Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         512                        24.03.2016г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На седемнадесети март,                                     две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:    Станимира Друмева

Членове:       1. Златина Бъчварова

                       2. Румен Йосифов

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 245 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуаления кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от А.К.К., ЕГН-**********,***, срещу решение № 1849 от 23.12.2015г., постановено по НАХД № 5125/2015г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0769-001789/14.08.2015г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас. С наказателното постановление (НП) за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП на касатора са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца; за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

В жалбата си К. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в разминаване в изписването на нарушените разпоредби на ЗДвП в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) в който те са неправилни и посочването на същите в НП. Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не ангажира доказателства.

Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което пледира касационната жалба срещу него да бъде оставена без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд Бургас е потвърдил НП № 15-0769-001789/14.08.2015г., с което на касатора за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП са наложени глоба от 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца; за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба от 10 лева и за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба от 10 лева

Наказанията на К. са наложени за това, че на 14.06.2015г., в 03.50 часа, в гр.Бургас, ж.к. Лазур до бл.53 посока Флората, като водач на собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат, рег.№А-5385-МВ, управлявал автомобила след употреба на алкохол, изпробван с техническо средства Дрегер 7510 № ARBA 0184, който отчел 1,06 промила алкохол в издишания от водача въздух, издаден талон за медицинско изследване № 191929. Освен това водачът не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) и свидетелство за регистрация на МПС което управлява. За така установените три нарушения на място в момента на проверката е съставен АУАН № 15-0769-1789/14.06.2015г. в което те са описани подробно с посочване на фактически обстоятелства по извършването им, а като нарушени правни норми са посочени чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП. Не е посочен като нарушена правна норма чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП, отнасящ се за третото нарушение, но деянието за него е описано по начин установяващ безспорно извършването му и вината на нарушителя. Актът бил предявен за подпис на нарушителя и е подписан от него без възражения.

Същия ден след проверката и съставянето на акта, нарушителят К. дал кръв за медицинско изследване в 04.20 часа, видно от представения протокол. Съгласно заключението по извършената химическа експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта му била 0,75 промила на хиляда.

След установяването на всички релевантни факти, началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас издал оспореното пред районния съд НП, което описал извършените от дееца нарушения и ги квалифицирал по съответните нарушени правни норми, включително и третото нарушение – че при проверката деецът не носел свидетелството за регистрация на МПС което управлява, правилно квалифицирано като нарушение по чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Приел е, че К. законосъобразно е санкциониран с издаване на процесното НП, като извършителството на нарушенията, тяхното авторство и вината са доказани по несъмнен начин. Отчел непълното цифрово изписване на нарушената правна норма в АУАН досежно третото нарушение, но е преценил това несъответствие е несъществено и ненарушаващо правото на защита, тъй като същата се осъществява срещу словесното описание на нарушението, което е идентично в АУАН и НП. Позовал се е и на нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, предвиждаща издаване на НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Направените с касационната жалбата възражения са неоснователни. На практика се прави оплакване, което е било обсъдено от районния съд в решението му, като всички изложени там фактически и правни доводи се споделят напълно и от настоящия касационен състав. Не се твърди липсата на правната квалификация в АУАН на първите две нарушения – тези по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, а единствено на третото нарушение по чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП

Въз основа на установената фактическа обстановка, при редовно събрани в производството писмени и гласни доказателства, районният съд е извел верни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, за спазване на административнопроизводствените правила и за съставомерност на деянията, осъществяващи от обективна страна съставите на трите административни нарушения, посочени в наказателното постановление. Настоящият касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН с непосочването на правната квалификация на третото нарушение. Това нарушение е описано словесно точно, по начин позволяващ безспорното установяване на извършването му, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което административно-наказващият орган законосъобразно го е санкционирал в издаденото от него наказателно постановление предвид нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1849 от 23.12.2015г., постановено по НАХД № 5125/2015г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

                                                                            2.