Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    651                    от  06.04.2016г.,             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на десети март две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Румен Йосифов

 

при секретаря Й.Б. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 243 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.А.Я. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адв. В.А. *** против Решение № 427/07.12.2015г. постановено по НАХД № 1483/2015г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № ДАИ-0000113 от 08.09.2015 год., издадено от Началник отдел АНД в ГД „АИ“ гр. София, с което за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34) и на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на касатора е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител – адв. В. А. ***, поддържа жалбата и формулира искане за отмяна на първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – Началник отдел АНД в ГД „АИ“ гр. София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд гр. Несебър е образувано по жалба на В.А.Я. против Наказателно постановление № ДАИ-0000113 от 08.09.2015 год., издадено от Началник отдел АНД в ГД „АИ“ гр. София, с което за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАП на лицето е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се подкрепят изцяло от събраните в хода на производството доказателства.

 При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Изложил е и подробни мотиви относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

В сезиращата съда касационна жалба, на първо място са оспорени мотивите на съда, относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по мнение на касатора, осъщественото от него деяние безспорно съставлява „маловажен случай“ по смисъла на посочената норма. В подкрепа на това твърдение е заявено, че от деянието не са настъпили вредни последици и липсва вредоносен резултат. В случая, касатора е разполагал с изискуемото се удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, но не е носил в себе си оригинала на същото, а ксерокс копие (незаверено) с цел да не го повреди или загуби. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите, развити от първоинстанционния районен съд, относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Правилно и обосновано районния съд е посочил, че нарушението е такова на просто извършване и не е обвързано с конкретен вредоносен резултат. В приложимата норма е визирано задължението на всеки водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари да представи в момента на проверката издадените му и изискуеми от закона документи, като документите, които могат да се представят в копие са изрично упоменати в текста. В приложимите норми липсва указана възможност, удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил“ да се представя в копие. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е посочил, че така осъщественото деяние не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, независимо, че касатора е притежавал годно удостоверение, но не го е носил в оригинал.

Настоящият касационен състав не споделя и другото развито в жалбата възражение, а именно липсата на компетентност по отношение както на актосъставителя, така и по отношение на административнонаказващия орган. В подкрепа на това твърдение е заявено, че съгласно чл. 49 от Наредба № 34 контролни органи са само органите на МВР. В случая, правилно и обосновано, първоинстанционния съд се е позовал на текста на чл. 48 от Наредба № 34, в която изрично е посочено, че контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" и контролните органи на МВР. След като контрола по изпълнение на наредбата е възложен и на ИА „АА“, то нейните служители безспорно притежават качеството контролни органи и стеснителното тълкуване на израза „контролни органи“ в текста на чл. 49 по отношение само на тези от МВР е неправилно.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 427/07.12.2015г. постановено по НАХД № 1483/2015г. на Районен съд Несебър.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.