РЕШЕНИЕ

 

№    130           29.01.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на осемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Й.Б.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 23 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от Община Камено, представлявана от Ж.В.в качеството си на кмет против решение № 1808/17.11.2017г. постановено по а.н.д. № 4418/2017 г.по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № НЯСС – 70/01.08.2017 г. на заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на касатора за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

         В касационната жалба се излагат подробни възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща представител.

         Ответната страна – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор София, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационаната жалба. Пледира за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

С НП на Община Камено е наложена имуществена санкция за това, че при извършена на 27.03.2017г. проверка на язовир „До село“, находящ се в поземлен имот № 00002, в зeмлищeтo на c. Винарско, общинa Камено, собственост на Община Камено, съгласно акт за публична общинска собственост № 6/15.05.1997г. е установено, че не е изпълнено от собственика на язовира задължително предписание, дадено в констативен протокол № 06-01-036/22.02.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръжения при тях“, а именно " да се предприемат действия за възлагане на проект за възстановяване на въздушния откос, със срок за изпълнение – 17.03.2017 г. Административнонаказващият орган е приел, че на 18.03.2017 г. касаторът е осъществил състава на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложил имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на упълномощено лице, въз основа на който акт е издадено процесното НП.

         За да постанови решение, въззивния съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща основание на съда да отмени обжалваното постановление. По същество посочва, че въпреки задължителния характер на предписанията, същите не са били изпълнени в определения срок, което се установява по безспорен начин и от което следва, че чрез бездействието си жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното с акта нарушение, като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което за съставомерността на нарушението не е необходимо да се обсъжда субективната му страна. Намира, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.  Счита за правилно определен и размера на санкцията.

         Така постановеното решение, настоящият касационен състав намира за неправилно.

         След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдебния състав намира, че в случая при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, административнонаказващият орган не е посочил нарушената от касатора законовата разпоредба. Посочената като такава разпоредба на чл.190а, ал.1 т.3 от ЗВ урежда правомощия председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 - да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. От така определената норма обаче, не може да се изведе конкретното правило за поведение, което да е било нарушено. Същата не създава задължение за адресата на НП, което съобразно фактическото описание на нарушението да не е било изпълнено и следователно няма как да бъде нарушен от трети лица - адресати.

При това положение неправилно АНО е приел, че е осъществен съставът на нарушението и е издал НП. Посоченото в обстоятелствената част на издаденото наказателното постановление нарушение не съответства на сочената за нарушена правна норма на  чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.е. в нея не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето, посочено за нарушител. Допуснатите нарушения при съставяне на акта и наказателното постановление в своята съвкупност водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и влекат процесуалната му незаконосъобразност.

Като е потвърдил процесното наказателно постановление, Районен съд – Бургас е постановил неправилен съден акт, който следва да бъде отменен.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. второ от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІХ - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1808/17.11.2017г. постановено по а.н.д. № 4418/2017 г.по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС – 70/01.08.2017 г. на заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и вместо него ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НЯСС – 70/01.08.2017 г. на заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Камено за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

 

            Решението е окончателно.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.