О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  2022

 

Град Бургас, 22.08.2018 год.

 

Административен съд – Бургас, двадесет и първи състав, на двадесет и втори август през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                              

СЪДИЯ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

                               

като разгледа докладваното от съдия Динчева административно дело  № 2435 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е образувано по молба на И.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас.

В жалбата се твърди, че липсват предпоставките по чл.60 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Предварителното изпълнение би могло да причини на настъпването на значителни трудно поправими вреди на оспорващия. Нарушен бил принципът на съразмерност. Твърди, че за 11 години на два пъти са му издавани валидни СУМПС, а след май 2016 год. липсват санкции и основания за отнемане на точки. Счита, че от наложеното предварително изпълнение ще претърпи финансова увреда.

Съдът, след преценка на изложеното в молбата, представените доказателства и съобразно закона приема следното по допустимостта и основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, на И.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – изземване на свидетелство за управление на водача на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

При извършена служебна проверка съдът установи, че в Административен съд – Бургас е образувано административно дело № 1876/2018г. по жалба на И.Д.А. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с особено искане за спиране на предварителното й изпълнение. Делото е разпределено на IV-ти състав, който се е произнесъл по особеното искане с определение № 1826/31.07.2018г., с което е отхвърлил същото като неоснователно, тъй като жалбоподателят не е доказал противопоставим свой интерес на този защитен с презумцията на закона. Делото против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2018г. от 10:30ч.

На 6.08.2018г. И.Д.А. е подал молба с ново искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., по която е образувано  административно дело № 2113/2018г. С определение № 1877/07.08.2018г. постановено по делото е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Същото е обжалвано и не е влязло в сила.

На 10.08.2018 год. лицето подава до съда ново искане за спиране на предварителното изпълнение на горепосочената ПАМ, по което е образувано адм.д. № 2193/2018 год. С определение от 13.08.2018 год. съдията-докладчик по делото оставя без уважение искането на Д.. Определението подлежи на обжалване.

При тези данни съдът приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ е процесуално допустимо – при висящо производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ, от лице, чийто права и законни интереси са засегнати неблагоприятно.

Разгледано по същество е неоснователно.

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл.166, ал.1 от АПК, разпоредбата на чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, поради което намира приложение разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл.166, ал.2 от АПК – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението.

Съдът намира, че такъв интерес не е установен по делото.

Искането е аргументирано с твърдения, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на молителя изключително трудно поправима вреда от финансов характер. В искането не са конкретизирани какви по вид и размер вреди се имат предвид и не се представя убедителни доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици, които могат да бъдат квалифицирани като значителна или трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. В този смисъл, не е установен и не е доказан конкретен размер на евентуални преки и непосредствени вреди, които би претърпял.

От друга страна, претендираните в случая вреди са породени именно от изпълнението на акта, т.е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му. Изземването на свидетелството за управление на МПС е пречка жалбоподателят да управлява лек автомобил. В хипотезата на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, законодателя не изисква съдът да прави преценка за значимостта на обществения интерес и надделява ли частният интерес, засегнат от допуснатото предварително изпълнение, както в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК, а се очаква и изисква жалбоподателят да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които не са последица от самия акт. В случая твърдяните вреди, които евентуално молителят би понесъл, не са в резултат на факти и обстоятелства, които са настъпили след издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, а са пряко следствие от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Предвид изложеното съдът приема, че законовата презумпция по чл.166, ал.2 от АПК не е оборена от оспорващия. Не е установена възможността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими по тежест и значимост на презумираните обществени интереси, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение на акта. Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от горното, Административен съд – Бургас, двадесет и първи състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                           СЪДИЯ