Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     524                          от 19.03.2018 г.                              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Х.

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.С. и прокурор Х. Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 242 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, против Решение № 2091/21.12.2017 г., постановено по НАХД № 5653/2017 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-004051/20.10.2017 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 104а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на касатора е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът лично излага защитната си теза и поддържа касационните оплаквания, релевирани в жалбата му.

Ответникът по касация – сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Решение № 2091/21.12.2017 г., постановено по НАХД № 5653/2017 г. на Районен съд - Бургас, е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-004051/ 20.10.2017 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на Х. е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 от ЗДвП, на Х. е наложена друга глоба в размер на 50 лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити

Решението на първата инстанция е правилно, като съображенията за това са следните:

Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, с която е сезиран за наличие на съществени процесуални нарушения във връзка със съставения АУАН. На първо място действително съставения АУАН е подписан само от един от свидетелите  - този който е присъствал при съставяне на АУАН, но предвид нормата на чл. 189, ал. 2  от ЗДвП доказателствената тежест е върху жалбоподателя и той не доказа, че свидетелят при установяване на нарушението (С.М.), макар и неподписал АУАН, не е присъствал в този момент на мястото на нарушението.

На следващо място, видно от съдържанието на жалбата до районния съд, Х. сам посочва, че е бил без поставен колан за обезопасяване и е използвал мобилен телефон без наличие на устройство „свободни ръце“. Ирелевантно за решаването на казуса е целта и времетраенето, през които Х. е бил без предпазен колан и е ползвал мобилен телефон, при условие, че в този момент е управлявал лекия автомобил.

Не могат да бъдат споделени възраженията, направени от Х. в съдебна зала, че е налице нищожност на административния акт, като същият визира процесното наказателно постановление. Константна е съдебната практика, че наказателното постановление по своя характер не представлява акт от категорията на административните, поради което същият не може да бъде обявен за нищожен.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2091/21.12.2017 г., постановено по НАХД № 5653/2017 г. на Районен съд - Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

                                  

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                     2.