ПРОТОКОЛ

 

Година 2014,09.12.                                                                    град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                       VІ-ти административен състав

На девети декември                              две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                     

Секретар: М.В.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Александрова

административно дело номер 2417 по описа за 2014 година.

 

На именното повикване в 9.30 часа се явиха:

 

Жалбоподателят Н.Е.Д. се явява лично и с адвокат Г.Я., надлежно упълномощен, с представено на л.4 пълномощно.

Ответникът Н.А., мл.разузнавач в пето РУ „Полиция” Бургас, редовно призован, се явява лично.

 

Съдът, на основание чл.141 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, УКАЗВА на страните, на техните процесуални представители, както и на всички лица, които присъстват в залата, че следва да спазват реда в съдебно заседание (изключени мобилни устройства, изразяване на становища и реплики, след предоставена от съда дума, задаване на въпроси към свидетели и вещи лица при спазване на установения процесуален ред и др.), да изпълняват разпорежданията на съда и да се въздържат от поведение и изказвания, които могат да бъдат определени като обида на съда, на страна, на представител, на свидетел и на вещо лице.

Предупреждава всички участници в процеса, че при неизпълнение на така дадените указания, ще им бъде наложена глоба на основание чл.91, ал.1, във вр. с чл.89 от ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.

 

СТРАНИТЕ – Да се даде ход на делото.

 

На основание чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по жалба против заповед за задържане, издадена на основа чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР, с която е заповядано задържането за срок от 24 часа на жалбоподателя.

 

АДВОКАТ Я. – Поддържам жалбата. Имам доказателствени искания - да се запозная с доклада и да разбера на какви основания лицето е задържано. Бих искал като доказателство да бъде ползван записа от видеонаблюдението на банката и ако има възможност да се види, как е протекла акцията и какво е станало пред офиса на банката.

Искам също така, ако има възможност да се провери дали имат заповед да извършват тази акция, има ли някаква заповед. Разбрах, че е имало специална акция и това лице, което всъщност са издирвали, се е придвижвало от центъра на града към к-с Изгрев. Искам да се запозная с тази заповед и има ли изобщо такава разпоредена акция.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. – В акцията участваха трима или четирима полицаи, една жена и трима полицаи. Имах нанесени травми. Искам да ви покажа какво ми направиха дрехите, (показва разкъсано кожено яке и скъсан панталон). Аз паднах на земята на колене и нали, ударих си коляното, (показва си коляното) имам и извадено медицинско и се почувствах много зле. Не съм бил задържан и съм нямал проблеми с полицията. Имал съм колеги, които са били полицаи.

ВЪПРОС на СЪДА – Как ви се скъсаха дрехите?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. – Дрехите ми скъсаха с дърпане, въпреки, че бях им дал личната си карта.

Случаят беше много смешен, имах да получавам превод в банката, от гарантираните влогове на КТБ, в клона на ОББ, понеже по ЕГН съм разпределен там. Излизам от банката, джоба пълен с пари, а и в банката имаше етикети „Не се доверявайте на лица с надписи банкови служители, охрана, полицаи за да не бъдете измамени”. Бях много притеснен, тези пари ги чакам от шест месеца, бях много притеснен за тези пари и ми беше усилно и си казвах - да ги получа само един път. В банката ми написаха бележка, изтеглих част от сумата, имах по-голямата сума, оправих си всичко е – казах си „Ок”. Казаха ми да внимавам.

Излязох от банката, успокоен, че взех парите. Запалих си цигара преди да вляза в автомобила и в този момент се появиха двама - цивилни хора, единият беше с по-такъв вид, явно под прикритие. Видът му беше лош, неугледен, никой не ми каза добър ден. Казаха ми „Господине, дайте си документите за проверка”. Извадих личната карта, дадох я на едното момче, високият който беше, и това става точно пред банката в к-с Изгрев, клона на ОББ. Там има вход с тунел, който води в кооперацията. Това за което се притесних беше, че ми взеха личната карта. Погледът му не беше на полицай, гледаше ме с един странен поглед. Влезе във входа, в тунела и ми каза „Ела, да не стоим на улицата” и как ще вляза с непознати хора във входа. Легитимираха ми се, имаха значки, но съгласете се колко пъти има хора със значки и обират хора, вагони, магазини, чета по вестниците за това колко фалшиви полицаи има. И той влезе във входа и аз казах, че не мога да вляза с него във входа. Той влезе, изкара един телефон, отиде към края на входа на тунела и пак ми казва „Ела”. Отново му казах, че не мога да отида и стоях точно на улицата, където има хора и това, което ме афектира лично, вместо да проявят полицейска етика каза, а „Страх те е да влезеш във входа”, каза го подигравателно. Говореше по телефона, изпуших цялата цигара и чувам откъслечно „Дай ми този, дай ми оня”. Аз не мога да чуя, защото входът (тунела) е дълъг и той ходеше напред – назад. И по това време забелязах, че другия ме гледа така, страшно, Отстъпих една крачка назад, човек се страхува, с парите съм и изведнъж да ми се случи това, а и по телевизията казаха, че ще има измами, знаят че ще се теглят много пари. И изведнъж това нещо ме втрещи и казах „Елате тук, вие какви полицаи сте, не приличате на полицаи, приличате на хулигани, с хулиганско поведение”. И аз, изведнъж ми дойде на ума, че има униформен офицер в банката, поставен да следи за реда на банката, и хукнах към входа на банката да проверя. „Дайте си картите, ти какъв си, че да бягаш”, последва ме. Отидох във входа на банката и казах на униформения полицай „Господине, някакви хора искат да ме нападат, искам да проверя дали са истински полицаи”. Униформеният излезе навън, каза „Спокойно, това са наши хора”. Те (цивилните полицаи) ме гониха, там е 10 метра от тунела до банката. Униформения каза „Спокойно, те са наши хора” и тогава се спрях. Единият, който беше по-високия, младото момче, хвана ме така и ми изви ръката. „Къде ще бягаш” и ми скъса целия ръкав на якето (показва отново скъсаното кожено яке), хвана и другия ръкав и него скъса. И аз се афектирах, казах „Защо ми късаш якето”, а той „Сега ще те задържим, викайте колата”. Имаше и една жена. Спомням си единия ми увисна на едната ръка, а нали ми беше портфейла във вътрешния джоб - аз застанах изгърбен и си държах ръцете стегнати, за да не падне на земята портфейла и да не изчезне. Започнаха да ми ги извиват ръцете зад гърба и някакво момиче обикаляше и казваше акция на „Криминална полиция”. Колата веднага дойде, полицейската кола. Викам „Къде ще ме водите, какво е станало, какво искате?”. В отговор започнаха да сипят обиди и фалшиви обвинения, „Ти в тунела ми посегна, бръкна ми в окото”, а аз не съм влизал в тунела, „Сега ще видиш, като отидем в районното, там ще се напикаеш” и като бях така, той хваща ме за врата и почна да ми извива врата, искаше да ми секне врата ли не знам, а аз с ръцете на гърба, а той беше голям човек, от мен по-голям, така ми прави на врата. Дойде колата и влязох вътре. Много се афектирах, защото той почна да ми стяга със злоба, да ми стяга белезниците на ръцете и ръцете ми бяха в кръв, а лявата ми ръка през цялото време я буташе, да я изкълчи ли искаше, тук да ми причинява болка в рамото ли.

Отидохме в V-то районно, аз окъсан, с белезници. От полицаите, които работят там, имам много познати и като ме видяха се учудиха „Кольо, какво правиш тук?”. Аз съм механик на кораб, никога не съм имал проблеми с полицията. Имам съученици полицаи.

Влязохме в полицията, половин час стоях в полицията и полицаите не ми свалят белезниците. Ръката ми почна да посинява. Попитах няма ли да ми свалите белезниците, нито ще избягам, попитах къде са другите, които ми ги сложиха, човекът някъде изчезна, този, който ми сложи белезниците. След време се появи и колегата му и го попита „Как може да му сложиш така белезниците”. Както и да е, разкопчаха ме. Влязох при въпросния офицер и му казах дайте ми личната карта, викам „Станалото, станало, човекът бил изнервен, не мисля да водя адвокат. Ето ми личната карта, установете ми самоличността и питайте”. И мислех, че ще ме освободят. Те се бавиха, човека ме пусна да пуша цигара в коридора, бавиха се, казаха „Спокойно, така или иначе формално да се разпишеш, ще си вземеш личната карта”. Аз не разбирам от техните неща, нито съм бил в полицията и си казах, както си му е реда. Разписах, че съм задържан и те си знаят процедурата, влязоха други офицери, пиши му това, пиши му онова, обискираха ме, извадих си всичко телефони, пари, парите и документи от банката и офицерите викат „Такива е работата”, аз ги попитах „Ще имам ли нужда да викам адвокат”, „Не сега ще те пуснем, няма проблем” и се разписвам защото се доверих и като влязоха още двама офицери и единия вика”Трябва да го задържат в ареста, съжалявам, но трябва да влезеш в ареста”. А аз имам толкова работа през деня, занимавам се с бизнес, с товарен камион, платих неустойки за това време.

Като разбрах, че ще ме задържат се втрещих и се обадих на Г., на адвоката ми, казах му „Стана някакво недоразумение и искат да ме задържат в ареста”.

Въпрос на СЪДА – Когато бяхте пред банката и ви взеха личната карта, казаха ли ви защо?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. – Нищо не ми каза, чух някакви откъслечни фрази от някакви номера. Изпуших една цигара и я хвърлих накрая. И друг път са ме спирали за лична карта, хората казват „Проверка на документи”, слагат я на нещо - щрак, щрак и ми я връщат.

Аз питах, но никой не ми отговори. Дадох я веднага. Влязох в спор, като се усъмних че са истински полицаи. Уплаших се, че може нещо да ми се случи. Това е преди да питам полицая в банката и ми взеха всичките вещи.

Въпрос на СЪДА – А след като питахте полицая в банката, казаха ли нещо тогава?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. – Тогава се нахвърлиха върху мен. Нищо не съм направил, не съм посегнал, не съм ударил, с думи никой не съм обидил, понеже като излезе униформения полицай, каза спокойно те са наши хора и застанах и той вече се нахвърли и скъса якето, този който ми взе личната карта. Другият една дума не ми е казал.

Въпрос на СЪДА – В управлението първо са ви казали, че не е формално, а подписвахте ли нещо?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. – Попълних, че няма нужда от адвокат. Реших, че ми трябва адвокат, чак когато разбрах, че ще ме вкарат в ареста. Започна, някъде към три часа, нямаше три часа, три без десет, от 3ч. до 4ч., там се разправяхме в управлението, около три часа, на другия ден ме освободиха към 3 часа.

ВЪПРОС на СЪДА – А заповедта за задържане кога ви я връчиха?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. – Мисля, че веднага, след като попълних формулярите и аз тогава се обадих на Г., на адвоката. Дойде адвоката, дълго време нещо се забави, каза че са го забавили пред входа и оттам всичко ми свалиха, колани, връзки и стоях в ареста. След като се обадих на Г., се обадих и на майка ми, която ме чакаше да я взема с колата за да я заведа на лекар. Жената е на 71 години, дошла в полицията и те там тя каза, че два часа са я държали, не са и давали обяснения и не са я пускали да влезе. Към 10.30ч. казаха, че майка ти е тук. Майка ми каза „Какво си направил бе сине”, тя жената там се притеснила, знаете старите хора как плашат.

В 3 часа ме освободиха от ареста, обличам се оправям се. Тези, които ме охраняваха в ареста, отношението им беше много човешко, мога да кажа, че отношението беше коректно и човешко. Взех си с тях едно довиждане и в това време пристига друга полицейска кола и казаха, че е от І районно управление, униформени офицери и други полицаи. „Н. ти ли си, сега трябва да те закараме в първо районно и да те разпитаме още веднъж и пак трябва да ти сложим белезници, за да те ескортираме”. Попитах „Защо, нали отиваме за справка в Първо”. Отговориха ми, че на компетентен офицер трябва да обясня, да кажа защо, как, такива са били правилата, че пак ми сложиха белезници, и това, което ме ядоса най-много е, че когато слязохме на ул.Г. Кирков пред районното, аз вървя с белезниците между хората и с двама полицаи отстрани, ами то срамна работа. Влязох в І районно управление, на третия етаж. На въпросите „Къде бяхте?” - обяснявам, „Я да направим снимка така – така”, правим снимка, отвори се вратата и влезе офицер, който беше към 35-годишен, позна ме по физиономия, „Ти какво правиш тук, този човек го познавам от 20 години” и той каза „Аз ще поема делото и да влезе в моя кабинет”, обясних му, дойде неговия началник и той ме изслуша, каза „Аз тебе те познавам” и той ми обясни, накараха ме да напиша нещо, дали в този ден ходил ли съм в централна градска част. Аз му отговорих, че живея в к-с Зорница и ме накараха да напиша, че в този ден не съм посещавал централната градска част и че съм ходил само в к-с Изгрев и в к-с Зорница. И той ми се извини, просто им казали, че ще търсят някакъв телефонен измамник, който ходил с шапка.

 

ОТВЕТНИК А. – Оспорвам жалбата.

Представям докладна записка изготвена от мен относно случая. Даваме дежурства от 8.30ч. до 20.30 ч. и след това друг колега поема дежурството. Това е докладната от моето дежурство.

Искам да разпитаме двамата колеги К.А. и Д.М., които са отвън.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. – Да, това са полицаите, които ме задържаха.

ОТВЕТНИК А. – Само това са доказателствените ми искания. Представям моята докладна като дежурен по управление.

Нека свидетелите да бъдат призовани по месторабота - К.М.А. и Д.М.И., служители в V районно управление „Полиция”.

 

На основание чл.157 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК по доказателствата, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените от жалбоподателя с жалбата писмени дока на л. 5, 6 и 7 от делото.

ПРИЕМА представените от ответника писмени доказателства, съгласно опис на л.8 от делото, както и докладна записка съставена от ответника и представена в днешното съдебно заседание.

 

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на К.М.А. и Д.М.И., които да се призоват за следващото съдебно заседание по месторабота – V РУ на МВР.

 

Поради необходимостта от събиране на доказателства, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 27.01.2015г. от 9.30ч., за която дата и час страните са длъжни да следят сами и се считат за редовно призовани.

Да се призоват двамата свидетели по месторабота.

ДАВА възможност на двете страни в 14-дневен срок от днес, в писмен вид, да изчерпят всички свои доказателствени искания във връзка със становищата си по спора.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10.10 часа.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: