Р Е Ш Е Н И Е  № 847

 

Град Бургас,  13.05.2015г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А :

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 240 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано e по жалба на С.Н.Д., ЕГН **********,***, против заповед № 70099/09.01.2014г. на началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелството за управление на МПС”.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Възразява, че е нарушено правото му на защита, тъй като не са посочени фактическите и правни основания обосновали издаването на заповедта, не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да обжалва същата. Сочи, че в обстоятелствената част на заповедта не са посочени с кои наказателни постановления са му отнети контролните точки и същите влезли ли са в законна сила, както и че не е уведомен от административния орган за намаляване броя на точките. Искането от съда е за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените основания и моли за уважаването й.

Ответникът – началник сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и представлява. Представя допълнителни доказателства.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа:

С оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 70099/09.01.2014г. на началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя поради това, че с влезли в сила наказателни постановления по приложената справка на водача са отнети всички контролни точки и поради неизпълнение на задълженията му по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Справката към заповедта, изготвена на 7.01.2014г. и подписана от началника на сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, съдържа данни за шест наказателни постановления, издадени на жалбоподателя в периода 29.06.2006г.-23.04.2012г. за извършени от него нарушения на ЗДвП и влезли в сила през периода 12.05.2007г.- 25.05.2012г., с които са отнети общо 40 контролни точки при получени от жалбоподателя 36 контролни точки на 3.12.2006г. (остават минус 4 к.т.). Фактите, удостоверени с цитираната справка, са мотивирали издаването на оспорената заповед.

Като доказателства по делото са представени и приети заверени преписи от пет наказателни постановления, описани в приложената към заповедта справка:

1. НП № 13848/12.12.2006г., с което са отнети 2 к.т., връчено на жалбоподателя и подписано от него на 4.05.2007г., влязло в сила на дата 12.05.2007г., удостоверена от административен орган с подпис и печат.

2. НП № 473/10.02.2009г., с което са отнети 4 к.т., връчено на жалбоподателя и подписано от него на 12.03.2009г., влязло в сила на дата 20.03.2009г., удостоверена от административен орган с подпис и печат, с отбелязване в справката, че наложената с него глоба е платена.

3. НП № 7594/30.07.2009г., с което са отнети 7 к.т., връчено на жалбоподателя и подписано от него на 20.08.2010г., влязло в сила на дата 28.08.2010г., удостоверена от административен орган с подпис и печат, с отбелязване в справката, че наложената с него глоба е платена. 

4. НП № 238/21.06.2010г., с което са отнети 8 к.т., връчено на жалбоподателя и подписано от него на 20.08.2010г., влязло в сила на дата 28.08.2010г., удостоверена от административен орган с подпис и печат, с отбелязване в справката, че наложената с него глоба е платена. 

5. НП № 1078/23.04.2012г., с което са отнети общо 16 к.т., връчено на жалбоподателя и подписано от него на 17.05.2012г., влязло в сила на дата 25.05.2012г., удостоверена от административен орган с подпис и печат, с отбелязване в справката, че наложената с него глоба е платена.

Общият брой на контролните точки за отчет, отнети на водача с описаните пет наказателни постановления е 37.

Видно от писмо рег. № 304р.6097/02.04.2015г. на началника на РУ-Несебър към ОДМВР-Бургас, екземпляр от посоченото в справката НП № 2071/29.06.206г., с което на жалбоподателя са отнети 3 к.т., не е представено по делото, тъй като е унищожено със заповед № з-3410/05.12.2012г. на директора на ОДМВР-Бургас поради изтекъл давностен срок.

Заповед за прилагане на ПАМ № 70099/09.01.2014г. е връчена на С.Д. на 6.10.2014г. и е обжалвана от него пред съда, чрез административния орган, на 9.10.2014г.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.         

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, съобразно чл.172, ал.1 ЗДвП, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Неоснователно е възражението в жалбата за липса на фактически и правни основания в заповедта. Мотивната й част съдържа фактическите установявания – отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и неизпълнение от страна на водача на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, както и позоваване на изготвената и приложена към заповедта справка за издадените и влезли в сила наказателни постановления, наложените с тях административни наказания и отнетите контролни точки. Установените в административното производство фактически основания могат да се съдържат и в друг документ, към който административният акт, завършващ производството, препраща, както е процедирано в случая. Посочено е и правното основание за нейното издаване – чл.171, т.4 от ЗДвП. Издателят на заповедта е указал възможността за обжалването й по реда на АПК и непосочването пред кой орган и в какъв срок може да се упражни това право не води до незаконосъобразност на същата, а е от значение само досежно проверката за срочност на жалбата до съда, която в случая е подадена в законоустановения срок пред надлежния съд. Предвид изложеното не е налице основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК и твърдяното от жалбоподателя нарушаване на правото му на защита в процеса.

Необосновано жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на приложената ПАМ поради неуведомяването му от директора на ОДМВР-Бургас при намаляване на 2/3 от контролните точки. Нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП не съдържа такова правилно за поведение по отношение на административния орган преди прилагане на мярката. Обратно, задължение на водача е да следи наличните контролни точки и да предприеме съответни действия, разписани в ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, за да възстанови същите или при отнемането им да върне свидетелството за управление на МПС, поради което релевираното възражение не е обуславя незаконосъобразност на приложената административна мярка.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за неспазване на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Според чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.4 от приложимите за казуса Наредба № I-139/16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (обн., ДВ, бр.94/04.10.2002г., в сила от 4.10.2002г.; отм., ДВ, бр.4/15.01.2008г., в сила от 15.02.2008г.) и Наредба № Iз-1959/27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (обн., ДВ, бр.4/15.01.2008г., в сила от 15.02.2008г., отм., ДВ, бр.1/04.01.2013г.), отнемането на контролни точки за отчет за нарушения на правилата за движение по пътищата от водач на МПС съгласно ЗДвП се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. „Отнемането на контролни точки” представлява допълнителна санкция, която се налага наред с наложените на водача административни наказания и при условията на натрупване има за последица загуба на правоспособност. По силата на чл.64 от ЗАНН, наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

В случая безспорно се установява, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки за отчет с издадените му и влезли в сила наказателни постановления, приложени по делото, поради което е осъществена първата от двете материалноправни предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за прилагане на ПАМ. Общият брой на контролните точки за отчет, отнети от водача с приложените по делото НП № 13848/12.12.2006г., НП № 473/10.02.2009г., НП № 7594/30.07.2009г., НП № 238/21.06.2010г., НП № 1078/23.04.2012г., влезли в сила през периода 12.05.2007г.- 25.05.2012г., е 37 контролни точки, при получени на 3.12.2006г. 36 контролни точки, т.е. остават минус 1 контролна точка. Тези наказателни постановления са връчени редовно – срещу подпис лично на жалбоподателя Д., не са били обжалвани в законния срок по реда на ЗАНН и са влезли в сила на съответните дати, удостоверени в тях. Наложените с постановленията административни наказания са изпълнени предвид плащането на определения с тях размер на глобите (с изключение на едно от постановленията от 2006г.). Поради това съдът приема, че административният орган е доказал, че към датата на издаване на оспорената заповед на жалбоподателя са били отнети 37 контролни точки от получените на 3.12.2006г. 36 контролни точки. Ако се вземат предвид и отнетите на водача 3 контролни точки с НП № 2071/29.06.2006г., за което, макар и непредставено по делото поради унищожаването му, не са ангажирани от жалбоподателя доказателства, в чиято тежест е да докаже благоприятния факт, от който иска да черпи права, че постановлението не е влязло в сила и е обжалвано пред съд, както и при липса на данни за невярност на установеното от административния орган, че е редовно връчено на 4.05.2007г. и влязло в законна сила на 12.05.2007г., то и при възможния максимален брой първоначално получени от водача 39 контролни точки общо отнетите с шестте наказателни постановления контролни точки са 40 к.т. Но и при незачитане отнемането на 3 к.т. с НП № 2071/29.06.2006г., в случая с приетите по делото валидни и стабилизирани пет наказателни постановления са отнети всички получени от жалбоподателя на 3.12.2006г. контролни точки, с което е осъществен част от състава на правното основание за прилагане на ПАМ.

Не се спори между страните, че не е изпълнена и втората предпоставка по чл.171, т.4, вр. чл.157, ал.4 от ЗДвП – водачът да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР след загубване на придобитата правоспособност. При това положение са осъществени всички условия по чл.171, т.4 от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка “изземване на свидетелството за управление на МПС” по отношение на жалбоподателя и оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон.

По изложените мотиви съдът приема оспорената заповед за законосъобразна –  издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Д., ЕГН **********,***, против заповед № 70099/09.01.2014г. на началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелството за управление на МПС”.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: