не са налице процесуални пречки по нейното изслушване, поради което  

ПРИСТЪПИ към разпит на вещото лице, чиято самоличност снема както следва:

 

         К.Д.К. – 46 год., български гражданин, семеен, неосъждан, без особени отношения със страните в процеса, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК, обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

         ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението, което съм представил.

 

Адв.Н.: За съжаление - нищо не е ясно от заключението.

В т.3 от заключението изтъквате грешка в осчетоводяването на обезценката. Можете ли да обясните дали тази грешка се е отразила върху салдата на счетоводни сметки „Земи“ и „Сгради“ и променя ли балансовата стойност на тези активи.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: За отговора на г-н Н. мога да предложа следното:

Това осчетоводяване, което е предложило дружеството, както съм посочил в експертизата, не е използвана корективна сметка, което е предвидено в счетоводния стандарт. Това създава предпоставки за грешно осчетоводяване в сметка „Земи“, друга сметка „Сгради“, друга сметка „Машини“, тъй като директно е намален дебитния оборот на споменатите сметки. Стандартът предвижда това да се получава чрез друга сметка, която се явява коректив на стойността. Простичко казано, когато един счетоводител изготвя даден документ, например протокол за дерегистрация по ЗДДС, той поглежда оборота по сметка 201 „Земи“, поглежда и салдото. Тъй като при начина на осчетоводяване на тази обезценка не е използвана правилната сметка, тогава това е директно намаление на оборота по сметка 201, което би могло да води до грешно представяне в протокола.

Корективната сметка е сметка, която се води на друго място, също е в намаление, но избягва предпоставките за допускане на грешки.

 

Адв.Н.: Не разбрах дали се променя балансовата стойност.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: На въпроса дали се променя балансовата стойност, първо да уточним какво се разбира под балансова стойност.

 

Адв.Н.: Отговорете би ли довело до промяна на балансовата стойност на актива. Така, както дружеството е процедирало със счетоводните операции и вариантът, който вещото лице прави в днешно съдебно заседание, ние проведохме двете осчетоводявания и при нас не се получи разлика.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Директно на въпроса, но искам да кажа първо ако трябва да се даде пример -  до един град може да стигнем по два различни пътя - единият да е правилен, но другият да е грешен. В конкретния случай балансовата стойност със стойността, която е включена в отчета е правилна. Крайната цел е достигната, но пътят, който се използва е неправилен.

Иначе казано - Няма промяна на балансовата стойност.

 

Адв.Н.: Казвате, че терминът, който съм употребил  „Остатъчна стойност“ на актива към дата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС не е съвсем коректен. Каква е остатъчната стойност на актива към датата на дерегистрация не сте отговорили, а сте казали, че съм употребил неправилен термин.

Само да поясня, че терминът е изключително правилен, защото е взет от тълкувателно решение на Съда на ЕС, в което се посочва, че данъчната основа при преустановяване на икономическа дейност на съответен икономически оператор трябва да съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата. Задал съм въпроса в този смисъл.

Колко е струвал актива към датата на дерегистрацията. Този въпрос е зададен изрично в т.4 от задачите и Вие не сте дали отговор. А това е централният въпрос на експертизата.

В заключението отговорът е „нула“ и ако остатъчната стойност е нула, дружеството няма да начисли ДДС при дерегистрацията. Няма отговор на централния въпрос на експертизата. Всички въпроси хронологично подготвят задача 4, от която ние да разберем каква е остатъчната стойност на актива към датата на дерегистрацията. Това много точно покрива съществена част от спора. На този въпрос нямаме отговор.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Неправилно е тълкуванието на г-н Н..  Експертизата се е старала да отговори конкретно на въпроса. Въпросът беше каква е остатъчната стойност и отговорът е, че тази остатъчна стойност се определя от предприятието, а не е обект на счетоводна експертиза. Счетоводната експертиза проверява и потвърждава, че предприятието не е определило такава, което води директно на въпроса и отговорът е - нула. Но въпросът не касае данъчната основа.

Ако става въпрос за данъчна основа, съм добавил един кратък отговор  - последното изречение на експертизата. Данъчната основа при дерегистрация по ЗДДС следва да бъде равна на цената на придобиване, намалена с натрупаната към момента амортизация.

Цитираното от г-н Н. съдебно решение на Съда на ЕС е правна тема, която аз не искам да обсъждам.

 

Адв.Н.: Изцяло оспорвам експертизата по следните съображения:

На първо място, многократно поканихме вещото лице да посети счетоводството, на което той упорито отказваше и твърдеше, че ще работи само по изискани от него документи, каквито той прецени. Тук е мястото да кажа, че не може да има счетоводна експертиза върху несъществуващ обект на изследване. Обектът на изследване е цялата счетоводна система на предприятието, която може да се разглежда само цялостно, а не въз основа на отделни документи.

Поне до момента в данъчни дела, в които съм участвал  със съдебно-счетоводни експертизи, не съм имал нито един случай, в който вещото лице да откаже да посети счетоводството, което му е първо задължение. Трябва да се установи принадлежността на документацията и тяхната автентичност и да се съпоставят с други. Освен това, вещото лице е препоръчително да снеме обясненията на счетоводителя и на ръководителя.

Втората причина за оспорването е, че заключението се посвещава в  най-съществената си част на грешка в осчетоводяването, което в крайна сметка не е грешка, защото не променя балансовата стойност на активите.

Заключението отговаря също така на въпроса каква е остатъчната стойност на актива към края на полезния му живот и казва, че тази стойност следва да е нула. А поставената задача е каква е остатъчната стойност към датата на дерегистрация на дружеството, а на този въпрос нямаме отговор.

Няма отговор и на въпроса какви видове разходи следва да формират въпросната остатъчна стойност на конкретния актив.

 В т.4, накрая, вещото лице си е позволило да разшири буквално експертизата с въпрос, който трябва да реши съда и това е данъчната основа. Това е въпрос, който следва да се реши само и единствено от почитаемия Съд.

По тези съображения това заключение считам неправилно и моля на основание чл.201 от ГПК да възложите втора експертиза със същите задачи, която да се извърши от друго вещо лице.

 

Юрисконсулт М.: Последното изречение в заключението, което цитира вещото е, че данъчната основа следва да бъде равна на цената на придобиване, намалена с натрупаната към момента амортизация. Въпросът ми е - кореспондира ли с действията, които са направени от органите по приходите в проведеното ревизионно производство?

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Разбирам въпроса. Според мен от това, което прочетох в ревизионния доклад приложен към делото, кореспондира, да. Затова си позволих, както споменах конкретно, с цел да бъда по-полезен.

 

Юрисконсулт М.: С оглед възраженията на жалбоподателя, документите, които са по делото, достатъчни ли са да бъде извършена експертизата, която сте направили. Т.е. това, което е събрано по време на ревизията.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Аз изисках допълнително документи и те ми бяха предоставени. Имам писмена кореспонденция със счетоводството на дружеството и считам, че те са достатъчни за експертно мнение.

 

Юрисконсулт М.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението. Вещото лице не е разследващ орган да снема показания от главен счетоводител, както и не е задължително да бъде посетен офиса или счетоводството на проверяваното дружество, тъй като повечето експертизи се правят точно на такава база.

 

          Съдът,  като взе предвид изслушаното днес заключение по съдебно-икономическата експертиза

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото експертното заключение на вещото лице К.К., за чието изготвяне следва да се изплати възнаграждение в размер на 400лв. изцяло от внесения депозит.

 

 

         Като взе предвид направеното днес доказателствено искане от страна на адв.Н., свързано с назначаване на допълнителна експертиза, провокирано в резултат на изслушаното днес заключение на вещото лице К., съдът намира за необходимо на страната да бъде дадена допълнителна възможност в тази насока, поради което и на основание чл.201 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА повторна съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от жалбоподателя въпроси съдържащи се в неговата молба, находяща се на лист 191 от делото.

 

Експертизата да се изготви от вещото лице А.А.при депозит в размер на 400 лева вносим от жалбоподателя в 7-дневен срок считано от днес.

 

 

С оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, съдът


          ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА следващо съдебно заседание на 17.09.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час страните да се считат редовно уведомени от днес.

 

Да се уведоми вещото лице след внасяне на депозита.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14.50 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                 СЪДИЯ: