ПРОТОКОЛ

       

Година 2015, 08.07.                                                                           град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                  VІІІ-ми административен  състав       

На осми юли                                               две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                                        СЪДИЯ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

Секретар: Г.Д.    

Прокурор: Галя Маринова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БЪЧВАРОВА 

Административно  дело номер 2466 по описа за  2014 година.                     

На именното повикване в 10,45 часа се явиха:

         Ищецът Д.Я.Г. - редовно уведомен,  се явява лично   и с адв. М.В. назначена за служебен защитник по чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ.

         За ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София - редовно уведомен, се явява юк. Т. Ч. с представена заповед за упълномощаване към писмения отговор.

         За Бургаска окръжна прокуратура се явява прокурор Маринова.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите доказателства с писмо вх.№ 4844/25.05.2015г.; с писмо вх. № 5611 от 15.06.2015 г. и с писмо вх. №  6326/03.07.2015 г. от Областна служба „Изпълнение на наказанията” Бургас.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Адв. В.: Запозната съм с приложените доказателства. Да се приемат същите. Да се изслушат допуснатите свидетели. Няма да соча други доказателства.

 

Юк. Ч.: Да се приемат доказателствата. Да се разпитат свидетелите.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат доказателствата. Да се разпитат свидетелите.

 

В залата е допуснат свидетеля Ж.Г.К..

 

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

 

Ж.Г.К. на ** години, българин, български гражданин, несемеен, с основно образование, осъждан, приятел на ищеца, лежал с ищеца в Затвора в гр. Бургас.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ ОБЕЩАВА да говори истината.

 

На въпросите на адв. В..

СВИДЕТЕЛЯТ: През периода от февруари 2010 г. бях съвместно с ищеца в бургаския затвор в килия 419. Бяхме доста време с него в една килия. Бяхме 30 човека в килията. Леглата бяха разположени на три вишки. Всичко беше заето. В килията не влизаше дневна светлина. Не влизаше и свеж въздух. Прозорецът постоянно се отваряше, но бяхме 30 човека. По нужда се ходеше в кофи, когато бяхме заключени вечер от 20:00 часа до 6:00 часа. През това време, при неотложна нужда, не можеше да се извика надзирателя. Имаше две кофи в килията. За хигиената отговаряха затворниците. Всеки затворник, когато му дойде реда по график, отиваше и хвърляше кофите. Помещението се измиваше само с вода. Не ни даваха дезинфекционни препарати. Имаше хлебарки. Пръскаха срещу хлебарки, но нямаше полза. Не знам кой от служителите на затвора отговаряше за хигиената. Нямаше надзор за това. Здравни инспектори не са влизали за проверка. В килията понякога имаше болни. Ищецът беше болен от туберкулоза и по едно  време беше в болницата в гр. Ловеч. Оплакваше се много пъти. Имаше болки в тялото. Не мога да Ви кажа дали имаше други заболявания, не ми е казвал за други оплаквания и не се сещам.

Адв. В.: Нямам други въпроси.

 

Юк. Ч.: Бил ли сте свидетел на нещо преживяно от ищеца, оплаквал ли Ви се е от нещо?

 

СВИДЕТЕЛЯТ:  Не се е оплаквал, не съм бил свидетел на това.

 

Юк. Ч.: Нямам други въпроси.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Нямам въпроси.

 

В залата влиза свидетеля К.Н.К..

 

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

 

К.Н.К. на ** години, българин, български гражданин, осъждан, несемеен, с основно образование, познат на ищеца от пребиваването му в затвора в гр.Бургас.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ ОБЕЩАВА да говори истината.

 

СВИДЕТЕЛЯТ: 4-5 години съм бил с ищеца, познаваме се от 2010 г., бяхме в килия 413.

 

На въпросите на адв. В..

СВИДЕТЕЛЯТ: Килия 413 имаше три прозореца, които се отваряха някой път. Имаше отговорник на килията и когато той каже, тогава отваряхме прозорците. Имаше шкафове, които са оставени пред прозорците и пречеха да се отварят напълно прозорците. 18-20 до 22 човека имаше в килията. Леглата бяха на три вишки. Всеки затворник чистеше килията по график за дежурство. Хигиена нямаше. Колкото и да се вършеше нещо, си оставаше мизерно и мръсно. Килията се миеше само с вода, без дезинфектанти. Даваха сапун, но не ставаше за нищо. По един сапун за един месец се полагаше на човек. Имаше хлебарки. Не е пръскано против хлебарки. Имаше болни затворници. Аз много не зная от какво боледуваха. Затворниците постоянно се биеха за цигари и кафе и за това, че не е удобно и не се чувстват добре. Ищецът не е бил инициатор, нито е  участвал в конфликти. Много добър човек е. Не зная дали е бил болен. Не ми е казвал. Караше се постоянно с отговорника, заради това че не се отварят прозорците. Отговорникът беше циганин и не обръщаше внимание на хигиената и на нищо. Ищецът не участваше в конфликти, искаше да се отворят прозорците, но отговорникът не ги отваряше. Кофите за облекчаване на нужди бяха кофи с капаци, много мизерни, не ги миеха и миришеха и през деня и през нощта.

Адв. В.: Нямам други въпроси.

 

Юк. Ч.: Д. оплаквал ли Ви се на Вас от нещо, да е болен или нещо друго?

 

СВИДЕТЕЛЯТ: Не ми се е оплаквал.

 

Юк. Ч.: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Адв. В.: Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Юк. Ч.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Съдът по доказателствата

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПРИЕМ представените и събрани в днешното съдебно заседание доказателства, именно тези постъпили с писмо вх.№ 4844/25.05.2015г.; с писмо вх. № 5611 от 15.06.2015 г. и с писмо вх. №  6326/03.07.2015 г. от Областна служба „Изпълнение на наказанията” Бургас.

         

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ХОД на делото по същество.

 

Адв. В.: Настоящото административно производство е по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ. Доверителят ми предявява искова претенция за 10 000 лв. от специализираната администрация ГД „ИН” София, заради нечовешките условия в бургаския затвор, свързани с бездействие на длъжностните лица от Затвора в Бургас. В хода на съдебното следствие се събраха доста писмени доказателства, но не бяха събрани писмени доказателства като справка за предприетите мерки за отстраняване на направените предписания, медицинското досие на ищеца, копие от дневника, книгата за медицинските прегледи. Приложени са медицински прегледи от д-р Х. и 4 броя експертизи за установена болест на белите дробове. Видно е увеличение на предписаните медикаменти, което означава, че заболяването е прерастнало в хронично. В решението на ТЕЛК е посочена дата на инвалидизация - 2006 г. От този момент до настоящия момент и до периода на исковата молба, ищецът е принуден при пребивава в затвора и да претърпи редица вреди за здравето си. Дисконфортът, който изпитва от болестта е също неимуществена вреда. Налице е нарушение на административните актове на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и нейното звено Затвора в гр. Бургас. Налице е бездействие и отговорността на Държавата е обективна. Нарушени са нормативни актове са ЗИН и Европейската конвенция за правата на човека и Конституцията на Република България. Според съдебната практика и доктрина неимуществени вреди са безпокойство, притеснение и нервно напрежение, което би могло да е свързано с междуличностни конфликти. Следва да се приложи и принципа на справедливостта по ЗЗД. От изслушаните свидетелски показания се установи, че няма здравни инспектори, които да дават предписания относно хигиената и чистота и да осъществяват необходимия надзор за това. Видно от свидетелските показания килиите не отговарят на изискванията за минимално пространство от 4 кв.метра площ на човек, достъп до дневна светлина, проверяване и хигиена. През нощта лишените от свобода се принудени да ползват общи санитарни възли, като правят това в кофи, намиращи се в самите килии, което е недопустимо и е против критериите за човешко съществуване. Затворниците са принудени да дишат въздух със зловонни миризми и въздух напоен с отровни изпарения. Сдържането от ходенето по нужда води до редица здравословни проблеми, които са свързани с редица други заболявания.

Моля съда да уважи исковата претенция като основателна и обоснована и да потвърди претенцията от 10000 лева неимуществени вреди за процесния период, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането.

Моля да не се уважава искането за изтекла погасителна давност. Моля да имате предвид тълкувателно решение № 3  по дело № 3/2004 г. Общо събрание на Гражданската колегия и решение № 24/2013 г. по  а.д. № 278/2012г. на Административен съд Плевен.

 

Юк. Ч.: Моля да отхвърлите изцяло предявения иск срещу ГД „ИН” София като неоснователен и недоказан. Моля да се произнесете по претенцията съобразно писмения отговор по първия срок, за който претендираме. От разпита на свидетелите по категоричен начин не бяха доказани никакви вреди, които да е претърпял ищецът по време на престоя си в Затвора в Бургас. Същите описаха условията в две от килиите, как става достъпа на светлина и на мои въпроси ищецът да е претърпял вреди, на които те да са били свидетели, отговора им беше „Не, не сме били свидетели”. Трябва да са налице и трите кумулативни предпоставки – незаконни действия, вреди и причинна връзка. Приложени са медицински документи и копие от книгата на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ. От тези дневници е видно, че винаги, когато ищецът се е нуждаел от медицинска помощ, му е оказвана такава с последващо предписване на лечение с препарати. По отношение на епикризите и претендираното заболяване, то не е настъпило във връзка с престоя на ищеца в бургаския затвор. Заболяването му е придобито  преди това. Администрацията на затвора се е отнасяла с разбиране към заболяването и е предприемала адекватно лечение.

Претенцията се оказва недоказана. Моля да я отхвърлите. Моля да ни присъдите  юрисконсултското възнаграждение.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Претенцията на ищеца за бездействие на ответника, относно лишаването на правото на минимална жилищна площ от 4 кв. метра е неоснователно. Разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНС влиза в сила от 01.01.2019 г. и не е налице нарушение на закона. По отношение на липсата на достъп до дневна светлина и проверяване - не се установи такава липса от гласните доказателства по безспорен начин и претенцията е неоснователна. Обективно се установи, че в килиите, в  които е пребивавал ищецът липса постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което обуславя бездействието на ответника в този смисъл, но в хода на административното производство не се събраха достатъчно доказателства, които да установят промяна в емоционално, психическото и физическото състояние на ищеца в процесния период, ерго не се доказаха причинени неимуществени вреди, което от своя страна е необходима предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата.

 

ИЩЕЦЪТ: Поддържам исковата молба за периода и сумата.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11,00 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                             СЪДИЯ: