Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер     1585                    от 24.08.2018г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас, втори състав, на двадесет и четвърти август две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б.Н. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2455 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от лишения от свобода И.П.М. – ІІІ гр., понастоящем в Затвора Бургас – ЗО „Дебелт“ против Заповед № 361/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия“. Твърди се, че така наложеното наказание е неправомерно наложено. В сезиращата съда жалба е оспорена и Заповед № 362/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, явява се лично и заявява, че поддържа жалбата по заявените в нея доводи.

Ответника по оспорване - ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, се явява лично пред съда и оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и пледира заповедта да се потвърди.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения 3-дневен срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява  процесуално допустима.

Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна.

            От събраните в хода на производството доказателства се установява, че с докладна записка рег. № 1204/17.07.2018 год., Инспектор „СДВР“ е сезирал ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, относно резултатите от извършена проверка по докладна записка № 1204/10.07.2018 год. на мл. инспектор Ж.Ц.Ц. – надзирател. В докладната записка е описано, че на 10.07.2018 год. по време на закуска при надзирателя Ж. Ц. е отишъл лишения от свобода (л.св.) А.С.А. с ЕГН **********, настанен в спално помещение № 303 и му е съобщил, че л.св. П. К. К. с ЕГН **********, настанен в спално помещение № 310 му е нанесъл побой в спално помещение № 318. Л.св. А.е нямал външни белези от насилие. Във връзка с така заявеното, мл. инспектор Ц. е уведомил ДГН Д. Д.. В този момент, надзирателя Ц. е чул как л.св. А. заплашва л.св. К.. От големия коридор на помощ на А. са се притекли лишените от свобода Р. Й. А., Р. П. М. и И.П.М.. Възникнал е масов бой между лишените от свобода пред постовата вишка. Надзирателя Ц. е уведомил за това ДГН Д. Д., който е разпоредил да се заключат спалните помещения до ново разпореждане.

В докладната на инспектор „СДВР“ е посочено, че в хода на извършената проверка на 11.07.2018 год. е разговарял с л.св. П. К., който е отрекъл да е удрял в спалното помещение л.св. А.А. и е заявил, че единствените удари, които му е нанесъл са в коридора пред вишката на постовия надзирател, като повод за това са били обидите, отправени му от А.. На 17.07.2018 год., инспектор „СДВР“ е разговарял и с л.св. А. А., който е заявил, че е отишъл спалното помещение на К., за да му върне салам, който преди това е взел от него, при което К.го е нападнал. В хода на проверката, инспектор „СДВР“ е разговарял и с лишените от свобода А. Д.А., Р.Й.А., З. Н.А., Г. Н. К., Р. П. М. и И.П.М., които са заявили, че са се притекли на помощ на л.св. А.С.А..

В докладната е заявено, че на 11.07.2018 год. със съдействието на  инсп. Ж. Ж. са прегледани записите от видеонаблюдението от сутринта на 10.07.2018 год., от което е установено, че преминавайки от големия в малкия коридор на ІІІ група, л.св. А.е нападнат от л.св. К.. На записите след това се е виждало как л.св. Р. М. се приближава до решетките на малкия коридор и посяга с ръце през решетките, като не се е виждало дали нанася удари на К.. На записа също се е виждало как лишените от свобода А., Александров, А., К.и М. преминават от големия в малкия коридор на групата, без да обръщат внимание на постовия надзирател, който се опитва да ги спре и се нахвърлят върху л.св. К., като започват да му нанасят удари, в следствие на което последния е повален на земята.

В хода на проверката са били снети обяснения от лишените от свобода А.С.А., П.К.К., А.Д.А., Р.Й.А., З.Н.А. и Г.Н.К., които са приложени към докладната записка.

Във връзка с така установеното, инспектор „СДВР“ е предложил на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас по отношение на жалбоподателя И.П.М.: 1. за това, че на 10.07.2018 год. в 06,50 часа не е изпълнил разпореждането на мл. инсп. Живко Цонков, с което е нарушил чл. 96, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 100, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗИНЗС и на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС да му бъде наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 (седем) дни“ и 2. За това, че на 10.07.2018 год. в 06.50 часа без причинно се е държал грубо и е прибегнал до физическа саморазправа с л.св. П.К.К., с което е нарушил чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 4, във вр. с чл. 100, ал. 1, чл. 100, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС, както и на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС да му бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) дни“.

Така изготвената докладна записка на инспектор „СДВР“ е била съгласувана с инспектор РД, който е вписал, че не възразява по предложеното.

Във връзка с горното, ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас е постановил оспорените в настоящото производство Заповед № 361/17.08.2018 год., с която на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия“ и Заповед № 362/17.08.2018 год., с която на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. В мотивите на Заповед № 361/17.08.2018 год., административния орган, позовавайки се на докладната записка на ИСДВР е приел, че л.св. И.П.М. е прибягнал до физическа саморазправа с л.св. П.К.К.. В мотивите на Заповед № 361/17.08.2018 год., административния орган, отново позовавайки се на докладната записка на ИСДВР е приел, че л.св. И.П.М. не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт - Заповед № 361/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, съда установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. По отношение на а Заповед № 362/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, съда намира оспорването за процесуално недопустимо

І. По отношение на Заповед № 361/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия“:

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В текста на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че началниците на затворнически общежития могат да налагат дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 1 - 6, а по т. 7 и 8 - за срок до 5 денонощия. В настоящия случай, оспорената заповед е издадена от ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, като наложеното дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е за срок от 5 денонощия, който се явява компетентен орган по смисъла на цитираната норма на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа регламентираните реквизити. От докладната записка на ИСДВР се установява, че е разговарял с л.св. И.П.М., което покрива изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, преди постановяване на заповедта да се изслуша на нарушителя. С оглед на това, съда приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието „дисциплинарно нарушение“, съгласно което, това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята – т. 7 физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава. В настоящия случай, в докладна записка на ИСДВР с рег. № 1204/17.07.2018 год., въз основа на която е постановена оспорената заповед безспорно се съдържат данни за осъществена от лишения от свобода физическа саморазправа с лишения от свобода П.К.К.. Данните за осъществената от жалбоподателя физическа саморазправа се съдържат както в писмените и устни обяснения, така и във видеозаписа на инцидента, лично прегледан от ИСДВР. От друга страна, в текста на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Анализът на събраните доказателства безспорно указва наличието на осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 - физическа саморазправа с лишен от свобода, което от своя страна мотивира необходимостта от налагане на административното наказание по чл. 101, т. 7 - изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия, а именно – 5 денонощия. С оглед на това и предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно, обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 2, във вр. с чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС с оспорената заповед, по отношение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 - изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия. Предвид това, жалбата в тази й част се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

ІІ. По отношение на Заповед № 362/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“, настоящия съдебен състав приема, че същата е недопустима по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС е указано, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора. От друга страна в текста на чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. анализът на посочените правни норми обосновава извод, че общото правило за оспорване на заповедите за дисциплинарно наказание, постановени от началниците на затворническите общежития (какъвто е настоящия случай) подлежат на оспорване по административен ред пред началника на затвора. Изключение от това правило е предвидено единствено за заповедите, с които е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и съгласно това изключение, само този вид заповеди за дисциплинарно наказание подлежат на съдебно оспорване пред съответния административен съд. В този смисъл, Заповед № 362/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ не подлежи на съдебно оспорване, поради което, жалбата в тази й част се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 361/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на  И.П.М. – ІІІ гр., понастоящем в Затвора Бургас – ЗО „Дебелт“ е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия“.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от лишения от свобода И.П.М. – ІІІ гр., понастоящем в Затвора Бургас – ЗО „Дебелт“ против Заповед № 362/17.08.2018 год. на ВПД Началник на Сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.

ОСЪЖДА л.св. И.П.М. – ІІІ гр., понастоящем в Затвора Бургас – ЗО „Дебелт“ в 7-дневен срок да заплати по сметка на Административен съд Бургас държавна такса в размер на 10 (десет) лева, като представи по делото платежен документ удостоверяващ плащането.

 

На основание чл.  111, ал. 5 от ЗИНЗС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: