Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1098/20.06.2014 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 23/2014 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на А.И.П. с ЕГН ********** в качеството на ЕТ „Тони 87 – А.П.” - Сливен, със седалище и адрес на управление – град ***, срещу ревизионен акт № 201301442/11.09.2013 година, издаден от орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 378/09.12.2013 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Бургас, при ЦУ на НАП.

С РА на жалбоподателя са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ – за данъчни периоди 2008 - 2011 година, задължения за годишни изравнителни вноски във фонд ДОО и ДЗПО по чл.6 ал.8 от КСО за 2008 – 2011 година, както и задължения за годишни изравнителни вноски по чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО за 2008 – 2011 година.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА.

Твърди се, че РА е нищожен, поради липса на мотиви, изложени в него.

Заявява се, че ревизията незаконосъобразно е проведена по реда на чл. 122-124 от ДОПК, защото не е налице несъответствие между доходите на ревизираното лице и финансовото му състояние. Не е направен анализ на всички доказателства, представени в ревизионното производство.

Неоснователно не са признати, като реално получени, заемите от Л.Н. П., И.С.К., П.А.Г., К.В.С. и Я.Х.Г..

Оспорват се и задълженията за здравни и осигурителни вноски, определени с РА.

Иска се отмяна на РА.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК и е налице правен интерес от обжалването. Затова е допустима.

 

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в РА липсват мотиви, поради което той е нищожен. Съгласно чл.120 ал.2 изр. І от ДОПК, ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Към оспорения РА е издаден подробен ревизионен доклад (лист 33 - 102), в който обстоятелствено е изложена фактическата обстановка по ревизията, установена от приходната администрацията. Този ревизионен доклад е част от административната преписка по делото и съдържа мотивите на издателя на РА за определяне на задълженията на А.П..

В жалбата до съда не се оспорва изрично компетентността на издателя на РА. В съответствие с нормата на чл. 160 ал.2 от ДОПК, съдът извърши проверка на компетентността на издателя на РА.

Издателите на РА черпят своята компетентност от заповед № РД – 6/02.01.2013 година на директора на ТД – Бургас на НАП, с която са определени, за периода 01.01.2013 – 31.12.2013 година органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии и резолюции за извършване на проверки в хода на възложените ревизии. В заповедта е посочена и Василка Радева – началник на сектор “Ревизии”, възложила извършването на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията и издала РА съвместно с определения от нея ревизор, съобразно нормата на чл. 119 ал.2 от ДОПК (в актуалната редакция).

Съдът не установи процесуални нарушения в действията на органите по приходите в хода на ревизионното производство.

 

Ревизията е осъществена по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК. Основанието за провеждането й е установено обстоятелство по чл. 122 ал.1 т.7 от ДОПК – данни, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за ревизираните периоди, е опредеЛ. след извършен анализ по чл. 122 ал.2 от ДОПК.

    Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2008 - 2011 година по отношение на ревизираното лице са констатирани данни за несъответствие между приходите на лицето и финансовото му състояние.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122 ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122 ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към опредеЛ. от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122 ал.1 от ДОПК.

Съдът приема за обосновано основанието по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК.

В хода на ревизионното производство е установено, че за 2008 – 2011 година А.П. е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирал отрицателен финансов резултат и не е декларирал други източници на доходи.

Едновременно с това, по представените оборотни ведомости за данъчните периоди е констатирано, че  П. е финансирал в брой със значителни средства дейността си като ЕТ. По оборотна ведомост за 2008 година, сметка 107 „Сметка на собственика” оборота по кредита е 120 310 лева, а за 2009 година – 43 820 лева (или общо 164 130 лева). През 2009 година П. е прехвърлил от дебита на сметка 107 „Сметка на собственика” сумата от 329 562,42 лева по кредита на сметка 423 „Разчети със собственика”. През 2010 – 2011 година по кредита на сметка 423 „Разчети със собственика” са постъпили общо 55 138 лева.

Същевременно П. е декларирал към 01.01.2008 година налични парични средства в размер на 15 400 лева по представен заем от „Райфайзенбанк” АД. В хода на ревизията е обосновал наличието на средства със заеми от няколко физически лица ( от майка му М. П., брат му П.П., снаха му Л. П., неназовани „познати и приятели”, К.И.  и Н.К.) – общо 137 000 лева за 2008-2011 година.

След извършена съпоставка между осчетоводените приходи, обявените заеми и финансовото състояние на А.П., ревизорът е преминал към извършването на ревизия по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, като е приел, че е налице обстоятелството по чл. 122 ал.1 т.7 от ДОПК

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 – 124 от ДОПК - за задълженията за данък по ЗДДФЛ. Несъответствието между финансовото състояние на П. и приходите, които е осчетоводил, както и липсата на яснота за произхода на средствата, с които е Финансирана част от дейността на жалбоподателя за 2008 - 2011 година, е достатъчно основание да се приеме, че са налице предпоставките по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. По отношение на източниците на финансиране на П. не е събрана достоверна информация, от която да се установи съответствието между средствата, получени от него и имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди.

Затова, органите по приходите законосъобразно са преминали към извършване на ревизията по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията по чл. 124 ал.2 от ДОПК.

В съдебното производство – в единственото заседание по делото, на основание чл. 171 ал.4 от АПК, съдът е указал на жалбоподателя, че върху него е възложена доказателствената тежест в процеса и е дал възможност на процесуалния му представител да ангажира доказателствени средства, както и да представи доказателства. Доколкото в тази насока не са направени искания и не са представени доказателства, съдът се произнася въз основа на доказателствата по преписката и в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съобразно нормата на чл. 124 ал.2 от ДОПК.

 

По съответствието на РА с приложимото материално право.

 

За данъчен период 2008 година с ревизионния акт на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 8 301,52 лева - главница и лихва – 3 816,66 лева.

В хода на ревизията е констатирано, че лицето е подало годишна данъчна декларация за ревизирания период по чл.50 от ЗДДФЛ, като ЕТ, с която не е декларирало облагаем доход, а е декларирало отрицателен финансов резултат в размер на 11 343,27 лева.

Установено е, че към 01.01.2008 година А.П. е разполагал с 15 400 лева от предоставен заем от „Райфайзенбан” АД.

Разходите му за издръжка и живот – 2 972 лева - са определени по данни от НОИ за периода, предвид липсата на информация предоставена от него на приходната администрация. Отчетени са и осигурителните вноски в размер на 806,40 лева, внесени от лицето, като самоосигуряващ се. Установено е, че П. е внесъл в касата на ЕТ „Тони 87 – А.П.” сумата от 31 493 лева, погасил е по заем към „Райфайзенбанк” АД сумата от 8888,88 лева и е внесъл в предприятието на ЕТ по сметка 107 „Сметка на собственика” сумата от 120 310 лева.

Доходите на А.П. по подадената ГДД като ЕТ са нулеви. От продажба на жилище е получил общо 14 400 лева (7 200 лева лично и 7 200 лева – преотстъпени от другия продавач Г.И.В.). Получил е и заем от К.И.И. в размер на 9 000 лева.

След извършен анализ по реда на чл. 122 от ДОПК и съпоставка между началното салдо на П. за периода, признатите приходи и разходи, е констатирано превишение на установените разходи над приходите в размер на 89 735,20 лева. От тази сума са извадени самоначислените от А.П. ЗОВ в размер на 806,40 лева и начислените от органа осигурителни вноски в размер на 5 913,60 лева. От получената разлика – 83 015,20 лева – е определен размера на дължимия данък за периода (8 301,52 лева) и съответната лихва.

Констатациите на органа по приходите за 2008 година се оспорват с твърдение, че при определяне на крайното салдо за годината не са взети предвид заеми, дадени на А.П. от неговата майка М. П. (50 000 лева), от И.С.К. (5 000 лева) и от П.А.Г. (5 000 щатски долара).

За данъчен период 2009 година с ревизионния акт на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 5 831,81 лева - главница и лихва – 2 021,79 лева.

В хода на ревизията е констатирано, че лицето е подало годишна данъчна декларация за ревизирания период по чл.50 от ЗДДФЛ, като ЕТ, с която не е декларирало облагаем доход, а е декларирало отрицателен финансов резултат в размер на 22 257,02 лева.

Разходите му за издръжка и живот – 2 628 лева - са определени по данни от НОИ за периода, предвид липсата на информация предоставена от него на приходната администрация. Отчетени са и осигурителните вноски в размер на 811,20 лева, внесени от лицето, като самоосигуряващ се. Установено е, че П., погасил  по заем към „Райфайзенбанк” АД сумата от 2 780,10 лева и е внесъл в предприятието на ЕТ по сметка 107 „Сметка на собственика” сумата от 64 150 лева.

Доходите на А.П. по подадената ГДД като ЕТ са нулеви. Заявил е, че е получил заем от Н.К. в размер на 5 000 лева.

След извършен анализ по реда на чл. 122 от ДОПК и съпоставка между началното салдо на П. за периода, признатите приходи и разходи, е констатирано превишение на установените разходи над приходите в размер на 64 558,10 лева. От тази сума са извадени самоначислените от А.П. ЗОВ в размер на 811,20 лева и начислените от органа осигурителни вноски в размер на 5 428,80 лева. От получената разлика – 58 318,10 лева – е определен размера на дължимия данък за периода (5 831,81 лева) и съответната лихва.

Констатациите на органа по приходите за 2009 година не се оспорват с конкретни твърдения от жалбоподателя. Съдът констатира, че издателят на РА е признал, при преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя, заема представен от Н.К., а от А.П. не са представени никакви достоверни доказателства, с които да опровергае установеното несъответствие между приходите си и финансовото си състояние за 2009 година.

За данъчен период 2010 година с ревизионния акт на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 523,48 лева - главница и лихва – 127,45 лева.

В хода на ревизията е констатирано, че лицето е подало годишна данъчна декларация за ревизирания период по чл.50 от ЗДДФЛ, като ЕТ, с която не е декларирало облагаем доход, а е декларирало отрицателен финансов резултат в размер на 17 903,08 лева.

Разходите му за издръжка и живот – 3278 лева - са определени по данни от НОИ за периода, предвид липсата на информация предоставена от него на приходната администрация. Отчетени са и осигурителните вноски в размер на 1209,60 лева, внесени от лицето, като самоосигуряващ се. Установено е, че П. е внесъл в предприятието на ЕТ по сметка 423 „Разчети със собственика” сумата от 28 610 лева.

Доходите на А.П. по подадената ГДД като ЕТ са нулеви. Заявил е, че е получил заем от П.П. в размер на 25 000 лева.

След извършен анализ по реда на чл. 122 от ДОПК и съпоставка между началното салдо на П. за периода, признатите приходи и разходи, е констатирано превишение на установените разходи над приходите в размер на 6888 лева. От тази сума са извадени самоначислените от А.П. ЗОВ в размер на 1209,60 лева и начислените от органа осигурителни вноски в размер на 443,52 лева. От получената разлика – 5 234,88 лева – е определен размера на дължимия данък за периода (523,48 лева) и съответната лихва.

Констатациите на органа по приходите за 2010 година не се оспорват с конкретни твърдения от жалбоподателя. Съдът констатира, че издателят на РА е признал, при преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя, заема представен от П.П., а от А.П. не са представени никакви достоверни доказателства, с които да опровергае установеното несъответствие между приходите си и финансовото си състояние за 2010 година. Представени са доказателства за получен заем в размер на 10 000 лева от К. С., които не са ценени от издателя на РА.

За данъчен период 2011 година с ревизионния акт на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 2088,95 лева - главница и лихва – 292,15 лева.

В хода на ревизията е констатирано, че лицето е подало годишна данъчна декларация за ревизирания период по чл.50 от ЗДДФЛ, като ЕТ, с която не е декларирало облагаем доход, а е декларирало отрицателен финансов резултат в размер на 492,34 лева.

Разходите му за издръжка и живот – 3 429 лева - са определени по данни от НОИ за периода, предвид липсата на информация предоставена от него на приходната администрация. Отчетени са и осигурителните вноски в размер на 1 300,32 лева, внесени от лицето, като самоосигуряващ се, както и 4 489,20 лева, начислени ЗОВ при ревизията. Установено е, че П. е внесъл в предприятието на ЕТ по сметка 423 „Разчети със собственика” сумата от 23 250 лева.

Доходите на А.П. по подадената ГДД като ЕТ са нулеви. Заявил е, че е получил заем от Я.Х.Г. в размер на 5 000 лева.

След извършен анализ по реда на чл. 122 от ДОПК и съпоставка между началното салдо на П. за периода, признатите приходи и разходи, е констатирано превишение на установените разходи над приходите в размер на 26 679 лева. От тази сума са извадени самоначислените от А.П. ЗОВ и начислените от органа осигурителни вноски. От получената разлика – 20 889,48 лева – е определен размера на дължимия данък за периода (2088,95 лева) и съответната лихва.

Констатациите на органа по приходите за 2011 година не се оспорват с конкретни твърдения от жалбоподателя. Съдът констатира, че от А.П. не са представени никакви достоверни доказателства, с които да опровергае установеното несъответствие между приходите си и финансовото си състояние за 2011 година. Представени са доказателства за получен заем в размер на 5 000 лева от Я.Г., които не са ценени от издателя на РА.

 

След като съпостави изводите на ревизионния екип, твърденията на жалбоподателя и представените от него доказателства, съдът приема, че РА е законосъобразен за данъчни периоди 2008 - 2011 година.

Изводите в РА за 2008 година са направени, като не са зачетени твърденията на ревизираното лице за заеми от неговата майка М. П. (50 000 лева), от И.С.К. (7 000 лева) и от П.А.Г. (5 000 щатски долара), поради липса на доказателства за връчване сумите на кредитополучателя, с оглед реалния характер на договора за заем.

Съдът счита, че представените доказателства не могат да обосноват по несъмнен начин извод, че А.П. е получил значителни парични суми в заем през 2008 година.

В декларацията от М. П. (лист 296) се твърди, че е предоставила „в началото на 2008Г.” обща сума от 50 000 лева (35 000 лева от спестявания и 15 000 лева от продажба на земеделска земя). И толкова. От декларацията е невъзможно да се установи, кога конкретно, на кого и по какъв начин е представена тази значителна парична сума. Декларацията е без достоверна дата и от нея по никакъв начин не може да се установи идентичност между подписалата я „М. П.П.” и майката на А.П.. Не са представени каквито и да е доказателства за произхода на тази сума и възможностите на заемодателя да я предостави.

Подобна е доказателствената стойност и на писмените изявления на посочените като заемодатели П.Г. (лист 307) и И.К.(лист 308). Според Г., на 06.08.2008 година, той е предоставил на П. „за безсрочно ползване” сумата от 5000 щатски долара. Това твърдение на лицето не е подкрепено с конкретно доказателство. Видно от приложеното извлечение от движението по банкова сметка *** (лист 306) той е разполагал в определени моменти с необходимата сума, но през 2005 година, т.е. три години преди твърдяното от него предоставяне на сумата назаем. Значителният период от време между заявената дата, на която са „предадени” парите на П. и установената наличност по сметката на Г. поставя под съмнение неговото изявление. Доходът на К. е доказан със служебна бележка, в която е отразено какъв е облагаемия му доход за 2006 година (лист 309), период твърде отдалечен във времето от поддържаната дата на предоставяне на заема – 05.03.2008 година. И двамата „заемодатели”, подобно на М. П., не внасят никаква конкретика как, при какви обстоятелства и по какъв начин са дали заетите парични суми. Съдът е предоставил на жалбоподателя възможност да ангажира доказателствени средства в подкрепа на твърденията си, но от процесуалния му представител такива не са поискани.

Не са достоверни и твърденията на А.П. за получени за данъчни периоди 2009 – 2011 година от Л.Н. П. (за 2009 година), от К.В.С. (за 2010 година) и от Я.Х.Г. (за 2011 година).

Възможностите на Л. П. да представи назаем на А.П. 25 000 лева не се установяват от представеното извлечение от движението по банковата й сметка  (лист 289). От една страна, тя заявява в декларация, че е представила „в началото на 2009 година” сумата назаем, но от движението по сметката й се установява, че сума в подобен размер (25 000 лева) не е  била налична към началото на 2009 година, а е изтегЛ. (и то на два отделни транша) едва към 01.10.2009 година.

Принципната възможност на К. С. и Я.Г. да предоставят пари назаем на ревизираното лице не означава, че в действителност тези суми са били дадени. Писмените декларации на С. и Г. са без достоверна дата, а заявеното в тях безвъзмездно предоставяне на значителни парични средства без срок и уговорено възнаграждение противоречи на всякаква икономическа и житейска логика.

Затова, съдът приема, че твърденията за представени заеми на А.П. останаха недоказани в съдебното производство.

В случая по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. От събраните в хода на производството доказателства действително не се установява, че жалбоподателят е разполагал със сумите, представляващи превишението на разходите му над приходите през 2008 – 2011 година. Съдът приема, че това са средства с неустановен произход, тъй като макар и да се твърди, че са  предоставени в заем, това не се установява от събраните в хода на производството доказателства. Този извод се формира въз основа на обстоятелствата, че в хода на ревизионното производство, макар преди издаване на ревизионния доклад да са налице твърдения в този смисъл, в попълнените и представени декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК, тези заеми не са декларирани конкретно и точно от лицето, въпреки, че е имало задължение да стори това.

По своята същност, договорът за заем е реален договор, т. е. за да се приеме, че е сключен и е породил действие, е необходимо не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ (в случая пари) от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество. За да се докаже наличието на едно такова облигационно правоотношение, в хода на ревизионното производство следва да се имат в предвид разпоредбите на ДОПК, респективно ГПК за неуредените случаи.

В случая са налице единствено писмени изявления с посочена дата на сключването им през различни дни на 2008 – 2011 година, но не и достоверни разписки, протоколи или други документи, установяващи датите на предаване/приемане на сумите по всеки от тези договори, които без никакво съмнение биха представлявали годни писмени доказателства по смисъла на чл.57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице.

 Същевременно не са ангажирани и доказателства, че лицата по отношение на които се твърди, че са предоставили заемите, действително са притежавали посочените суми, към момента на сключване на договорите и са имали фактическата възможност да ги предоставят в заем.

След като тези декларации са в противоречие с декларираните в декларацията по чл.124 ал.3 ДОПК обстоятелства и не се подкрепят от останалите събрани в хода на производството доказателства, същите не следва да бъдат кредитирани от съда, относно отразените в тях волеизявления и те не могат да опровергаят фактическите констатациите на органа по приходите. Тези констатации съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, тъй като наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК се подкрепя от събраните доказателства. В случая при законово разместената тежест на доказване, жалбоподателят е следвало да установи съответните обстоятелства, опровергаващи тези констатации, което той не е сторил успешно. В допълнение следва да се посочи, че като се държи сметка за реалния характер на заемното правоотношение, страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от тези документи, в случая жалбоподателят, е следвало да докаже настъпването на тези факти - получаването на паричните средства и то на посоченото основание. Това не е доказано нито в производството по издаване на ревизионния акт, нито в настоящото - по съдебното му обжалване. Липсата на каквито и да било доказателства, които при условията на пълно обратно доказване да установяват получаване на сумите, както и техния произход, означава, че оспорващият не се е справил с доказателствената тежест, която носи.

С оглед изложените съображения, съдът приема, че жалбата срещу ревизионния акт, за данъчни периоди 2008 - 2011 година по ЗДДФЛ, е неоснователна и законосъобразно органът по приходите е определил данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.

 

По установените задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2008 – 2011 година.

Размерът на задълженията за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2008 – 2011 година е функция на задълженията, определени по чл. 48 от ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. Съдът не установи изчислителни грешки в работата на издателя на РА при установяване на резмира на дълживите здравни и осигурителни вноски.

Жалбата, като изцяло неоснователна, следва да се отхвърли.

Съответно, жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 964 (хиляда деветстотин шестдесет и четири) лева, съгласно разпоредбите на чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.161 ал.1 от ДОПК.

По изложените съображения, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.П. с ЕГН ********** в качеството на ЕТ „Тони 87 – А.П.” - Сливен, със седалище и адрес на управление – град ***, срещу ревизионен акт № 201301442/11.09.2013 година, издаден от орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 378/09.12.2013 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Бургас, при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА А.И.П. с ЕГН ********** в качеството на ЕТ „Тони 87 – А.П.” - Сливен, със седалище и адрес на управление – град ***, да заплати на Националната агенция по приходите, чрез дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”- Бургас при Централно управление (с актуално наименование дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”) сумата от 1 964 (хиляда деветстотин шестдесет и четири) лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

 

СЪДИЯ: