О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1329                         от  12.06.2015 г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 242 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на адв. Н. Л. М. *** със служебен адрес ***, като пълномощник на Б.Н.В. ЕГН ********** и съпругата му В.И.В. ЕГН ********** и двамата с адрес ***, против Заповед № 5/ 07.01.2015 год. на Кмета на Община П.. Твърди се, че оспорения административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на установената в закона форма, същия е в противоречие с императивни материалноправни разпоредби на ЗУТ и ЗС, както е и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяна, съгласно чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

При проведено на 21.04.2015 год. публично съдебно заседание, настоящия съдебен състав не е даде ход на делото, като указа на жалбоподателите в 7-дневен срок от датата на заседанието да уточнят предмета на жалбата, в т.ч. изрично да изяснят дали оспорват Заповед № 5/07.01.2015 год. на Кмета на Община П. или мълчалив отказ на Кмета на Община П. за постановяване на административен акт, указващ премахване на цялата сграда. В посочения 7-дневен срок, жалбоподателите следва да изяснят и докажат правния си интерес по оспорване на процесната заповед, с оглед обстоятелството, че същата е постановена в резултат на тяхно искане. От друга страна, ответника по оспорване – Кмет на община П. е  задължен в 7-дневен срок от датата на заседанието да изпрати за прилагане по делото на заверени преписи от липсващите по административната преписка документи, послужили при постановяване на оспорената заповед.

Във връзка с дадените от съда указания, с вх. № 3899/27.04.2015 год. по делото е постъпила молба от адв. М., в качеството й на процесуален представител на двамата жалбоподатели, в която са направени следните уточнения по сезиращата съда жалба: Заявено е, че не се обжалва административния акт, в частта му, в която се забранява достъпа на хора и механизация до незаконен строеж „Водопроводна инсталация на жилищна сграда“, изградена в празното пространство, намиращо се между фундаментната плоча и кота 0,00 предвидено за проветрение и източване на случайно попаднали води, находящо се в УПИ Х, кв. 37 по плана на гр. Китен с идентификатор 37023.501.570 по КК на гр. Китен. Заявено е, че се обжалва Заповед № 5/07.01.2015 год. на Кмета на Община П. във всички останали нейни части, като е формулирано искане на основание чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ да бъде отменен като незаконосъобразен, необоснован и постановен в нарушение на процесуалните правила. В уточняващата молба изрично е заявено, че не се обжалва мълчалив отказ за постановяване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, като в резултат на развитите доводи е формулирано искане до съда, след като бъде отменен оспорения административен акт, преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за прилагане на закона, а именно провеждане на производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

В изпълнение на указанията на съда, с писмо вх. № 5535/11.06.2015 год. по описа на съда, от Община П. са изпратени за прилагане по делото на липсващи по административната преписка документи, в т.ч. и жалба вх. № 94-00-3942/29.08.2013 год. по описа на Община П., с която е инициирано производството.

След като прецени твърденията и формулираните от жалбоподателите искания и уточнения към тях, както и приложения към делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира, че оспорването е процесуално недопустимо. Този извод се налага по следните съображения:

С жалба, вх. № 94-00-3942/29.08.2013 год. жалбоподателите Б.Н.В. и В.И.В., чрез представляващия ги адв. Н.М. ***, против „САРА И Б“ ЕООД с БУЛСТАТ 115838195 с адрес гр. Кърджали, ул. „Отец Паисий“ № 1, ет. 3 стая 2, относно осъществено незаконно строителство в поземлен имот с идентификатор 37023.501.570. В жалбата е заявено, че на 20.09.2005 год. с Нотариален акт № 60, т. ІХ, дело № 1931 от 2005 год., двамата жалбоподатели са сключили с дружеството „САРА И Б“ ЕООД договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на сграда. По силата на договора, жалбоподателите са прехвърлили на дружеството собствеността върху 17/25 идеални части от собственото си дворно място, находящо се в гр. Китен, цялото с площ от 298 кв.м., съставляващо УПИ Х-466, кв. 37 по плана на гр. Китен, ПИ с идентификатор 37023.501.570. С договора в полза на дружеството е било учредено и право на строеж върху бъдещи обекти от предвидената по ПУП-ПРЗ масивна жилищна сграда, съгласно одобрен на 25.04.2005 год. архитектурен проект, като жалбоподателите са си запазили правата на строеж на няколко предвидени по одобрения архитектурен проект обекти в предвидената за строеж сграда. Срещу така учредените права, дружеството се е задължило да построи предвидената сграда, като всички разходи по изграждането, изработването, съгласуването и одобряването на архитектурния проект, другата строителна документация, получаването на строително разрешение и всяка друга организационна дейност по реализиране на строежа са за сметка на дружеството.

Заявено е, че след започване на строителството, строителя нито веднъж не е поканил двамата жалбоподатели, в качеството им на възложители да установят и приемат отделните етапи на строителството, а и предвид факта, че двамата живеят в Пловдив не са имали възможност и преки наблюдения върху строителния процес. В последствие, жалбоподателите са установили, че на някакъв етап от строителството, дружеството „САРА И Б“ ЕООД се е снабдило с Удостоверение по чл. 181 от ЗУТ с № 4/18.05.2007 год. на Община П., издадено въз основа на Протокол № 4/18.05.2007 год., с който е установено пред Нотариус, че сградата е завършена на груб строеж и строителството е осъществено съгласно одобрените проекти от 25.04.2005 год. На основание така издаденото удостоверение и без да довърши сградата във вид за въвеждане в експлоатация, както и без знанието на жалбоподателите, строителя се е разпоредил чрез последователни продажби с всички самостоятелни обекти, за които жалбоподателите са му учредили право на строеж. След осъществяване на тези разпоредителни сделки, дружеството изцяло е преустановило всички СМР за довършване на сградата и въвеждането й в експлоатация.

Във връзка с неизпълнения договор, жалбоподателите за завели иска за изплащане на дължимото обезщетение. След запознаване със строителната документация за строителството на сградата, жалбоподателите са установили, че строителството е осъществено при сериозни отклонения от одобрените строителни книжа, като по тяхно мнение строителна документация изобщо не е съставяна, а в съставената такава, в голямата си част документите са неистински или с невярно съдържание. Констатираните от жалбоподатели отклонения в реализираното строителство са следните:

- изградено е избено помещение с английски дворове, с вход за избено помещение от стълбището на сградата, каквото по проект изобщо не е предвидено;

- ВиК и Ел. инсталациите не са изпълнени по проект – вместо в отделна шахта на нивото на терена, основните ВиК щтрангове и общото Ел. табло са разположени в изградената незаконна изба;

- вътрешните разпределителни зидове и помещения в отделните обекти не са изпълнени по проект;

- ателие № 14 на мансардния етаж е изградено с площ, по-голяма от предвидената по проект с около 20 кв.м.;

- покрива не е изпълнен по проект с предвидените архитектурни елементи и наклони, липсва капандура и стълба за достъп до покрива;

- изградените тераси на ателието са открити;

- некачествена или неизпълнена изолация на калканния зид;

- некачествено изпълнени ламаринени части по покрива.

Във връзка с горните констатации, жалбоподателите са заявили, че в случая са налице основанията на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за да бъде издадена от Кмета на Община П. заповед, с която да бъде спряно изпълнението на строителството и да бъде забранен достъпа до строежа, а също така са налице и основания за издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на така изпълненото строителство.

На основание така депозираната жалба, на 13.10.2014 год. служители от Община П. са извършили проверка на обект: „Водопроводна инсталация на жилищна сграда“, изградена в празното пространство, намиращо се между фундаментната плоча и кота 0,00 предвидено за проветрение и източване на случайно попаднали води, находящо се в УПИ Х, кв. 37 по плана на гр. Китен с идентификатор 37023.501.570 по КК на гр. Китен. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 26/13.10.2014 год., видно от който, проверяващите са установили, че липсва изградена водомерна шахта, показана в одобрените инвестиционни проекти, като за сметка на нея, водомерите на сградата и на апартаментите са монтирани в празното пространство, намиращо се между фундаментната плоча и кота 0,00 предвидено за проветрение и източване на случайно попаднали води. Така изпълнената водопроводна система е в отклонение на одобрените инвестиционни проекти, което е квалифицирано като нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 7 от ЗУТ. Посочено е, че с оглед установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативния акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 224а, ал. 1, във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Така съставения констативен акт е връчен редовно на 03.11.2014 год. на пълномощника на жалбоподателите – адв. М..*** е постъпило възражение против Констативен акт № 26/13.10.2014 год. от Б.В. и В.В., чрез представляващия ги адв. М., в което са развити подробни доводи за допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта.

Във връзка с обективираните в Констативен акт № 26/13.10.2014 год. факти и обстоятелства и като е приел, че подадените възражения не внасят нови факти и обстоятелства по воденото производство, Кмета на Община П. е постановил Заповед № 5/07.01.2015 год., с която е разпоредено спиране на всички видове строителни и монтажни работи на строеж, представляващ: „Водопроводна инсталация на жилищна сграда“, изградена в празното пространство, намиращо се между фундаментната плоча и кота 0,00 предвидено за проветрение и източване на случайно попаднали води, находящо се в УПИ Х, кв. 37 по плана на гр. Китен с идентификатор 37023.501.570 по КК на гр. Китен. Указано е, собствениците Б. и В. Веселинови в срок до 01.02.2015 год. да извършат необходимите действия по опразване на строежа от всички, пожароопасни и взривоопасни вещества и материали, както и по неговото обезопасяване и охрана. Със заповедта е наредено на изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД гр. Бургас да прекъсне водоподаването. Също така е забранен достъпа и недопускането на хора и механизация до незаконен строеж: „Водопроводна инсталация на жилищна сграда“, изградена в празното пространство, намиращо се между фундаментната плоча и кота 0,00 предвидено за проветрение и източване на случайно попаднали води, находящо се в УПИ Х, кв. 37 по плана на гр. Китен с идентификатор 37023.501.570 по КК на гр. Китен. Указано е в срок до 24.05.2015 год. да се отстранят причините довели до спирането на строежа и същия да се приведе в съответствие със строителните правила и норми, санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания, като изпълнението на строежа може да продължи само с разрешение на Кмета на Община П. след отстраняване причините, наложили спирането. Така постановената заповед е връчена на 09.01.2015 год. на адв. М..

В сезиращата съда жалба е формулирано искане за отмяна изцяло на оспорения административен акт - Заповед № 5/07.01.2015 год. на Кмета на Община П., като с уточнението е заявено, че всъщност не се оспорва само частта от заповедта, с която се забранява достъпа на хора и механизация до незаконния строеж. В останалите части е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, като е формулирано искане за нейната отмяна в тези й части и връщане на преписката на административния орган с указания за провеждане на производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Въз основа на така установените факти, настоящия съдебен състав намира подадената жалба против Заповед № 5/07.01.2015 год. на Кмета на Община П. за процесуално недопустима, като подадена от лице без правен интерес от оспорването. Както се посочи по-горе, производството по издаване на процесната заповед е инициирано от жалбоподателите с подадената от тях жалба с вх. № 94-00-3942/29.08.2013 год., в която са заявени множество отклонения на реализирания проект с предвиденото строителство по одобрените инвестиционни проекти. Едно от съществените според жалбоподателите отклонения при реализиране на строежа е и начина по който са изградени ВиК и Ел. инсталациите, които не са изпълнени по проект – вместо в отделна шахта на нивото на терена, основните ВиК щтрангове и общото Ел. табло са разположени в изградената незаконна изба. Въз основа на така заявеното, в иницииращата производството жалба е формулирани искане до Кмета на Община П. за постановяване на заповед по реда и при условията на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ, с която да бъде спряно изпълнението на строителството и да бъде забранен достъпа до строежа. Въз основа на така заявените твърдения в жалбата и след извършена проверка и надлежно съставен констативен акт, Кмета на Община П. е установил, че твърденията за наличие на съществени отклонения при реализиране на ВиК инсталациите действително са налице, поради което е приел искането на двамата жалбоподатели за основателно и е постановил поискания от тях административен акт - Заповед № 5/07.01.2015 год. В този смисъл, така постановения административен акт се явява благоприятен за двамата жалбоподатели, същия е постановен въз основа на тяхно искане и разпорежда спиране изпълнението на строителството и забрана достъпа до строежа, с каквато молба са сезирали компетентния административен орган.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. С оглед обстоятелството, че оспорената заповед е постановена по изричното искане и настояване на жалбоподателите и с нея са констатирани твърдяни от тях нарушения, то следва да се приеме, че тя се явява благоприятен за тях административен акт и като такъв не нарушава или застрашава техни права и законни интереси, а напротив, уважава тяхно искане и постига целен от тях правен резултат.

В уточнението към сезиращата съда жалба е заявено, че Заповед № 5/07.01.2015 год. не се оспорва по отношение забраната на достъп на хора и механизация до незаконния строеж, като оспорването е в останалите й части. Така формулирано искане е недопустимо, съгласно приложимите норми на ЗУТ. В нормата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ е регламентирано, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1. С оглед констатациите, обективирани в констативния акт, следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 2 – наличие на съществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 7 - променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръженияпромяна вида и местоположението на общи инсталации. Анализът на цитираната норма на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ обосновава извод, че при наличие на предвидените предпоставки, административния орган постановява заповед с която спира и забранява достъпа до строежа. В този смисъл, двете указани от нормата действия – спиране изпълнението и забрана достъпа са указани в условията на комулативност, т.е. административния орган не разполага с правна възможност само да спре строежа или само да забрани достъпа до него – следва да разпореди едновременно и двете. С оглед на това, уточнението, че не се оспорва забраната на достъпа, а се оспорват останалите части от заповедта (в т.ч. и спиране изпълнението на всички видове СМР) се явява процесуално недопустимо.

В сезиращата съда жалба и в уточнението към нея липсват конкретни доводи и аргументи, защо се оспорва Заповед № 5/07.01.2015 год. на Кмета на Община П. в частта й, относно разпореденото на Директора на „ВиК“ ЕАД прекъсване на водоподаването и определения срок за отстраняване на причините довели до спирането. Независимо от липсата на конкретни доводи, настоящия съдебен състав намира оспорената заповед, в тези й части за съответстваща на разпоредбите на закона и липсата на конкретен правен интерес у двамата жалбоподатели за оспорване в тези й части. В нормата на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ е указано, че със заповедта по ал. 1 задължително се дават указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Заповедта е задължителна за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Във връзка с изложените мотиви, настоящия съдебен състав приема, че постановената от Кмета на Община П. заповед не накърнява правата, свободите и законните интереси на двамата жалбоподатели и като благоприятен за тях административен акт, за същите липсва правен интерес от оспорването й. Съгласно чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. В този смисъл, жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. Н. Л. М. *** със служебен адрес ***, като пълномощник на Б.Н.В. ЕГН ********** и съпругата му В.И.В. ЕГН ********** и двамата с адрес ***, против Заповед № 5/07.01.2015 год. на Кмета на община П.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 242/2015г. по описа на Административен съд  гр.Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: