Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:        713                             13.04.2018г.                         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На петнадесети март,                                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 240 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, ЕИК-***, гр.Бургас, п.к.8104, против решение № 2018/14.12.2017г. постановено по НАХД № 5381/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 148/16.01.2017г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна му и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление (НП). В съдебно заседание касаторът чрез пълномощника си юрисконсулт С.М.поддържа жалбата на изложените в нея основания, като добавя нови такива и пледира за отмяна решението на районния съд и потвърденото с него НП.

Ответникът по касация – директор на РИОСВ-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира за потвърждение на обжалваното решение.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд - Бургас е потвърдил с оспореното решение наказателно постановление №148/16.01.2017г. на директора на РИОСВ-Бургас, с което на касатора за нарушение чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 20`000 лева. Същата е наложена на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД за това, че „При извършен контрол през периода 18.10.-27.10.2016г. на основната площадка на дружеството, по изпълнение на комплексното разрешително (КР) №6-Н2/2015г., е констатирано, че не се изпълняват следните условия от него: Условие 10.1.2.1; Условие 11.2.1.2 и Условие 11.8.5, както следва: 1.От представените в РИОСВ-Бургас ежемесечни данни от мониторинговите изпитания на изход Централна пречиствателна станция (ЦПС), е констатирано превишение на индивидуалното емисионно ограничение (ИЕО) по показател неразтворени вещества – измерената стойност за месец юли 2016г. е 35,5 mg/dm3, при норма 30 mg/dm3, посочена в таблица 10.1.2.1 на същото условие от КР; 2.Не е изпълнено изискването на условие 11.2.1.2, а именно: Преди приемането на отпадъците по условие 11.2.1, или по време на първата доставка, притежателят на разрешителното да разполага с информация от основното охарактеризиране на отпадъците в съответствие с т.1.1., раздел 1, част І на Приложение №1 от Наредба №6 от 27.08.2013г за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане отпадъци; 3.Условие 11.8.5 не се изпълнява в съответствие с изискванията на КР№6-Н2/2015г., а именно: Притежателят на разрешителното ежемесечно да извършва анализ на шлаката и дънната пепел, образувани при експлоатацията на Цех за изгаряне на нефтени и биологични утайки и твърди технологични отпадъци – ПИНБУ (пещ  F 101 и F 2101). Анализът да се извършва по отношение на съдържанието на общ органичен въглерод в шлаката и дънната пепел или по отношение на загубата при накаляване на шлаката и дънната пепел. Операторът извършва пробоотбирането ежемесечно, но не се извършват ежемесечно анализи, съгласно посоченото условие на КР.“. За нарушението е съставен констативен протокол № 011015/И-18-25 от 27.10.2016г. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №148/16.12.2016г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление. По преписката са представени също протокол за проверка № К-7-69 от 26.20.2016г. на ЦПС на основната площадка на „Лукойл Нефтохим Бургас“ЕАД, протоколи за изпитване № 03-0752/01.11.2016г. и № 10-0957/27.10.2016г., протоколи  за вземане на извадка от води № 1348 и 1349 от 26.10.2016г. и цялото КР №6-Н2/2015г.

Делото е висящо за втори път пред Административен съд - Бургас, след като с решение № 1752/25.10.2017г. по КНАХД № 1887/2017г., друг състав на касационната инстанция е отменил предходното решение № 935/06.06.2017г. по НАХД № 719/2017г. на Районен съд - Бургас, потвърждаващо НП №148/16.01.2017г. на директора на РИОСВ-Бургас и е върнал делото със задължителни указания – да се изискат доказателства за оправомощаването на актосъставителя да издаде АУАН, както и да се изиска пълната преписка по издаването на НП, включително заповед № РД-157/14.10.2016 на директора на РИОСВ-Бургас, писмо с вътр.№ 0789-234-01/01.07.2016г., заповеди № РД-821/30.10.2012г. и № РД-21/18.01.2016г. на министъра на околната среда и водите. При новото разглеждане е образувано НАХД № 5381/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, по което е постановено оспореното сега решение.

В хода на НАХД № 5381/2017г. са представени заповед № РД-157/14.10.2016 на директора на РИОСВ-Бургас, с която е наредено да се извърши контрол по спазването на условията на КР №6-Н2/2015г. от „Лукойл Нефтохим Бургас“ЕАД, писмо с вътр.№ 0789-234-01/01.07.2016г. касаещо приложимата нормативна уредба, списъци за проверка на условията от КР №6-Н2/2015г.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото. От фактическа страна е намерил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат обективните елементи от състава на нарушението. Счел е, че наказващият орган правилно е приложил съответната санкционна норма и е индивидуализирал наказанието в размер близък до минимума предвиден в закона.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд - Бургас е правилно по следните причини:

Настоящият съдебен състав споделя подробните мотиви, изложени от първостепенния съд относно доказаността на нарушението, поради което не намира за необходимо да преповтаря същите. Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел Радка Кънчева. След преценка на доказателствения материал е приел за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП нарушение съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, осъществено от привлечения към отговорност правен субект.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Не може да бъде споделено твърдението, че оспореното решение е буквален препис на предходното постановено по делото решение от друг състав на районния съд. Дори да е налице известно съвпадение при описанието на фактическата обстановка, което е нормално при еднаквите факти обсъждани от двата съдебни състава, правните изводи са структурирани по различен начин, поради което не може да се направи извод за липса на мотиви в съдебния акт, предмет на разглеждане в настоящото касационно производство. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен възраженията на жалбоподателя, като е оставил същите без уважение, което е залегнало и в неговите правни изводи. Той е изпълнил указанията на горната съдебна инстанция, доколкото това е било възможно, а по делото е представена заповед № РД-157/14.10.2016 на директора на РИОСВ-Бургас, с т.2.9 по която координаторът на проверката Радка Стоянова Кънчева е оправомощена да съставя АУАН по чл.167 от ЗООС, като именно Кънчева е съставител на процесния акт. Посочената норма предвижда, че актовете по ЗООС, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове, следователно актосъставителят е бил надлежно оправомощен от компетентен орган. Чл.168 от ЗООС предвижда, че НП по закона се съставят по реда на ЗАНН и се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. Процесното НП е издадено от местно компетентния директор на РИОСВ, т.е. при него също е налице надлежно оправомощаване. Дали проверката е била извършвана по план, или без план на МОСВ, е въпрос който няма приложение към компетентността на актосъставителя и наказващият орган, тъй като техните правомощия произтичат директно от закона, а ЗООС не предвижда те да им бъдат делегирани от ресорния министър.

Не отговаря на обективната истина твърдението на касатора, че районният съд е ограничил неговите процесуални права, като не му е дал възможност да пледира устно, а го е задължил да представи писмена защита. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 27.11.2017г., който е обвързващ официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, вр. чл.144 и 228 от АПК, пълномощникът на жалбоподателя сам пръв е изразил желание да посочи основанията за отмяна на НП в писмени бележки, като районният съд само му е предоставил възможност за това. Липсата на процесуален ред за представяне на писмени защити в НПК (за разлика от ГПК – чл.149, ал.3) в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, най-малко защото районният съд не постановява своето решение веднага. Производството пред него по обжалване на НП е въззивно по своя характер и по отношение на същото са приложими правилата на НПК за въззивното производство, Глава Двадесет и първа. Съгласно чл.340, ал.1 от НПК решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.

Неоснователно е възражението, че първостепенният съд не е обсъдил писмените доказателства, представени и приети по делото. Той е извършил обоснована на тях съвкупна преценка на релевантните за случая факти. Правилна е преценката му за точно описание в АУАН и НП на мястото на нарушението. Както за съда, така и за всяко непредубедено лице, не може да има съмнение къде се намира основната площадка на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, което е единственото нефтопреработващо предприятие в страната и едно от най-големите предприятия въобще. Няма как да се приеме, че и самото дружество не е наясно къде е основната му площадка и находящите се там пречиствателна станция, депо и Цех за изгаряне на нефтени и биологични утайки и твърди технологични отпадъци – ПИНБУ (пещ  F 101 и F 2101). По отношение за цитираното в касационната жалба депо или съоръжение за оползотворяване и обезвреждане отпадъци, такова е посочено в АУАН и НП единствено като част от наименованието на приложимата наредба, но не и като място на извършване на нарушението.

Не е налице и нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в срок до три месеца от откриване на нарушителя. Проверката е започнала на 18.10.2016г., а актът е съставен на 16.12.2016г. Не е изтекла и една година от извършване на нарушението – превишението на ИЕО по показател неразтворени вещества е от месец юли 2016г., а останалите части от бездействието по неизпълнение на КР е констатирано при проверката от 18.10.2016г.

Точна е правната квалификация на нарушението – по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, което са санкционира на основание чл.164, ал.1 от ЗООС. В тази връзка неоснователно е възражението, че в правната квалификация следва да бъде посочен и чл.166, т.2 от ЗООС, който касае наказване на длъжностните лица, а не на оператора на инсталацията, както е в случая.

Не може да бъде споделено възражението, че неспазването на Условие 10.1.2.1 от КР не е било установено с констативен протокол № 011015/И-18-25 от 27.10.2016г. Напротив, видно от съдържанието на този протокол (л.34 от НАХД № 719/2017г на РС-Бургас) е било установено неспазването на това условие, което се установява и данните от собствения мониторинг на дружеството (приложение № 1 на л.76 от същото дело). Вярно е, че превишението е било само за един от дните на м.юли 2016г. в размер на 35,5 mg/dm3 по показателя неразтворени вещества, но това е достатъчно за да се приеме, че е налице неспазване на изискването на Условие 10.1.2.1 от КР, при норма на този показател 30 mg/dm3, посочена в таблица 10.1.2.1., тъй като в условието няма изискване да се приемат осреднените стойности за целия месец.

По отношение на Условие 11.2.1.2, контролните органи са установили неспазването му при проверка на отчетна книга, която се води за депото. За конкретния отпадък не е имало пречки да бъде приет, съгласно условията на КР, но дружеството-касатор не е изпълнило задължението си преди да го приеме да получи информация за основното му охарактеризиране, съгласно изискванията на Условие 11.2.1.2. При проверката е бил изискан доклад от оператора за охарактеризиране на конкретния отпадък от компетентната РИОСВ в мястото, където е образуван отпадъкът, а именно гр.Шумен, но такъв не бил представен. Доклад е бил изискан и от генератора на отпадъка – дружество от Шумен. Такъв е бил представен при проверката, но същият правилно е бил приет за ненадлежно изготвен, защото не е имало данни да е бил представен заедно с отпадъка – липсва входящ номер на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД. По тази причина е бил направен основаният на доказателствата извод, че като е приело отпадък, за който няма необходимия документ по чл.35, ал.6 от Наредба № 6 от 27.08.2013г., дружеството-касатор е допуснало неизпълнение на Условие 11.2.1.2.

Налице е и неизпълнение на Условие 11.8.5 от КР, съгласно което притежателят на разрешителното ежемесечно трябва да извършва анализ на шлаката и дънната пепел, образувани при експлоатацията на Цех за изгаряне на нефтени и биологични утайки и твърди технологични отпадъци – ПИНБУ (пещ  F 101 и F 2101), по отношение на съдържанието на общ органичен въглерод или по отношение на загубата при накаляване. Пробоотбирането е било ежемесечно, но не се извършвали ежемесечно и анализи, така както изисква това условие, което бездействие е било установено при проверката започнала на 18.10.2016г., правилно преценена за дата на нарушението.

Касаторът е извършил неправилна преценка на задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017г. на ВАС по т.д.№ 6/2016г., ОСС, I и II колегия. Съгласно същото, при неизпълнение на повече от едно условие на КР, операторът на инсталацията извършва едно нарушение по смисъла на чл.125, ал.1, т.2, вр. чл.164, ал.1 от ЗООС и във връзка с чл.18 от ЗАНН. В съответствие с предвижданията на това ТР е бил санкциониран и касаторът „Лукойл Нефтохим Бургас“ЕАД, тъй като при неизпълнението на трите условия от КР е прието, че дружеството е извършило едно нарушение и му е наложена една имуществена санкция.

С оглед всичко изложено се налага изводът, че районният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд - Бургас като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2018/14.12.2017г. постановено по НАХД № 5381/2017г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.