ПРОТОКОЛ

       

Година 2015, 06.02.                                                                              град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     VІІ-ми административен  състав       

На шести февруари                                     две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    

                                                                             СЪДИЯ: РУМЕН ЙОСИФОВ

Секретар: С.Х.    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Йосифов 

Административно  дело номер 2429 по описа за  2014 година                     

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - Кмет на Община Карнобат, редовно уведомен, не се явява. За него се явяват адв. М. и адв. О., с представени в днешно съдебно заседание пълномощни.

ОТВЕТНИКЪТ по ЖАЛБАТА - Комисия за защита от дискриминация, редовно уведомени, не изпращат представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА        Я.Т.Б., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Т. от АК Бургас, с представено пълномощно в днешно съдебно заседание.

 

По хода на делото:

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

С оглед изявленията на страните и съдът като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството е образувано по жалба на кмета на Община Карнобат срещу Решение № 352 от 26.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен състав.

Ответникът е представил преписката по издаването на обжалвания акт.

На 19.12.2014 г. заинтересованата страна Я.Б. е представила писмено становище, с която моли съда да отхвърли жалбата.

На 04.02.2015 г. се получи писмо от ответника, който иска от съда да даде ход на делото, а по същество да остави жалбата без уважение.

 

 

АДВ. О.: Поддържаме жалбата. Искам да направя две уточнения във връзка с възраженията за допуснато  нарушение в административнопроизводствените правила. Това нарушение е налице във връзка с квалификацията като дискриминационно действие Заповед № РД-437/11.07.2011 г. Считам, че това действие не би следвало да бъде обсъждано от комисията и преценявано при определяне на наказанието, поради изтичането на тригодишен срок.

На второ място, считаме, че е налице нарушение на чл. 5 във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. предвид това, комисията е приложила критерия „лично положение”, без да посочи в какво се състои личното положение на жалбоподателя в производството пред комисията. Това са ни уточненията.

АДВ. М.: Да се приемат приложените доказателства и тези, с които органът е издал акта. Представяме Решение № І-120/23.09.2013 г. на БОС, както и първоинстанционното решение и определение по гражданско дело № 837/2013 г.

АДВ. О.: Представяме ги за сведение на съда. Твърдим, че мотивите в заповедта за пенсиониране са в полза на настоящия жалбоподател, защото те се състоят в това, че Б. не е водела материалните книги, което е в нейната компетенция и задължение, и това е станало повод по категоричен начин да се установи нейния учителски стаж.

АДВ. Т.: Направеното възражение няма отношение с предмета на спора. Няма да сочим доказателства. Нямаме искания по доказателствата. Да се даде ход по същество.

 

С оглед изявленията на страните и по доказателствата, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства, включително и представените в днешно съдебно заседание съдебни решения.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА думата по същество:

АДВ. О.: Моля да отмените обжалваното решение. Както вече уточнихме, считаме, че в нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, комисията неправилно е обсъдила и взела предвид при определяне на наказанието заповедта от 2011 г. Считаме също така, че липсват доказателства установяващи, че действието на работа са провокирани от чл. 4, ал. 1 признаци. В закона не се съдържа дефиниция за това какво представлява „лично положение”, но в съдебната практика се приема, че това са белези или признаци на дадена личност. В конкретния случай комисията е посочила, че „лично положение” било формирано от обстоятелството, че срещу Б. имало подаден сигнал. Считаме, че подаването на сигнал не е еднозначно с „лично положение”. Относно забраната за дискриминация, е прието, че сами по себе си незаконосъобразните действия не представляват „тормоз” или „неравно третиране”. Същото се отнася до негативно отношение относно лицето, което е посочено като нарушител на закона. За такова „лично положение”, в цитираната практика се приема местоживеене, болест, бременност и майчинство. Конкретният случай няма същностния белег, който да бъде приложен в хипотезата на чл. 5 във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл, тъй като се позоваваме на съдебната практика, представяме няколко броя решения на Върховен административен съд за улеснение на съда.

АДВ. М.: Поддържам изложените доводи от колегата. Моля за отмяна на решението на комисията. Моля, съдът да се съобрази с представените решения по идентични казуси.

АДВ. Т.: От името на моя доверител Ви моля да оставите без уважение жалбата, като съответно оставите в сила решението на КЗД. Смятаме, че в същото решение след цялостна и съвкупна преценка на всички факти, КЗД е постановила един задълбочен, абсолютно обоснован, законосъобразен и правилен акт. Комисията бидейки специализиран орган, създаден за защита от дискриминация, в своите мотиви при изследване на фактите и обстоятелствата е направил задълбочен анализ. Считам, че оплакванията в жалбата не са основателни. Жалбата на кмета на Община Карнобат беше направено възражение относно изтекла давност, което както сме изложили в нашите писмени бележки не е вярно и не може да бъде възприето като правилна теза. Извършените действия от страна на кмета на Община Карнобат са продължили в един продължителен период от време - от освобождаването на Б. и съответно при проверката. Не е само заповедта, която беше цитирана, а множество действия и бездействия, които са довели до нарушение на закона и съответно установената с тях дискриминация относно „лично положение”.

Моля да потвърдите решението на комисията и да ни присъдите направените по делото разноски. Представям подробно изложение на нашите твърдения.

Съдът ще се произнесе с решение в законния срок.

ДАВА 7-дневен срок за представяне на писмени бележки.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

         Заседанието приключи в 10,10 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: