Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 1972/08.11. 2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                        ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор ТИХА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 243/2013г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Ж.Д.Ж., в качеството му на длъжностно лице на „ГБС-Варна” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез адвокат Владимир Трайков е оспорил решение № 457/29.11.2012г. постановено по АНД № 653/2012г. по описа на Районен съд гр.Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0202992/26.06.2012г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.3, във вр. чл.15 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.16, ал.1, б.е от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Наказанието е наложено на основание чл.415в от КТ. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно. 

Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН. Приел е още, че описаното в наказателното постановление нарушение е извършено от лицето, чиято отговорност е ангажирана, като е приел, че Ж.Д.Ж. е бил задължен, но не е извършил ежедневния инструктаж на Д.А.М. - работник на строителния обект описан в наказателното постановление. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че „ГБС – Варна” АД не е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ на Д.М.. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият състав счита, че от събраните пред районния съд доказателства не следват изводите направени от същия съд.

Отговорността на Ж.Д.Ж. е ангажирана за това, че на 26.02.2012г. е допуснал до работа на строителен обект „Аква Невис”, находящ се в УПИ І-457, кв.5503, к.к. Слънчев бряг – запад, лицето Д.А.М., поставящ външна изолация на работната площадка на блок 3 в обекта, без да му извърши ежедневен инструктаж, с което е нарушил чл.3, във вр. чл.15 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.16, ал.1, б.е от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. За това нарушение с процесното наказателно постановление на касатора, на основания чл.415в от КТ, е наложено наказание глоба в размер на 100лв.

Според разпоредбата на чл.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. работодателят не допуска до работа работник и служител, който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл.15, ал.1 от същата Наредба регламентира провеждането на ежедневния инструктаж - на работещи пряко заети в дейности с висок производствен риск, вкл. при строителни и монтажни работи. Според ал.3 на същия член ежедневния инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя.

Съгласно чл.16, т.1, б.е от Наредба №2/22.03.2004г. строителят осигурява инструктажа, обучението, повишаване на квалификацията и проверката на знания по ЗБУТ на работещите.

Всички тези разпоредби, които са посочени от наказващия орган като нарушени задължават работодателят да не допуска на работа работник, който не е инструктиран, задължава още строителят да осигурява инструктаж за работещите. По делото от събраните пред районния съд доказателства се установява, че на 26.02.2012г. на посочения в наказателното постановление строителен обект действително е работил пострадалия Д.А.М. като общ строителен работник. На същата дата с него е станала злополука. След извършена проверка от страна на административнонаказващия орган, освен настоящото нарушение са констатирани и други нарушения, за които са съставени АУАН, връчени на „ГБС – Варна” АД затова, че е допуснал до работа в строителния обект съответните лица - жертви на злополуката, между които и Д.М.. С резолюция № 02-0202976/29.06.2012г. директора на Дирекция „Инспекция по труда” е прекратил административнонаказателната преписка образувана със съставен АУАН на „ГБС – Варна” АД затова, че е допуснал до работа в строителния обект Д.М., тъй като наказващия орган е приел, че Момчилов никога не е работил в това дружество, нито е кандидатствал за работа там. Наказващият орган е посочил още, че работниците на „ГБС – Варна” АД не са били ангажирани за полагане на топлоизолация на блок 3 в строителния обект, където е работил пострадалия, тъй като осъществяването на тази дейност е било възложено на подизпълнители.

От тези факти следва да се направи извода, че липсва извършване на съставомерно деяние от страна на Ж.Д.Ж., защото последният, макар да е сред лицата, на които „ГБС – Варна” АД е възложило извършването на инструктаж по безопасност и здраве, този инструктаж следва да се извършва само на онези работници и служители, които са наети от това дружество, т.е. дружеството следва да е техен работодател. По делото е установено, че „ГБС – Варна” АД не е работодател на Д.А.М.. Този факт е признат и от административнонаказващия орган в посочената по-горе резолюция. След като пострадалия не е работил в това дружество, то липсва задължение Ж.Д.Ж. да му провежда ежедневен инструктаж. Такъв инструктаж е следвало да бъде проведен от действителния работодател на Д.М., който го е наел на работа и който работодател следва да се търси сред подизпълнителите на обекта.

Наказателното постановление е незаконосъобразно и на още едно основание - издадено е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Наказанието е наложено по реда на чл.415в от КТ, според който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице с глоба в размер от 50 до 100лв. Посочената разпоредба е бланкетна, представлява привилегирован състав на нарушение, който няма самостоятелен характер и следва да бъде приложен във връзка с основния състав, който очертава извършеното нарушение. В случая не е посочено от наказващия орган онази разпоредба от КТ, която обявява нарушаването на другите посочени разпоредби за наказуемо като административно нарушение, а директно е посочена само разпоредбата на чл.415в от КТ. По този начин е нарушено правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност, тъй като то не може да разбере, а същото се отнася и за съда, пред който е отнесен спора за законосъобразност на това постановление, за какво деяние е санкциониран и дали това деяние действително е обявено от закона за административно нарушение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая самата разпоредба на чл.415в от КТ е приложена при липса на основание. Няма никакви данни нарушението да е отстранено веднага, а след като пострадалото лице е починало, по никакъв начин не може да става въпрос за липса на вредни последици. Това са двете кумулативни предпоставки за приложението на чл.415в от КТ. Тези изводи са друго самостоятелно основание за порочност на НП.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 457/29.11.2012г. постановено по АНД № 653/2012г. по описа на Районен съд Несебър, вместо него постановява:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0202992/26.06.2012г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Бургас, с което на Ж.Д.Ж., на основание чл.415в от КТ, е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.3, във вр. чл.15 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.16, ал.1, б.е от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: