ПРОТОКОЛ

 

Година 2015,27.01.                                                                     град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                       VІ-ти административен състав

На двадесет и седми януари                               две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                     

Секретар: М.В.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Александрова

административно дело номер 2417 по описа за 2014година.

 

На именното повикване в 09.30 часа се явиха:

 

Жалбоподателят Н.Е.Д. не се за него се явява адвокат Г.Я., надлежно упълномощен, с представено на л.4 пълномощно.

Ответникът Н.А., мл.разузнавач в пето РУ „Полиция” Бургас, редовно призован, се явява лично.

Явяват се свидетелите К.М.А. и Д.М.И..

 

Съдът, на основание чл.141 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, УКАЗВА на страните, на техните процесуални представители, както и на всички лица, които присъстват в залата, че следва да спазват реда в съдебно заседание (изключени мобилни устройства, изразяване на становища и реплики, след предоставена от съда дума, задаване на въпроси към свидетели и вещи лица при спазване на установения процесуален ред и др.), да изпълняват разпорежданията на съда и да се въздържат от поведение и изказвания, които могат да бъдат определени като обида на съда, на страна, на представител, на свидетел и на вещо лице.

Предупреждава всички участници в процеса, че при неизпълнение на така дадените указания, ще им бъде наложена глоба на основание чл.91, ал.1, във вр. с чл.89 от ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.

 

СТРАНИТЕ – Да се даде ход на делото.

 

На основание чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към изслушване на двамата свидетели като сне самоличността им както следва

 

К.М.А., 33г., неосъждан, без родство със страните. Работи в V РУ „Полиция” като мл.разузнавач в сектор „Криминална полиция”.

 

Д.М.И., 44г., неосъждан, без родство със страните, работи в V РУ „Полиция” като мл.разузнавач в сектор „Криминална полиция”.

Предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл.290 от НК за лъжесвидетелстване.

Свидетелите обещават да говорят истината.

 

Съдът изведе от залата свидетеля И. и пристъпи към разпит на свидетеля А..

 

Ответник А. – Нямам въпроси към свидетелите.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Вие, когато отидохте при Н.Д. да поискате личната му карта, легитимирахте ли се?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Да, казах му длъжността си, двете си имена, казах му от кое районно управление съм, показах му служебната си карта и служебния знак, по този начин (показва на съда, вадейки от джоба си и отваряйки черен калъф с прикрепени вътре от едната страна със значка и документ).

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Колко бързо го показахте, когато го показахте и успя ли лицето да го види?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Да, считам, че успя да го види.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – За какъв период от време стана установяването на самоличността му?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – След като му казах, че съм полицай, господина си даде личната карта и пристъпих към проверката посредством телефон. Първо набрах дежурната част на V-то районно, но тъй като имаше проблем със самата компютърна система, колегата дежурен ми каза, че не може да извърши тази справка в момента, за това аз набрах дежурната в Областната полиция, за да извърша справката. В момента, в който разговарях с колежката в Областна дирекция, чух как Н. каза на колегата И. „Какви полицаи сте вие” и го нарече смешник. Аз бях някъде на около 2 м. от тях двамата, тъй като в момента говорих по телефона.

ВЪПРОС на СЪДА – Какво правихте докато се опитвахте да извършите справката по телефона, да опишете какво стана, след като жалбоподателя подаде личната си карта, Вие какво правихте? Къде се намирахте?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Бях на около два метра от него. Аз бях в тунела на въпросната сграда. Това е тунел, който според мен, не съм сигурен, води към сградата и евентуално към някакъв паркинг. Сградата е жилищна сграда, отдолу имаше офиси на банки и мисля, че офис на „Глобул”. Офисите са на две банки, едната беше ДСК, другата ОББ, но не съм много сигурен.

ВЪПРОС на СЪДА – На какво разстояние беше входа на всяка една от банките до мястото?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Мисля, че първо беше ОББ – на 10 метра, а ДСК – на 20 или над 20 м.

ВЪПРОС на СЪДА – Докато бяхте в това, което нарекохте тунел, говорихте ли с жалбоподателя, подканвахте ли го да дойде при вас?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Да. Тъй като валеше, преди да пристъпя към справката по телефона, казах на господина, на жалбоподателя, да дойде в тунела, като изрично казах, че е поради дъжда.

В този момент прекратих извършването на справката, защото видях с периферията си, защото не бях обърнат към тях, видях Н. да бута колегата с ръце. Буташе го някъде по тялото или по ръцете, не по главата определено (Свидетелят посочва гърдите си). Прекратих извършването на справката и се запътих към тях. Няколко пъти му обясних, че му извършваме проверка и че няма полза за притеснение. Видимо господина стана изнервен, започна и към мен да се обръща с обиди, каза ми, че не съм никакъв полицай. Тогава господина се запъти към офиса на банките, към по-близката, мисля ОББ, като по пътя докато отиваше в банката, спомена че вътре има полицай и сега ще го извика за да разбере дали наистина ние сме полицаи. Влезе вътре, извика колегата М. М., който е униформен, той е служител от V Районно управление. Колегата излезе, потвърди, че сме служители на полицията и че сме от V Районно управление и че ни познава.

Н. не прие това и продължи да казва, че не сме никакви полицаи, „сега ще видите вие, мен ме познава цялата полиция”, все в този род. През това време дойде и колежката Р. Н., докато колегата М. потвърждаваше, че сме полицаи. Все още личната карта на Н. беше в мен и я държах в ръката си. Тогава се сещам, че лично към мен се обърна и каза „Не сте никакви полицаи, нямате право да извършвате проверка, върни ми личната карта”. Тъй като все още не бях извършил проверката, не му върнах личната карта и мисля, че точно в този момент той посегна и ме удари.

ВЪПРОС на СЪДА – Къде ви удари?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Удари ме тук (Свидетелят посочва лявата си буза под окото). Тогава аз, колегата И. и колежката Р.Н., няколко пъти му разпоредихме – най-малко два пъти, но той вече беше много агресивен, започна да се върти нервно, казахме му да се успокои и че за това ще бъде задържан. Това явно го афектира още повече. Тогава пристъпихме към самото задържане и при опита си да му хвана лявата ръка, аз му я хванах, тогава ме удари в лявата ръка, в дясната, извинявам се, дясната ръка в пръста. Тъй като господина беше много здрав физически и афектиран, се наложи да употребим сила и да му сложим белезниците. Аз лично му сложих белезниците. Със сигурност господина клекна на земята, колената му бяха опрени в земята, не клекна доброволно. Той се въртеше и искаше да се отскубне от нас.

ВЪПОРС на СЪДА – Какво му направихте за да клекне?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Не знам как да го опиша. Аз лично му извих лявата ръка и може би това го е накарало да клекне. Не съм целял да го събарям на земята, аз го държах за лявата ръка, колегата за дясната. След като клекна, но ръцете му бяха отзад, след това беше изправен и аз му сложих белезниците. След като му поставих белезниците видях, че от средния пръст на дясната ми ръка тече кръв и видях, че един ръкав на якето, не се сещам дали левия или десния ръкав, беше скъсан.

ВЪПРОС на СЪДА – С какво беше облечен?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – За панталона не знам. Беше с каскет, текстилен, може и кожен, не съм сигурен. С кафяво яке и мисля, че с панталон. Не помня цвета, но беше тъмен панталон.

ВЪПРОС на СЪДА – Какво правихте вие и колегата ви в мига, когато разбрахте че Н. тръгва към входа на банката.

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Последвахме го, не очаквахме да тръгне, но без да прилагаме никаква сила или да го гоним. Видяхме, че се запътва към въпросния офис на банката, т.е. не правеше опит да избяга.

ВЪПРОС на СЪДА – Какво стана след като му сложихте белезниците?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – След това, обадих се в дежурната част, които да го вземат и откарат Н. в V-то районно. Изчакахме ги около 5-6 мин. Продължаваше да роси, каскета му беше паднал на земята и аз му го сложих на главата.

ВЪПРОС на СЪДА – Каква беше целта на проверката?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Бяхме получили сигнал за възрастна дама, която съобщава за опит за измама по схемата болен роднина, обадили й се по телефона. И тъй като във връзка с раздаване на парите от КТБ имаше наши колеги по банките. Колегата е разбрал, че въпросната дама иска да си изтегли спестяванията и е сигнализирал в управлението. Началникът ни изпрати да проверим сигнала и при пристигането проведохме беседа с въпросната дама, при което се оказа, че вече е измамена, но имало повторно обаждане с искане на допълнителна сума. По тази причина госпожата е отишла в банката да изтегли спестяванията си. При проведената беседа, госпожата ни даде описание на човека взел парите по-рано през деня. Описанието, което даде госпожата беше за мъж на средна възраст, без да уточнява години. Интересното, което тя каза е, че въпросното лице е бил с каскет, точно каскет, не каза друг вид шапка, а каскет. Тъй като осъществяването на измамата беше станало на територията на І-во районно управление, госпожата беше над 80 годишна, трудно подвижна и решихме със служебния автомобил да я закараме в І-во районно. При излизане от офиса на ДСК, пред офиса на ОББ може би, забелязахме въпросния Н. и понеже беше с каскет, решихме да извършим проверка. Не само това, но когато ни видя, той със сигурност пушеше цигара отвън, в момента, в който ни видя тръгна в посока спирката на автобуса. Направи 3-4-5 крачки, след като подминахме, за да качваме дамата (възрастната госпожа) в автомобила, той се върна и гледаше към нас. Служебният автомобил е без отличителни знаци. На арматурното табло на автомобила има поставена синя лампа. Цивилен е автомобила, без отличителни знаци.

ВЪПРОС на СЪДА – Когато поискахте личната карта, да останахте с впечатление, че ще се качи в автомобил или че ще бъде пешеходец?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Тогава мислех, че е пешеходец. Не съм разбрал дали ще се качва в автомобил.

ВЪПРОС на СЪДА – Разбрахте ли причината, по която той е бил там.

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. - Към момента не разбрах.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Колко време продължи проверката, от снемането на самоличността, с обаждането в дежурната в V-то районно и в Областната дирекция, от момента, в който му поискахте личната карта и защитавахте колегата си М., в какъв период от време стана всичко?.

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. –Не мога да кажа точно, някъде най-много две минути. В момента, в който звъннах на едното място и тръгнах да права, няма да е даже и пет минути.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Кога го поканихте във входа, в тунела, преди да се обадите в дежурната ли?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. - Преди да осъществя контакт.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Разбра ли, с каква цел го каните,

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Когато го поканих, той каза нещо от рода „Да бе, да ме гръмнете”.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Уплашил ли се беше?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Мисля, че не.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Възникна ли в него основание за страх?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. –Не влезе в тунела, остана на дъжда.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Вие обиждахте ли го. Казвахте ли му смешник, или някакви нецензурни думи?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ А. – Не, няма такова нещо, не съм го обиждал.

АДВОКАТ Я. – Нямам повече въпроси.

ОТВЕТНИК А. – Нямам въпроси към свидетеля

Съдът освободи свидетеля А. от залата.

 

Съдът въведе в залата свидетеля И..

 

ОТВЕТНИК А. – Нямам въпроси към свидетеля?

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Вие снехте ли самоличността на Н.Д.?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – На място му поисках личната карта. Това беше в к-с „Изгрев” до бл.109, близо до офиса на Банка ДСК, поисках личната карта на господина, но тъй като системите не работиха, това стана може би след около 10 минути.

ВЪПРОС на СЪДА – Какво се случи след това.

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Господинът започна да нервничи. Излизайки от банката, аз и колегата, заедно с една пострадала госпожа, която беше измамена. Излизайки от банка ДСК, на около 20 м от банката видяхме лице, което отговаряше на даденото описание - със шуба и черен каскет. И тогава се спряхме пред господина, легитимирахме се със служебните карти „От Пето Районно управление сме, криминална полиция”. Показахме ги три или четири пъти личните, служебна карти. Тъй като господина каза нещо от рода на, каза „Вие истински полицаи ли сте?”, даде си личната карта, даде я на колегата, този който беше свидетел преди мен. Почна да вали, предложихме на господина да влезем в тунела, то се пада нещо като тунелче, а той каза „Няма да идвам с вас, може да ме гръмнете”, каза нещо от този род. И остана отвън на тротоара, тримата бяхме там. Останахме, никой не отиде в тунела. После, тъй като се проточи доста време проверката, проверката се проточи, защото се обаждахме по телефона, колегата се обажда, първо в V-то районно, оказа се, че не работят системите, оттам чрез дежурния на Дирекцията, но и оттам не можаха да направят справките. Не мога да кажа причината за това, нещо системите не работеха. Системите за справката не работиха и не можахме да направим справката. През това време господина започна да нервничи, каза нещо от рода „На какво основание ме проверявате, кои сте вие, не сте истински полицаи”. Предупредихме го, че ще бъде задържан, на няколко пъти и пак се легитимирахме.

ВЪПРОС на СЪДА – Върнахте ли личната му карта?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Това не мога да кажа, не е била в мен. Той (жалбоподателя) започна да се дърпа, буташе и двамата, и колегата и мен. Мен ме бутна в гърдите, а колегата с лявата си ръка се опита да го удари, в това време бутна и мен, политнах назад, ритна ме в областта на коляното. И тогава вече му сложихме белезници, обадихме се на колегите от патрула.

ВЪПРОС на СЪДА – Преди да му сложите белезници, нещо друго да се е случило?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – С нас беше една колежка, която е при нас - Р.Н., но отначало беше далече, отиде да заведе възрастната жена в автомобила и по повод на която извършвахме проверки. Друго не се е случило.

ВЪПРОС на СЪДА – Когато слагахте белезниците, употребихте ли сила или не се наложи?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Той се дърпаше, буташе постоянно, трябваше да употребим сила. Извихме му ръцете и му поставихме белезници, ръцете му бяха отзад. Аз му извих ръцете, аз извих дясната му ръка, ръката му беше отпред, той я държеше отпред (свидетеля показва с дясната си ръка гърдите в областта на сърцето), той, колегата му изви другата лявата.

ВЪПРОС на СЪДА – Колко време мина от момента, в който жалбоподателят ви подаде личната си карта до момента, в който се наложи да употребите сила и да му сложите белезници?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Предполагам 5-6 минути.

ВЪПРОС на СЪДА – Колко банки имаше наоколо?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Банка ДСК – тя беше най-далеч и в близост имаше офис на „Виваком”.

ВЪПРОС на СЪДА – Какво беше разстоянието до банката?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. - Не мога да кажа на колко метра, мисля че ДСК е на около 20 метра от мястото където извършвахме проверка на самоличността на жалбоподателя.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Н. обиждал ли ви е?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Да, обижда ни, „Какви сте вие шматки, вие не сте истински полицаи, какви сте шматки“. Отвръщахме му културно, не сме го нагрубявали.

ВЪПРОС на СЪДА - С какво беше облечен?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Беше облечен с шуба, с шуба тип като канадката и каскет. Пушеше тънка пурета, не помня панталона какъв цвят беше.

ВЪПРОС на СЪДА – По времето, когато се опитвахте да сложите белезниците, по някакъв начин дрехите пострадаха ли докато му слагахте белезниците?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Видях, че му беше скъсан левия ръкав на шубата, не видях нещо друго да бъде скъсано.

ВЪПРОС на СЪДА – Какъв цвят беше шубата?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Тъмен.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Видяхте ли да удря колегата ви?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Видях, че замахва с лявата си ръка, (показва движение с лакът назад). Колегата беше отляво, и той замахна отстрани. Това беше преди да му сложим белезниците, той се дърпаше.

ВЪПРОС на СЪДА – Замахването целеше ли да се удари колегата ви или беше като защита?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Според мен замахването беше за да го удари. Видях да замахва, но къде го е ударил не знам. Видях, че от пръста на дясната му ръка капеше кръв.

ВЪПРОС на СЪДА – Преди това, някъде другаде да го е удрял?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Не мога да кажа.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Кога дойде колежката Ви?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – След 2-3 минути, може би цялата случка беше около 5-6 минути, значи 2-3 мин., след като му поискахме личната карта.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Вашият колега от V РУ, който беше охрана в банката?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. - Извика го господина (жалбоподателя).

Господинът желаеше да извика истински полицай, тъй като минаваше оттам видял, че има полиция в банката – не мога да ви кажа коя, не беше ДСК.

ВЪПРОС на СЪДА – На какво разстояние беше банката?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Беше на 4-5м от мястото, където извършвахме справката?

ВЪПРОС на СЪДА - Когато тръгна към банката, обясни ли ви къде отива и вие къде бяхте?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Останахме си на място, не се притеснихме, че ще избяга, това е, че самия господин заяви, че отива да търси помощ от истински полицай. Влезе в банката, колегата Минков излезе униформен и пред нас каза „Това са колеги от V РУ”. След това господина пак започна да нервничи, въпреки че му казаха, че сме от V-то районно.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Я. – Кой първи осъществи физически контакт?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ И. – Той, първо той. Още когато му искахме документ за самоличност, той започна „Вие не сте никакви полицаи ”.

АДВОКАТ Я. – Нямам повече въпроси.

Съдът освободи свидетеля И. от залата.

 

АДВОКАТ Я. – Нямам други доказателствени искания.

ОТВЕТНИК А. – Нямам други искания по доказателствата.

 

На основание чл.157 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК по доказателствата, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените от процесуалния представител на жалбоподателя с нарочна молба вх.№182/08.01.2015г. съдебно медицинско удостоверение №466/2014г. и лист за преглед на пациент в спешно отделение от 05.12.2014

 

С оглед изявлението на страните за липса на доказателствени искания и на основание чл.149, ал.1, предложение последно от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ход на устните състезания.

 

АДВОКАТ Я. – Моля, да отмените заповедта като незаконосъобразна. Моля, да ни присъдите съдебни разноски, както и моля да ми предоставите срок за представяне на писмени бележки

ОТВЕТНИК А. – Не съм съгласен с оспорването. Считам, че заповедта е законосъобразна, а жалбата неоснователна.

 

Съдът, на основание чл.149, ал.2, от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ДАВА възможност на процесуалния представител на жалбоподателя в 14-дневен срок от днес да представи писмено становище.

 

Съдът УВЕДОМИ страните, че ще ОБЯВИ решението си в разумен срок според чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10.10 часа.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: