РЕШЕНИЕ

1902

гр.Бургас, 29.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 19 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 2423 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.172 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Оспорваща страна (жалбоподател) е К.И.Т. ***. В производството оспорващата страна се представлява от пълномощник – адвокат А.А.от АК Бургас.

Орган, издал административния акт (АО), е началник сектор към ОД на МВР Бургас, Районно управление Несебър. Същият не взема участие в производството.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000639/30.07.2018г.  на АО, с която на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, по отношение на автомобил с рег. № СВ4125КР.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения, изразяващи се в липса на изискуема от закона форма – правни и фактически основания, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствени правила и несъответствие с целта на закона. Оспорва се правната легитимация на жалбоподателя като адресат на оспорената заповед. Навеждат се доводи срещу предварителното изпълнение на заповедта. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и неправилна. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Правното основание на оспорването е чл.172 ал.2 ЗДвП.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Ответникът по делото не изразява становище по жалбата, и не се представлява в настоящото производство. Представил е заверено копие от преписката по издаване на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на санкции № 18-0304-000639/30.07.2018г.  на АО, от който се установява издаването и. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на съставен АУАН № Д-842722/30.07.2018г.

От АУАН, както е посочено и в оспорваната заповед, е видно, че на 30.07.2018 г. след извършена проверка е установено, че лицето З. К. около 17:15 часа в посока Св.Влас – Несебър е управлявал МПС с рег. ***без да притежава необходимото СУМПС, тъй като е бил лишен от право за управление. Актосъставителят е установил, че описаното МПС е собственост на „Вип дринкс“ ООД с ЕИК 203260514. Въз основа на тези данни и с посочено правно основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП началник сектор към ОД на МВР – Бургас, Районно управление – Несебър е наложил настоящата ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС (с посочен по–горе регистрационен номер) за срок от 6 месеца до 1 година. За адресат на заповедта е посочен К.И.Т. в качеството му на управител на дружеството собственик на процесното МПС - на „Вип дринкс“ ООД.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Приложен е препис от заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД МВР - Бургас с която са делегирани правомощия на длъжностни лица от МВР, началниците на сектори при съответното териториално РУ към ОД на МВР – Бургас за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.

Съдът намира жалбата за основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, но в същата липсва конкретност при налагане на предвидената в закона санкция. В разпоредбата на  чл.171 т.2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до една година. В оспорения акт АО не е конкретизирал срокът за налагане на ПАМ, а е посочил, че същата е за срок от „6 месеца до 1 година“. Посоченото словосъчетание не визира конкретен период за което се налага санкцията. При определяне срока на ПАМ АО действа при условията на оперативна самостоятелност. Предвид това той е бил длъжен да посочи в заповедта конкретен срок, за който мярката е била наложена (начало и край на нейното действие), в това число и мотиви за определяне именно на този срок. Съдът намира, че посочването на интервала от време предвиден в нормата въз основа на която се налага ПАМ, а не конкретен срок за на нейното действие, следва да се приравни на липса на посочване на такъв срок изобщо. Така АО е допуснал съществено нарушение на изискването на чл.59 ал.2 т.5 АПК, а именно индивидуалният административен акт в своята разпоредителна част да определи, както правата или задълженията на адресата, така и начинът и срокът за изпълнението. Наред с това, липсата на конкретен срок, води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл.168 ал.1 вр. чл.146 т.5 АПК. Посочването на конкретен срок на действие на ПАМ обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Като не е направил това, АО е допуснал съществено нарушение на производствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Предвид изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора и поради своевременно  направено искане за присъждане на разноски от процесуалният представител на жалбоподателя, на основание чл. 143 ал.1 от АПК, ОДМВР Бургас, доколкото административният орган издал заповедта е част от нейната структура, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 310лв.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000639/30.07.2018г. на началник сектор при ОДМВР Бургас.

 ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас със съдебен адрес ***, да заплати на К.И.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес – адвокат Андон Андонов, адрес ***, съдебно деловодни разноски в размер на 310лв.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :