О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                        01.04.2013  година                                     град Бургас

Бургаският административен съд                                                   трети състав

На първи април                                    през две хиляди и  тринадесета година

в закрито заседание

в състав:                            

                                                                          Председател: Чавдар Димитров

 

 Като разгледа докладваното от съдията Димитров административно дело № 240 по описа на Бургаски административен съд за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от “Константа.БГ 1” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***, чрез адв. Е.Т. със служебен адрес гр. ***, срещу Агенция по вписванията, представлявана от Ю.М. – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр. ***, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 157,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди вследствие отменен с влязло в сила решение като незаконосъобразен отказ на ответната администрация да обяви в търговския регистър по партидата на “Константа.БГ 1” ООД годишния финансов отчет на дружеството за 2009г.

В месечния срок за отговор такъв е бил подаден от ответника с изразено мнение за недопустимост на исковата претенция. Основание за възражението ответникът търси в твърдението за липса на орган на власт в личността на длъжностното лице, постановило отказа да бъдат вписани сочените обстоятелства. Обяснява се, че характера на актовете на дл. лица не е административен, а такъв с правно значение, поради което подлежат на институционален контрол за законосъобразност по реда на глава двадесет и първа от ГПК  - чл.274 и сл. вр. чл.24 от Закона за търговския регистър. Обяснява се, че същите не съдържат властническо волеизявление, с което се осъществява държавно управление. За производството по вписване на обстоятелства в ТР ответникът сочи, че е особен вид адм. производство, но конкретната дейност на дл. лица по вписванията не се приема за административна такава.

Цитира се определение на ВАС №7866/2010г. по адм. д. №5610/2010г. на ВАС

Съдът като взе предвид становищата на двете страни намира следното:

            Предявеният иск е особен вид гражданско правна претенция за обезвреда и за същата важат правилата и принципите на гражданския процес, при приоритет на особените разпоредби на глава единадесета на АПК. Доколкото в разпоредбата на чл.204, ал.1 АПК като условие за процесуална допустимост на претенцията е посочено наличие на отмяна на адм. акт по съответния ред, съдът намира исковата претенция за недопустима.

За да бъде налице правна възможност за разглеждане на същата по същество следва да са налице следните предпоставки:

На първо място да е бил постановен адм. акт. В случая като такъв индивидуален адм. акт от ищеца се сочи Отказ на агенция по вписванията  под № 20100618152208 от 12.07.2010г. , да обяви в търговския регистър по партидата на “Константа БГ1” ООД Годишния финансов отчет на дружеството за 2009г. Съдът намира, че тази предпоставка не е налице, доколкото както ВАС е имал възможност да се произнесе многократно, вкл. и в цитираното от ответника Определение № 7866/2010г. по адм. д. 5610/2010г. актовете, постановени при изпълнение на задълженията и функциите на орган по вписване, носят белезите на актове с правно значимо действие. Последните подлежат на институционален контрол за законосъобразност по реда на глава двадесет и първа ГПК, чл. 274 и сл. във вр. с чл. 24 от ЗТР и не могат да бъдат контролирани в производство по чл. 250 и следв. АПК,нито да бъдат основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото не съдържат властническо волеизявление, с което се осъществява държавно управление.

Доказателство за това е и обстоятелството, че процесният Отказ е оспорен пред Окръжен съд Бургас и отменен от апелативен съд Бургас – инстанции без правомощия за проверка законосъобразността на административни актове. Т.е. липсва и втората предпоставка за допустимост на исковата претенция, същата да е отменена по “съответния ред”, т.е. от адм. орган или от съдебна инстанция, компетентна да преценя законосъобразността на адм. актове.

При преценка на допустимостта на иска следва да бъдат взети предвид и мотивите на ВАС в решение№6464 от 18.05.2009г. по адм. д. № 981/200г. на VІ отделение, относимо към спорната материя преди последните изменения на Закона за търговския регистър, т.е към момента на постановяване и съответно отмяна на спорния отказ. Според същите:

“Ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че таксата, която се заплаща при подаване на заявлението, е такса за неговото разглеждане, то следва логиката, че при извършване на самото вписване или обявяване на обстоятелства или актове в Търговския регистър следва да се заплати друга държавна такса, след като първата е била само за разглеждането му. В този смисъл щеше да се дължи друга, отделна и самостоятелна, такса за самото вписване или обявяване в Търговския регистър, а такава не следва да се заплаща. Заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, което започва с приемане на заявлението от длъжностното лице по регистрацията и включва разглеждането му и произнасянето по него. Подаването на ново заявление при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредба № 1 също е част от регистърното производство (систематичното място на посочените норми е в регистърното производство) и съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗТР заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. Щом като към първоначалното заявление е представен документ за внесена държавна такса, заявителят може да се ползва от този документ по новото заявление, подадено при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредбата. Възможната неправилна практика по приложението на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, за каквато твърди жалбоподателят, не обуславя противоречие на подзаконовата норма с чл. 60, ал. 1 от КРБ, с чл. 12 от ЗТР и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от ЗДТ.”

 

Предвид изложеното по-горе Съдът намира иска за недопустим и счита, че производството следва да бъде прекратено, а исковата молба върната на ищеца на основание чл.130, ГПК вр. чл.144 АПК.

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150,00 лева, което на основание разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.144 АПК съдът намира за основателно.

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК, вр. чл.204 АПК, Бургаският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 240/2013г. по описа на Административен съд Бургас, образувано по искова молба от “Константа.БГ 1” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***, чрез адв. Е.Т. със служебен адрес гр. ***, срещу Агенция по вписванията, представлявана от Ю.М. – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр. ***, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 157,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди вследствие отменен с влязло в сила решение като незаконосъобразен отказ на ответната администрация да обяви в търговския регистър по партидата на “Константа.БГ 1” ООД годишния финансов отчет на дружеството за 2009г.

 

ВРЪЩА исковата молба на “Константа.БГ 1” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването.

 

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: