Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  742

 

гр. Бургас, 23 април 2015г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД 23 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл.118 КСО във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г.Н.С. ***, против Решение 945- 6644-4/26.11.2014 година на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане 550504/05.09.2014 година, издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас. С разпореждането, на осн. § 4 ал.1 от ПЗР на КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.Н.С. .

С жалбата се иска отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата. Твърди, че трудът положен през периода 22.12.1985г.- 3007.1989г. следва да бъде признат като такъв от втора категория, а не от трета- както е прието с оспорения акт. Претендира присъждане на разноски. Подробни съображения излага в представена писмена защита.

Ответникът по оспорването, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът приема жалбата за допустима: подадена в срок ,от лице с правен интерес от оспорването.

І. ФАКТИТЕ:

На 01.07.2014г. Г.Н.С. е подал до директора на ТП на НОИ гр.Бургас заявление (л.34), с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заявлението е представил документи, удостоверяващи осигурителен стаж.

С разпореждане 550504/28.07.2014 година ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, е отказал пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 ал.1 от ПЗР на КСО. Според мотивите на този акт, към датата на подаване на заявлението С. е на възраст 59г. и 01 месеца. Има следния осигурителен стаж: от І категория- 1г. 10м. 25 дни; от ІІ категория- 12г. 02м. 29 дни и от ІІІ категория- 21г. 09м. и 03 дни. На осн. чл. 104 КСО общия осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория е 40 г. 02м. 26 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст е 99т. 04м. 23 дни. Пенсионният орган е посочил, че установените от него факти не могат да предпоставят извод, за приложение на разпоредбата на § 4 ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като заявителя няма 15 години осигурителен стаж, положен в условията на втора категория труд, нито такъв за същия срок като сбор от първа и втора категория труд. Доказано е наличието към датата на подаване на заявлението на 12г. 02м. 29 дни стаж в условията на втора категория, а сбора от стажа положен в условията на първа и втора категория е 14 г. 01 месеца и 24 дни.

Издателят на разпореждането не е признал като осигурителен стаж в условията на втора категория труд този, положен от С. на длъжност „ шофьор на автобус“ при осигурителя ТД „Странджа“ гр. Бургас, за периода от 22.12.1985г.- 30.07.1989г., тъй като длъжността според характеристиката и не попада в обхвата на разпоредбата на т. 53а от ПКТП.

С този акт е указано, че нова преценка за правото на пенсия може да се направи след изпълнение на условията на чл. 68 ал.1-3 и § 4 ал.1 от ПЗР на КСО при прекратяване на осигуряването и подаване на заявление.

Разпореждането е било изпратено на заявителя с пощенска пратка с известие за доставяне (л.18) и връчено на 11.08.2014г.

На 12.08.2014г. Г.Н.С. е подал до директора на ТП на НОИ гр.Бургас следващо заявление (л.22), с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заявлението е представил документи, удостоверяващи осигурителен стаж.

С разпореждане 550504/05.09.2014 година ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, е отказал пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 ал.1 от ПЗР на КСО. При факти и мотиви идентични с тези, изложени в разпореждане 550504/28.07.2014г. Отчел е, че към датата на подаване на заявлението С. е на възраст 59г. 03м. и 08 дни.

По делото не са представени доказателства относно датата на съобщаване на разпореждане 550504/05.09.2014г. на жалбоподателя.

На 07.11.2014г., разпореждането е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Бургас (л.13). С жалбата се иска осигурителният стаж, положен през периода  22.12.1985г.- 30.07.1989г. да бъде признат като такъв в условията на ІІ категория труд. Представени са длъжностна характеристика на Г.С. и удостоверение обр. УП- 3 от 6.10.2014г., издадени от ТД „Странджа“ гр. Бургас.

С оспореното решение, директорът на ТП на НОИ Бургас е оставил в сила разпореждане 550504/05.09.2014г. като е посочил, че същото е издадено при правилно приложение на материалния закон.

Преценил е, че въз основа на представените в хода на административното оспорване, доказателства не може да се приеме, че трудът положен през периода  22.12.1985г.- 30.07.1989г. на длъжност „ шофьор на автобус“(с 40 и повече места) при осигурителя ТД „Странджа“ гр. Бургас, не може да бъде определен като такъв от ІІ категория по см. на т.53 или 53а от ПКТП (отм.), тъй като не попада в обхвата на цитираните текстове. Той не може да бъде и приравнен на труда на шофьорите, извършващи превоз на хора, за общо ползване,обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици, тъй като осъществяваната през периода дейност на водач на автобус в туристическото дружество е с по- малка натовареност и интензитет отколкото на водачите на автобуси от транспортни фирми, тъй като не е осъществяван ежедневно по утвърдени за целта разписания и графици.

Според представената в хода на административното и съдебно оспорване, длъжностна характеристика на жалбоподателя, издадена от ТД „Странджа“ гр.Бургас (без дата на издаване), същият като лице, заемащо длъжността „шофьор на автобус – 40 и повече местен“, „ ще пътува в страната и чужбина с екскурзионни групи, извозване на ученически лагери и състезания по ориентиране, водни  походи, пешеходни и други походи“.

В удостоверение обр. УП- 3 от 6.10.2014г., издадено от ТД „Странджа“ гр. Бургас, е отбелязано, че положения труд е втора категория съгласно т. 53 от ПКТП. Такова отбелязване е извършено и в трудовата книжка на жалбоподателя на 11.07.2014г. (л.48).

Периода, през който е полаган труда в ТД „Странджа“ гр.Бургас не е спорен между страните.

В хода на съдебното дирене в качеството на свидетел е разпитана Т.К.Д., която през периода 1980- 1987г. е работила в ТД „Странджа“ гр.Бургас като управител на хижа „ Странджа“, в парк „Росенец, местност „Отманли“.

Д. заявява, че и е известно, че жалбоподателят е работил като шофьор на автобус в ТД „Странджа“ гр.Бургас и е извозвал хора при провеждане на походи, екскурзии, състезания и в чужбина. Посочва, че тези мероприятия са се реализирали по предварително утвърден график, но не повече от два до три пъти месечно. Предполага, че след като за дейността на дружеството е бил изготвян календарен план, то този план следва да е бил известен и на С.. Календарните планове са били изготвяни от секретаря на дружеството и съхранявани в централата. Уточнява, че не са и били предоставяни екземпляри от календарните планове, тъй като не е съществувала необходимост от това, предвид заеманата от нея  длъжност, но знае за съществуването им защото е работила в системата. Твърди, че през 2000г. архивът на дружеството е изгорял, като са били съхранени само разплащателните ведомости защото са се намирали на друго място.

ІІ. ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, от орган, който притежава съответната материална компетентност по см. на чл. 117 ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б.а от КСО.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Материалният закон е приложен правилно.

Спорът между страните е относно категоризацията на труда на С., положен през през периода  22.12.1985г.- 30.07.1989г. на длъжност „ шофьор на автобус“(с 40 и повече места) при осигурителя ТД „Странджа“ гр. Бургас.  Оспорващият твърди, че положеният от него труд в ТД „Странджа“, следва да бъде зачетен като такъв от втора категория съгласно т. 67 във вр. с т. 53а от ПКТП.  Ответникът счита, че трудът се квалифицира от трета категория, поради което липсва една от предпоставките за отпускане на исканата пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КОС, а именно-15 г. работа при условията на 2 категория труд или такъв за същия срок, като сбор от първа и втора категория труд.

Според текста на т. 53а от ПКТП, при трудов стаж 20 години и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените, положеният труд от водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици, следва да бъде зачетен като такъв от втора категория.

Нормата на т.67 от ПКТП предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда.

            В случая, без съмнение, положения от жалбоподателя труд на длъжността „ шофьор на автобус“(с 40 и повече места) не може да бъде категоризират при хипотезата на т. 53а от ПКТП (нито на т. 53, отбелязване за което е направено в длъжностната характеристика и трудовата книжка), тъй като туристическо дружество „ Странджа“ не е транспортна фирма и не извършва дейност по обслужване на вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици.

            Затова следва да бъде извършена преценка дали работата, извършвана от жалбоподателя за процесния период, е свързана със същата вредност и тежест на труда, като този по т. 53а ПКТП.

 

 

Преценката за вредността и тежестта на работата се извършва по първична документация, доказваща, че са налице законоустановените предпоставки за прилагане на посоченото правило (така реш. № 7453 от 19.06.2008 г. по адм. д. № 3313 от 2008 г. на ВАС - VI отд., реш. № 7355 от 9.09.2004 г. по адм. д. № 2409 от 2004 г. на ВАС - I отд. и др.). По делото няма доказателства, които да обусловят извод, че трудът на жалбоподателя, е бил със същата вредност и тежест като труда на водачите на автобуси в транспортните фирми за общо ползване. Данните в длъжностната характеристика и гласните доказателства, събрани с оглед твърденията, че писмените такива са били унищожени не по вина на жалбоподателя, не обуславят друг извод.

Извършването на превоз на хора „два до три пъти месечно“ не може да бъде приравнено по интензитет и натоварване на същата дейност, осъществявана ежедневно, ритмично, по график.

Затова, след като по делото не е установено наличието на изискуема предпоставка, визирана в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а именно - жалбоподателят да е работил 15 години при условията на втора категория труд или такъв за същия срок, като сбор от първа и втора категория труд, както и не съществува спор относно липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1 от КСО, то искането на жалбоподателя да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст,  е неоснователно.

По изложените съображения, обжалването решение на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане 550504/05.09.2014 година, издадено от ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТХВЪРЛЯ   жалбата на Г.Н.С. ***, против Решение 945- 6644-4/26.11.2014 година на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане 550504/05.09.2014 година, издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            СЪДИЯ: