Р Е Ш Е Н И Е  №536

 

Град Бургас, 08.03.2013г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIІІ-ти административен състав, на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:    1. ГАЛИНА РАДИКОВА

               2. ЧАВДАР Д.

 

при секретаря Г.Ф.., в присъствието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Д. касационно нак.а.х.д. № 241 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж.Д.Ж. с ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против решение № 458 от 29.11.2012г. на Районен съд – гр.Несебър, постановено по н.а.х.д. № 655 по описа на НРС за 2012г., с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0202994/26.06.2012г., издадено от Директора на Дирекция инспекция по труда, с което за нарушение на чл.3, вр. чл.12 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.16, т.1, б.”е” от Наредба №2 от 22.03.2004г., на основание чл.416, ал.5, вр. 415в от Кодекса на труда /КТ/, на касатора е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

Касаторът оспорва решението на районния съд като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че не е доказано по безспорен начин извършването на административното нарушение от негова страна. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на БРС и вместо него постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и искания. Представя писмено становище.

Ответникът по касация, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и намира за правилно оспореното решение. 

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, с който е потвърдил издаденото на касатора наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното НП. При осъществения контрол за законосъобразност, въз основа на извършена съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства НРС е приел за безспорно установено, че техническия ръководител на “ГБС – Варна” АД, Ж.Д.Ж., е допуснал до работа без да извърши ежедневен инструктаж на Г.А.Д., в съответствие с изискванията на чл.3, вр. чл.12 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с което е осъществил от обективна страна състава на констатираното с акта нарушение. Изложил е и съображения, че наложената с наказателното постановление глоба е в предвидения по закон минимум на предвидения привилегирован състав.

Така изложените от НРС изводи не се споделят изцяло от настоящата инстанция. Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка, описана в мотивите на решението и съответстваща на изложеното в НП и в АУАН, при редовно събрани в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, районният съд е извел неправилни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които не съответстват на материалния закон. Не става ясно след надлежно приетото за установено от страна на АНО обстоятелство, а именно, че лицето Г.Д. не е бил работник на “ГБС Варна” АД /видно от Резолюция №02-0202978 от 29.06.2012г. на Директора на Дирекция ИТ Бургас/, защо точно на това физическо лице /Ж.Ж. в качеството му на технически ръководител на същото юридическо лице/, проверяващият орган е вменил задължението за провеждане на инструктаж, без да има доказателства дори и относно обстоятелството бил ли е наясно соченият за нарушител, че лицата се намират на обекта, за да бъдат инструктирани, кога е узнал за присъствието им Ж.Д.Ж. по какъв повод и при какви обстоятелства.

Недопустимо за АНО е от едни и същи обстоятелства, а именно, че лицата не са били в трудови отношения с “ГБС – Варна” АД, да прави противоречиви правни изводи, както същият е сторил в оспореното НП и в цитираната по-горе Резолюция 02-0202978 от 29.06.2012г.

Нито от обясненията на Ж., нито от обясненията на Димов, както и от тези на С.С. и П.Н., които съдът приема за годни доказателствени средства в производството по постановяване на спорното НП се сочи пряка връзка или каквито и да са фактически отношения между лицето Димов и жалбоподателя в изпълняваното от него длъжностно качество или дори извън него. Става ясно, че от субективна страна липсва умисъл, небрежност или дори самонадеяност за вмененото на последния противоправно бездействие, поради което настоящата съдебна инстанция намира нарушението за недоказано от субективна страна в лицето на жалбоподателя.

В крайна сметка процесният строителен обект е изпълняван от “ГБС – Варна” АД, като видно от приложените писмени доказателства касаторът Ж.Ж. е дл. лице, явяващ се пряк ръководител на работата по смисъла на чл.15, ал.3 от Наредба № РД – 07 – 2 от 2009г., който е отговарял за правилното приложение на трудовото законодателство и при липса на доказателства за субективната страна на нарушението законосъобразно и обосновано е било да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, вместо на отделни негови служители.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIІІ– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 458 от 29.11.2012г. на Районен съд – гр.Несебър, постановено по н.а.х.д. № 655 по описа на БРС за 2012г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0202994/26.06.2012г., издадено от Директора на Дирекция инспекция по труда, с което за нарушение на чл.3, вр. чл.12 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.16, т.1, б.”е” от Наредба №2 от 22.03.2004г., на основание чл.416, ал.5, вр. 415в от Кодекса на труда /КТ/, на Ж.Д.Ж. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението е окончателно.

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./             

 

                                  

                                       2./