Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   546         /29.03.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:     Павлина Стойчева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар Й.Б.  и прокурор Георги Дуков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 241/2016 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Калята - 64“ ЕООД – Бургас с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н., против решение № 1840/22.12.2015 година по н.а.х.д. № 4889/2015 година на  Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02-18/09.06.2015 година на началника на отдел “Рибарство и контрол – Черно море” – Бургас в ИА “Рибарство и аквакултури” (НП).

С НП, на дружеството, за нарушение на чл.49 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 85 от ЗРА, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Касаторът оспорва решението. Според него, РС е постановил незаконосъобразен акт, тъй като не е отчел разминаването между текстовата част на съставения АУАН и правната квалификация на нарушението. Заявява се, че съдът се е позовал на свидетелски показания за наложена забрана за улов на раци, при условие, че такава забрана изобщо не е налагана. Твърди се, че РС неправилно не е кредитирал писменото доказателство, представено за удостоверяване на произхода на стоката. Поддържа се, че дори да има нарушение – то разкрива признаците на маловажност, поради което е следвало да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

Иска отмяна на решението на РС и на НП. Претендират се разноски.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок и от съответна надлежна страна.

С НП, дружеството е санкционирано затова, че при извършена проверка на 29.04.2015 година в 13:50 часа в град Бургас, на улица „Места“ № 84а, в магазин за риба – стопанисван от търговеца, е установена продажба на 3,600 кг морски раци от вида „пагур“, без необходимите документи или копие от декларация за произход, и документ за първа продажба или търговски документ.

РС е приел, че извършването на нарушението е доказано. Обсъдил е събраните доказателства – сведенията, получени при разпита на свидетелите П. и И., документът за произход на раците, представен след извършване на проверката, както и доказателствата в административнонаказателната преписка, като цяло.

Решението е правилно.

РС е събрал относимите доказателства, обсъдил ги е и ги е съпоставил с тезата на санкционираното лице. Изложени са мотиви, защо не се приемат доводите в жалбата на търговеца. Издирено е приложимото материално право и е направен анализ относно приложимостта му в конкретния случай.

Не е налице твърдяното от касатора разминаване между словесното описание на нарушението и правната му квалификация по АУАН, което не е отчетено от РС. В АУАН (лист 8 от н.а.х.д. № 4889/2015 година) изрично е посочено, че „лицето продава раци“ от посочен вид и количество, „без необходими документи или копие от ДП и ДПП или търговски документ“. Това словесно описание съответства точно на забраната, определена с чл. 49 от ЗРА.

Според чл. 49 от ЗРА, в заведенията за обществено хранене и в търговската мрежа се забранява доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без: 1. копие от декларация за произход и документ за първа продажба - в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми, или  2. търговски или платежен документ - във всички останали случаи.

При извършената проверка служителите на ИАРА са установили отрицателен факт – липса на необходими документи за извършваната продажба на раци. Този отрицателен факт не е опроверган от търговеца в момента на проверката, затова  и на същата дата (29.04.2015 година) съставен АУАН.

Неоснователно е възражението, че, за да потвърди НП, съдът се е позовал на свидетелски показания за наложена забрана за улов на раци, без такава изобщо да е налагана. Действително, съдът е цитирал твърденията на разпитаните свидетели (служители на ИАРА), че проверката е извършена по време на действие на забрана за улов, но този цитат е във връзка с представеното от търговеца писмено доказателство за произхода на раците и липсата на съществени реквизити в него, което го прави недостоверно. В обжалвания съдебен акт няма решаващи мотиви относно несъществуващи обстоятелства, които да са послужили на съда за обосноваването на извод относно извършването на нарушението.

Настоящият касационен състав приема, че РС законосъобразно не е кредитирал представеното писмено доказателство за произхода на откритите раци, обект на продажба. Представената декларация за произход (лист 29 от н.а.х.д. № 4889/2015 година) не съдържа каквито и да е съществени реквизити, от които да бъде направен извод за идентичност между стоката, открита в магазина, от една страна, и уловените „раци“, от друга. В тази декларация липсва каквото и да е обозначаване на плавателния съд, с който е извършен улова, риболовното време, риболовните уреди, както и подпис на издателя (факт, който изобщо поставя под съмнение качеството „документ“ на декларацията). Самият издател е посочен като „С. Иванов“, което е абсолютно недостатъчно, за да се установи неговата самоличност, а оттам и реалната възможност лицето да извършва правомерен улов на риба и раци. В този смисъл, РС правилно не се е съобразил със съдържанието на декларацията за произход, представена от жалбоподателя като доказателство, че стоката е продавана с надлежен търговски документ.

Не са налице и основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН от РС, както твърди касатора.

За да е маловажно едно конкретно нарушение, общественоопасните последици от него (вредата) следва да са част от фактическия му състав и да са с много по – нисък интензитет отколкото в останалите случаи на това нарушение. В случая, обаче, последиците не са част от състава на нарушението и затова тяхната липса или наличие не могат да обосноват извод за приложение на правната фигура на „маловажния случай“. Обратно на твърдяното в касационната жалба, именно с нарушение като процесното се засягат обществените отношения, които пряко кореспондират с безопасността, опазването на здравето и живота на хората, защитата на околната среда, и в частност - рибата и аквакултурите от неправомерно предлагане за продажба. Доколкото нарушението е формално, то без правно значение са твърденията за липса на настъпили вреди. Затова, обосновано РС е приел, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на РС следва да се остави в сила.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН,  съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1840/22.12.2015 година по н.а.х.д. № 4889/2015 година на  Районен съд – Бургас.

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: