Р Е Ш Е Н И Е  № 1999

 

Град Бургас, 7.11.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 2425 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано e по жалба на Г.С.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против заповед № 18-7779-000086/25.06.2018г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от началника на Районно управление - Камено към Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо Г.С.Ф. е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 007679574 и два броя регистрационни табели № А5584МХ.

Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна и неправилна. Счита, че не е осъществил състава на посоченото в нея нарушение по смисъла на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Сочи, че в качеството на собственик е отдал под наем автомобила на лице за срок от 30 дни, считано от 1.06.2018г., след като се е уверил в неговата правоспособност като водач на МПС. Твърди, че категорично не е налице умисъл от негова страна или от страна на съдружника му за осъществяване състав на нарушението на ЗДвП, въз основа на което спрямо него като собственик е наложена ПАМ, тъй като управлението на автомобила е било предоставено на лице без свидетелство за управление на МПС от юридическото лице, наело МПС, без негово знание. Искането от съда е за отмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. В съдебно заседание поддържа жалбата и искането от съда.

Ответникът – началникът на Районно управление - Камено към Областна дирекция на МВР - Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призован.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 18-7779-000086/25.06.2018 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от началника на РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, спрямо жалбоподателя Г.С.Ф. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, и отнемане свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 007679574 и два броя регистрационни табели № А5584МХ. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че на 24.06.2018г., около 18:00 часа, в гр.Камено, обл.Бургас, товарен автомобил марка „Рено“ модел „Мастер“ с рег. № А5584МХ, с рама VF1FDCVL536996245, собственост на „Форчън груп“ ООД, ЕИК 202339347, е управляван от Д.К.С., който не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ на Д.К.С. е съставен акт за установяване на административно нарушение сер.Д № 0652932/24.06.2018г., в който описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е връчена лично на жалбоподателя на 17.08.2018г., видно от попълнената разписка към нея. Жалбата му против заповедта е подадена в съда на 21.08.2018г.

По делото са представени от жалбоподателя и приети като доказателства свидетелство за регистрация на моторно превозно средство част І № 007679574,  договор от 1.06.2018г., сключен между „Форчън груп“ ООД и ЕТ „Кар – Ю. К.“, за отдаване под наем за срок от 30 дни на товарния автомобил, 2 бр. пълномощни и документи, удостоверяващи качеството на правоспособен водач на лицето, представляващо ЕТ „Кар – Ю. К.“.

По делото е представена от ответника и приета като доказателство заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, с която са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР-Бургас, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.   

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена в писмена форма от материално и териториално компетентен административен орган – началник на Районно управление при ОДМВР-Бургас, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и представената от ответника заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ú и подпис на издателя. Мотивирана е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ú законосъобразност. Съдържа изложение на фактическите основания за налагане на мярката – установени при извършената на 24.06.2018г. проверка факти и обстоятелства, с препращане към съставения АУАН за констатираното административно нарушение, конкретното противоправно поведение, послужило като основание за издаване на заповед по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити за съдържание. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Съдът намира, че същата е издадена в противоречие с материалния закон.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. В случая административният орган е приел наличието на последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – управление на автомобил от лице несобственик, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, като е приложил ПАМ спрямо представляващия „Форчън груп“ ООД съдружник.

Видно от приетото като доказателство по делото свидетелство за регистрация част І № 007679574, товарен автомобил „Рено Мастер с рег. № А5584МХ, с рама VF1FDCVL536996245, чиято регистрация е прекратена с процесната заповед, е собственост на „Форчън груп“ ООД, ЕИК 202339347, на което по данни от Търговския регистър при Агенция по вписванията собственици и съдружници са Г.С.Ф. и Р.В.Д.. В случая ПАМ не е приложена по отношение на собственика на автомобила „Форчън груп“ ООД, а по отношение на Г.С.Ф., като физическо лице. Мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на Ф., тъй като той не е собственик на автомобила и следователно не може да бъде адресат на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а ЗДвП. Независимо, че жалбоподателят е представляващ по пълномощие търговското дружество, касае се за различни правни субекти. С прилагането по отношение на Ф. на оспорената ПАМ, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото законът не е предвидил това.

По изложените мотиви съдът приема, че е налице основание по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд – Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 18-7779-000086 от 25.06.2018г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от началника на Районно управление-Камено към Областна дирекция на МВР-Бургас, с която спрямо Г.С.Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 007679574 и два броя регистрационни табели № А5584МХ.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: