Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 884 / 23.05.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                    ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 240/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът С.И.И.– директор на ТД на НАП Бургас, е оспорил решение № 2578/14.12.2013г. постановено по АНД № 3948/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменил наказателно постановление № 35163-О-0009861/11.01.2013г. издадено от касатора. С наказателното постановление за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 същия закон, на ЕТ „Митроник-В-М.В.”, ЕИК 812086709 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора иска да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Правилно районния съд е приел, че не са изпълнени изискванията вложени от законодателя в понятието щателно издирване, визирано в чл.43, ал.6 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че в процесния случай актът, с който производството е спряно и съответно възобновено е съобразен с процесуалните правила, от него става несъмнено ясно, кой е приходния орган постановил спирането и съответно възобновяването на производството. Представените по делото обаче два протокола, целящи да удостоверят посещение на адреса на наказаното лице с цел връчване на АУАН са съставени през период по-малък от 7 дни. Първият протокол е съставен на 26.07.2012г., а втория е съставен след изтичането на 6 дни – на 02.08.2012г.

В ЗАНН няма легална дефиниция за това какво е щателно издирване. Липсва и уредба в такава насока. Не е налице уредба за щателно издирване и в субсидиарно приложимите процесуални закони. По тази причина по аналогия следва да се приложи уредбата, регламентирана в чл.32, ал.1 от ДОПК, която касае връчване на съобщения. В случая издирването е извършено именно за да се връчи АУАН. Освен това е извършено от данъчен орган. Тези два факта водят до извода, че избраната за приложение по аналогия норма е удачна. Според разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите когато лицето, неговия представител или пълномощник, член на орган на управление или служител определен да получава съобщения и книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през седем дни. Според ал.2 тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.

В процесния случай първия протокол, който отразява посещение на адреса на нарушителя е съставен на 26.07.2012г. и отразява извършено посещение именно на тази дата за връчване на два броя АУАН, между които и процесния. Вторият протокол е съставен на 02.08.2012г. и отразява извършено на тази дата посещение на адреса за кореспонденция. Между двете посещения са изминали шест, а не седем дни, поради което действията по издирване са опорочени. Следва да се отбележи, че съгласно чл.22, ал.6 от ДОПК срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден. Такава е уредбата и в останалите процесуални закони, т.е. по отношение на всякакви правоотношения е възприето, че срока, който се брои в дни започва да тече от следващия ден. В процесния случай между двете посещения има шест дни – 27, 28, 29, 30 и 31 юли и 1 август. Това нарушение оказва влияние върху възприемане на издирването като щателно, защото смисъла от седемдневния срок регламентиран в ДОПК е логичен и житейски оправдан и касае вероятност от наличие на правомерно отсъствие от адреса за кореспонденция, което не може да бъде възприето като укриване с цел избягване на административнонаказателна отговорност. Законодателят е преценил, че след като лицето е търсено веднъж на посочения от него адрес, то следва да бъде потърсено поне още веднъж най-малко след седем дни, тъй като при първото посещение липсата на лице за връчване на съобщение може да се дължи на житейски обосновани факти, а отсъствието от адреса, което не е за дълго време, да е свързано с командировка, изпълняване на друга дейност извън града или почивка и да няма нищо общо с преднамерено укриване с цел осуетяване на процеса по връчване на АУАН.

По тази причина седемдневния срок следва стриктно да се спазва. Нещо повече, след като законодателя е посочил, че двете посещения трябва да са на разстояние най-малко през седем дни означава, че обичайно тези посещения следва да се извършват дори през по-голям от седемдневен срок.

Горните изводи не се променят и са съобразени със съдържанието на разпоредбата на чл.33 от ДОПК. Според тази разпоредба по реда и в сроковете посочени в тази глава се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издадени от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателна отговорност за които се прилага ЗАНН. Смисълът на разпоредбата е, че за административнонаказателните производства следва да се прилага общия закон, уреждащ тази процедура, а именно ЗАНН. При липса на такава уредба би се приложил специалния закон – ДОПК. За да се избегне това за административнонаказателните производства законодателят изрично е нормирал в чл.33 от ДОПК, че се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Както става ясно от съдържанието на чл.33 от ДОПК разпоредбата касае връчването на актове и книжа. В процесния случай настоящия състав се позовава на чл.32, ал.1 от ДОПК не по повод връчване на актове и книжа, а по повод изпълване със съдържание разбирането заложено в чл.43, ал.6 от ЗАНН за това, какви действия следва да извърши административно-наказващия орган, които да представляват щателно издирване на наказаното лице. Съдът не се позовава на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК за да обоснове реда за връчване на АУАН, а за да обсъди дали посещението на адреса на наказаното лице извършено най-малко два пъти през седем дни и удостоверено с надлежен протокол представлява щателно издирване.

По изложените съображения в процесния случай, въпреки, че спирането на производството е извършено от компетентен орган, с надлежен акт (за разлика от досегашната практика на този наказващ орган), то отново е опорочено, но поради неспазване на уредената по аналогия процедура за извършване на щателно издирване.

След като е опорочено спирането на административнонаказателното производство, то през този период са текли сроковете предвидени в ЗАНН и по-конкретно – пропуснат е срока визиран в чл.34, ал.3 от ЗАНН, според който наказателното постановление следва да бъде издадено най-късно в шестмесечен срок след датата на издаване на АУАН. В процесния случай АУАН е издаден на 02.05.2012г., а наказателното постановление е издадено на 11.01.2013г.

Правилно районния съд е посочил като аргумент в полза на мотива, че издирването не е щателно, фактът, намиращ се в административнонаказателната преписка, а именно субекта на нарушение е бил открит от същия орган, на същия адрес при връчване на покана за подаване на справка-декларация и съставяне на АУАН, а същевременно след като е открит нарушителя и му е връчен АУАН на 15.10.2012г. той е посочил адреса за кореспонденция, идентичен с този на който е бил търсен, т.е. лицето се е намирало на този адрес и е било намирано там от административнонаказващия орган във връзка с други съобщавания, касаещи същото административнонаказателно производство, което допълва извода за липса на щателно издирване.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2578/14.12.2013г. постановено по АНД № 3948/2013г. по описа на Районен съд - Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: