РЕШЕНИЕ

 

                     590                     дата  29 март 2018г.                            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVI-ти състав,

в публично заседание на 08 март 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: С. А.

Прокурор: Андрей Червеняков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 243 по описа за 2018г. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „С.М.” ЕООД, гр.Несебър, представлявано от управителя С.С.М.против Решение № 554/17.11.2017г. постановено по НАХД № 2051/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 24-001452/28.08.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от с.к., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на  5 000лв., като съдът е намалил размера на санкцията на  1 500лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Касаторът оспорва съставомерността на констатираното деяние и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание. Излага доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска се отмяна на съдебното решение и измененото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на сочените в нея основания, представя допълнителни доказателства за прекратяване на трудово правоотношение със служителя, по отношение на който е било констатирано нарушението..

Ответникът по касация не изпраща представител, като с изрично становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на  жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество е  неоснователна.

Касаторът „С.М.” ЕООД е санкциониран за това, че в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 23.07.2017г., не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Й.Х.Ч., установено да полага труд на длъжност „сервитьор“ в търговски обект ресторант „Понтос“, находящ се в гр.Несебър, ул. „Струма“ № 9. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушение, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство. Наложената имуществена санкция съдът е преценил като определена в несъответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което е изменил същата в минималния размер от 1500лв., предвиден от законодателя за извършеното нарушение.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Напълно се споделят мотивите на съда относно доказания факт на престиране на труд в полза на дружеството като работодател от лице, с което не е сключило трудов договор в писмена форма. С разпоредбата на  чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и Йоана Чуклева, от които може да бъде направен извод, че  е налице трудово правоотношение.

Възраженията на касатора досежно недоказаност на нарушението, поддържани и пред настоящата инстанция са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в административната преписка документи. Й.Ч.се е вписала в справката по чл.402, ал.1, т.3 от КТ като работеща в „С.М.” ЕООД, на длъжност „сервитьор“, с работно време от „4 часа по график“, като е посочила, че е започнала работа на 23.07.2017г. и няма сключен трудов договор, за което е положен и подпис. Тези доказателства изключват индицията, че Й.Ч.е била в обекта с цел обучение и запознаване с естеството на работата. Подобно възражение жалбоподателят не е направил по време на проверката, такова не е вписано в съставения АУАН и едва впоследствие е представено възражение с такива доводи. По делото е представен и график за явяване на работа през месец юли 2017г., видно от който на 23.07.2017г. Й.Ч.е следвало да бъде втора смяна, като касационният състав не споделя доводите на касатора досежно автентичността на същия. От една страна графикът е подпечатан с печат на санкционираното дружество, с подробно описание на смените, а от друга, административният орган е заверил представения по делото график с печат „Вярно с оригинала“, като следва да се има предвид и че касаторът не представя друг график, съдържащ данни различни от вече посочените.

Неоснователни са и наведените с касационната жалба възражения, че не са конкретно посочени официалните документи, въз основа, на които е установено административното нарушение. Те са част от административната преписка, същевременно санкционираното дружество се защитава срещу фактите, описани подробно в съставения АУАН и издаденото НП и в този смисъл с непосочването в детайли на писмените доказателства не се ограничава правото на защита на касатора.

Неоснователно е възражението на касатора за приложимост на чл.28 от ЗАНН, доколкото в разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма, като специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН, следва да бъдат разгледани в настоящия случай.

Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. След като касатора е санкциониран за нарушение на чл.63, ал.1 от КТ, същото не е  „маловажен случай”, по смисъла на  чл.415в от КТ, доколкото попада сред предвидени в ал.2 изключения, спрямо които тази норма е неприложима.

Неотносимо е също така позоваването на касатора на обстоятелството, че впоследствие на 25.07.2017г. е било прекратено трудовото правоотношение с лицето. За ангажиране на отговорността се преценяват фактите към момента на установяване на нарушението, а не такива, които възникват след нарушението макар и в хода на висяща проверка.

Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 554/17.11.2017г. постановено по НАХД № 2051/2017г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: