Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

     886                          08.05. 2018 год.                     гр.Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС

на двадесет и шести април 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  СТАНИМИРА ДРУМЕВА                                    

                                     ЧЛЕНОВЕ :   РУМЕН ЙОСИФОВ 

                                                               ДИАНА ПЕТКОВА    

                                                                                                                                                                  

Секретар    Кр.Л.

Прокурор   А.Червеняков

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 245 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба от Ц.М.А. *** против Решение №2084/20.12.2017 год. постановено по анд.№5372/2017 год. по описа на РС-Бургас,с което е изменено НП издадено от Главен директор на ГД“АИ“-софия.

           Касаторът прави оплаквания, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на закона. Счита,че съдът неправилно е приел че съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени съответно издадени от компетентни органи.Представя и допълнително писмено становище, в което оспорва извода на съда относно доказаността на нарушението.Сочи,че при извършване на замерването от длъжностните лица е нарушена разпоредбата на чл.38 ал.3 от Наредба за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол.Иска отмяна на съдебното решение, след което съдът да постанови ново , с което да отмени  НП.

         В с.з. касаторът ,чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба и допълнителното писмено становище.

        Ответната страна ,редовно и своевременно призована не изпраща представител.Същата е депозирала писмен отговор ,в който оспорва изцяло основателността на жалбата.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че решението на въззивната инстанция не страда от пороци съставляващи основания за неговата отмяна.

         Настоящата съдебна инстанция, извърши проверка на оспорения съдебен акт на посоченото в него касационно основание, което съставлява такова по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН., както и служебна проверка  с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и  приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        С Решение №2084/20.12.2017 год. постановено по анд.№5372/2017 год. по описа на РС-Бургас е изменено НП №ДАИ-0000108 от 18.09.2017 год. издадено от Главен директор на ГД“АИ“-София,с което на Ц.М.А. *** за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/във вр. с чл.6 ал.1 т.3 б“а“ от Наредба №11/3.07.2001 год.за движение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства  на МРРБ/Наредба/е наложено на осн.чл.177 ал.3 пр.2 ЗДвП административно наказание “глоба“ в размер на 1000 лв.,като намалява глобата на 500 лв.

       За да постанови съдебния си акт  от фактическа страна РС-Бургас е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,че административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН серия А-2017, бланков №240113  от 5.08.2017 год. от св.Д.Калайджиев, на длъжност Главен инспектор при ОО“АА“-Варна против Ц.М.А. за това че на 5.08.2017 год., в 01.00 ч., в гр.Бургас, по ул.“Индустриална“, пред сградата на затвора гр.Бургас на разклона за пристанище КРЗ, касаторът в качеството си на водач управлява влекач марка „Волво“ категория N 3 , с прикачено полуремарке категория 04, и двете собственост на превозвача „БОБО 5 и синове“ООД, извършващ обществен превоз на товари 26440 кг. пшеница от гр.Бяла Слатина за гр.Бургас   като масата на влекача заедно с полуремаркето измерена с електронна мобилна везна модел “DINI ARGEO“ серия №0100185363, модел   DFWKR, с поставен стикер за годност със срок за валидност до 07.2018 год. е 41 195 кг. и е с 1195 кг. повече от нормата от 40 000 кг. установена в чл.6 ал.1 т.3 б“а“ от Наредбата.Въз основа на съставения акт и приетата с него фактическа обстановка е издадено и процесното НП, с което за извършеното нарушение касаторът е санкциониран по чл.177 ал.3 пр.2 ЗДвП.

        За да постанови своя съдебен акт , РС-Бургас е приел че НП е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.Посочено е че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения, водещи до отмяна на НП.Счел е, че нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.3 б“а“ от Наредбата е установено съгласно приложената по делото разпечатка от мобилна електронна везна , с която е констатирано че при допустима максимална маса за движение на съчленени ППС с 5 оси- 40 тона, същата 41195 кг.Първостепенния съд е съобразил че водача е присъствал на замерването е и подписал акта с общо възражение “имам възражение“ без да конкретизира за какво се отнася,както и че в указания 3-дневен срок такова не е постъпило.Формирал е извода че деянието е осъществено от субективна и обективна страна,поради което правилно е ангажирана отговорността по чл.177 ал.3 пр.2 ЗДвП.При оценка индивидуализирането на наказанието в съответствие с целите на закона,съдът е съобразил степента на обществена опасност,както и обстоятелството че водача е бил известен за наличието на завишение на товара ,но в размер до 40 400 кг., а не на констатирания при измерването поради което е изменил НП и е намалил размера на наложената глоба от 1000 лв. на 500 лв.

        Решението е правилно.Възраженията на касатора настоящата съдебна инстанция преценява като неоснователни.

       Наредба №11/2001 год. на МРРБ е издадена въз основа на законовата делегация на чл.139 ал.3 ЗДвП,съгласно която движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал.1 т.2 от чл.139, както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършва по ред определен от  Министъра на РРБ, съгласувано с Министъра на транспорта, Министъра на околната среда и водите и Министъра на вътрешните работи.Както от законовата делегация, така и от предмета на Наредбата, регламентиран в  чл.1, става ясно че законодателят не е делегирал възможност на съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите компетентни да извършват контрол. В същото време съгласно разпоредбата на чл.166 ал.1 т.1 ЗДвП, Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения чрез ИА“АА“контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Съгласно чл.166 ал.2 т.8 ЗДвП /в редакцията му към момента на издаване на оспореното НП/при изпълнение на функциите си по този закон определените от Министъра на ТИТС служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.Същевременно в чл.189 ал.1 ЗДвП е регламентирано,че актовете с които се установяват нарушенията  по ЗДвП се съставят от длъжностните лица предвидени в този закон, а съгласно ал.12 наказателните постановления се издават от Министъра на вътрешните работи, Министъра на отбраната, Министъра на ТИТС и от кметовете на общините или определени от тях длъжностни лица съобразна тяхната компетентност.Анализът на цитираните правни норми сочи че ИА“АА“ е оправомощена като служба по контрол по ЗДвП,относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз или на превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи свързани с превоза поради което нейните длъжностни лица имат право да съставят актове.Съответно Главен директор на Главна дирекция“ АИ“ е компетентен да издава НП по ЗДвП съгласно чл.189 ал.12 ЗДвП и съобразно делегираните му правомощия по т.ІІ.4 от Заповед №РД-08-249/15.05.2015 год. на Министъра на ТИТС.Становището на административния орган, че е налице колизия между закон и подзаконов нормативен акт, поради което следва да намери приложение закона/чл.15 ЗНА/ е напълно основателно.Нещо повече ако се анализират разпоредбите на чл.167 ал.3 изр.2 ЗДвП и чл.166 ЗДвП може да се направи извода че Агенция “Пътна инфраструктура“ и Агенция“Митници“ в частност, контролират само когато се охраняват обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, а ИА“АА“ осъществява контрол по отношение спазването на правилата за извършване на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи свързани с извършването на превоза.

          С оглед на изложеното след като лицето е санкционирано за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП на осн.чл.177 ал.3 пр.2 от ЗДвП правилен е извода на въззивният съд,че НП е издадено от компетентен орган.

         Настоящата инстанция счита за неоснователно възражението на касатора,че АУАН е издаден от некомпетентен орган.Следва да се посочи че настоящото производство е по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.218  и сл.АПК.Преценката на касационната инстанция е относно правилното приложение на закона въз основа на установените пред въззивната инстанция факти. Видно от данните по делото,пред Районият съд не са били оспорени твърденията на актосъставителя ,че към датата на проверката същия като служител на ОО“АА“ гр.Варна е бил командирован в гр.Бургас.Такова твърдение се прави за първи път пред настоящата инстанция.Преценката на решаващият съд е направена въз основа на събраните пред него доказателства и настоящата инстанция я приема за правилна.

       Касационната инстанция счита за неоснователно възражението на касатора ,че административното нарушение не е безспорно доказано в развилото се пред районния съд съдебно производство.По делото безспорно е установено че използваната везна е преминала през метрологичен контрол,както и че проверката й е била със срок на годност до 07.2018 год.Освен това по делото е представена  кантарна бележка от 4.08.2017 год., която санкционираното лице е представило на проверяващи лица, подписана от него, с която е удостоверило че управляваното от него превозно средство на датата посочена в НП е било натоварено с пшеница и с бруто тегло 40400 кг.Следователно само въз основа на посочения документ е налице нарушение на чл.6 ал.1 т.3 б“а“Наредбата.Вярно е ,че проверяващите лица не са приели като доказан факта на натоварването въз основа на кантарната бележка, а са приели за верни стойностите установени при извършване на измерването.Но тук следва да се има пред вид, че въззивният съд е приел че водача носи отговорност само за превишаването на натоварването така както е отразено в кантарната бележка, а не за това посочено в НП, като е приел че не е знаел за това.Поради това е размера на наложената глоба е изменен и е определена такава в минималния размер предвиден в текста на чл.177 ал.3 пр.2 ЗДвП.От друга страна възражението за нарушаване на чл.38 ал.3 от Наредбата за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол е направено за първи път пред касационната инстанция.При съставянето на АУАН водача е посочил “имам възражения“ без да конкретизира за какво се касаят.В дадения тридневен срок за възражение пред АНО такива не са постъпили.Такива възражения не са били направени и пред РС-Бургас, нито е правено искане от страна на касатора за събиране на доказателства в тази насока.При това положение както се посочи и по-горе, тъй като производството е по реда на чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.218 и сл.АПК касационната инстанция извършва проверка за правилното приложение на закона съобразно установените пред районния съд факти.

       По изложените съображения настоящият касационен състав приема че не е налице реливираното касационно основание и обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми.При извършената служебна проверка съдът констатира че решението е валидно и допустимо.С оглед на изложеното решението на РС-Бургас следва да бъде оставено в сила.

         Водим от горното,съдът

 

                                                    Р   Е   Ш  И

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2084/20.12.2018 год. ,постановено по анд.№5372/2017 год. по описа на РС-Бургас.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.