Р Е Ш Е Н И Е

 

       684                                           19.04.2017г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 245 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Административното дело е образувано по жалба от Н.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1012-02-282#1/16.01.2017г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-3120#9/23.11.2016г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Г.Т., с настоящ адрес: ***.

Иска се отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане.

В съдебно заседание  жалбоподателят Н.Г.Т. се явява лично и с процесуален представител адвокат Н.А., която поддържа жалбата и претендира за присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на същите.

Ответната страна Директорът на ТП на НОИ гр.Бургас се представлява от главен юрисконсулт Катя В., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Със заявление вх.№ 2113-02-3120от 04.10.2016г. до директора на ТП на НОИ гр.Бургас жалбоподателят Н.Г.Т. е направил искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО.

С разпореждане № 2113-02-3120#9/23.11.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Бургас е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като е прието от пенсионния орган, че лицето няма необходимия осигурителен стаж 15 години при условията на втора категория труд. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж на Т. за периода от 04.04.1988г. до 01.10.1990г. е зачетен от трета категория труд, поради липса на доказателства, че длъжността „рендосвач”, която е посочена в трудовата му книжка попада в обхвата на т.30в от отменения Правилник на категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, включваща работници по машинна обработка в дървопреработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство.

Разпореждането е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Бургас с жалба вх.№ 1012-02-282/15.12.2016г., който с Решение № 1012-02-282#1/16.01.2017г. го е оставил в сила. Решението било връчено лично на Н.Г.Т. по пощата с известие за доставяне на 18.01.2017г.

Т. оспорил горецитираното решение пред Административен съд - Бургас, чрез административния орган с жалба вх.№ 2103-02-1/26.01.2017г. по описа на ТП на НОИ – Бургас, по повод на която е образувано настоящото  дело.

По делото е възложена и изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че длъжността „рендосвач” в мебелно предприятие следва да се определи  като дейност за машинна обработка, като рендосването се извършва на високо оборотни машини – „Абрихт”, „Щрайхмус” или Многостранни обработващи машини.

В рамките на съдебното производство беше разпитан като свидетел Н. А.А., работил като бригадир на машинна бригада, който заяви, че жалбоподателят е работил като рендосвач на машини „Абрихт” през 1988г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 1012-02-282#1/16.01.2017г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-3120#9/23.11.2016г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Г.Т., с настоящ адрес: ***.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – директорът на Териториално подразделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.113, ал.3 от КСО, в съответната писмена форма и съдържащ необходимите реквизити, което го прави валиден. В решението са посочени фактическите и правни основания въз основа на които е потвърдено обжалваното разпореждане, но същото е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което по отношение на него е налице отменителното основание на чл.146, т.4 от АПК. Изводите на административния орган, че не са налице предвидените в чл.69б от КСО условия за отпускане на лична пенсия не съответстват на установената по делото фактическа обстановка и относимите към нея правни норми.

         Основният предмет на спора е коя категория труд следва да бъде зачетен  осигурителния стаж на жалбоподателя положен в периода от 04.04.1988г. до 01.10.1990г. като „рендосвач” в ДПУ „Г. Кондолов” гр.Бургас.

Обстоятелството, че жалбоподателят Т. е изпълнявал длъжността „рендосвач” в процесния период не се оспорва от ответника. Същевременно неправилно и незаконосъобразно в административното производство е прието, че осигурителният стаж на Т. за периода от 04.04.1988г. до 01.10.1990г. следва да бъде зачетен от трета категория труд, поради липса на доказателства, че длъжността „рендосвач”, която е посочена в трудовата му книжка попада в обхвата на т.30в от отменения ПКТП, включваща работници по машинна обработка в дървопреработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Този извод на пенсионния орган е  необоснован, тъй като съгласно заключението на изслушаната в рамките на съдебното производство съдебно-техническа експертиза длъжността „рендосвач” в мебелно предприятие следва да се определи  като дейност за машинна обработка, като рендосването се извършва на високо оборотни машини – „Абрихт”, „Щрайхмус” или Многостранни обработващи машини. В този смисъл следва да се приеме, че посочената дейност попада в обхвата на т.30в от ПКТП /отм./, включваща работници по машинна обработка в дървопреработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство и следва да бъде зачетена като втора категория труд.

По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният административен акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на директора на ТП на НОИ гр.Бургас за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При този изход на делото, на основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат и вещо лице за основателно, в размери определени съобразно представения от него списък.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-02-282#1/16.01.2017г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-3120#9/23.11.2016г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Г.Т., с настоящ адрес: ***.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр.Бургас за решаване на въпроса по същество, съобразно указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.Бургас да заплати на Н.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат и вещо лице общо в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: