Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 924          Година 07.07.2011        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав на девети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Лилия АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                 2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 23 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от М.В.Ф.,*** срещу решение № 814/ 23.11. 2010г., постановено по н.а.х.д. № 397 по описа за 2010 г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се  отмени решението на Районен съд гр.Несебър и измененото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Директор на РЗИ гр.Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е изменил наказателно постановление № 03.2-1338 от 22.12.2008г. на Директора на Районна инспекция за опазване и контрол на общественото здраве гр.Бургас, в частта му, с която на основание чл.287а, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 5000  лева за административно нарушение по чл.218 и чл.228 от ЗЛПХМ, като е намалил същото в размер на 2500 лева и е потвърдил  наказателното постановление, в останалата му част, с която на основание чл.294 е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за административно нарушение по чл.219, ал.2 вр. §36 от ЗЛПХМ вр. чл.19, ал.2 от Наредба № 8 за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекар ствените продукти. За да постанови решението си съдът е приел, че след служебна проверка на законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, не е установено наличието на съществени процесуални нарушения, като е констатирал, че наказателното постановление е издадено в срока по чл.52, ал.1, изр.второ от ЗАНН, от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. По същество съдът е приел, че на процесната дата – 05.09.2008г., жалбоподателката безспорно е извършила вменените и във вина административни нарушения, поради което законосъобразно е била санкционирана. Съдът е приел, че е ирелевантно обстоятелството, че в момента на проверката не е присъствал управителя на аптеката, тъй като разпоредбата на чл.287а, ал.1 от ЗЛПХМ, предвижда санкция за медицински специалисти, които работят при лица, извършващи търговия на дребно с лекарствени продукти, без да имат разрешение за това. Относно размера на наложените наказания съдът е преценил, че едното от тях е в предвидения от закона минимум, а другото в предвидения максимален размер, като по делото не става ясно, по какви причини, наказващият орган е определил по този начин наложените наказания, с оглед на което е намалил наложеното на касатора на основание чл.287а, ал.1 от ЗЛПХМ до предвидения минимум.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. АУАН е съставен в момента на констатиране на административните нарушения – 05.09.2008г., подписан е от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушенията. Той е надлежно връчен на касатора,  който го е подписал без да посочи възражения, като такива не са направени и в законоустановения 3-дневен срок. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган на 22.12.2008г., в предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН 6-месечен преклузивен срок. Административнонаказателното  производство приключва с издаването на наказателното постановление и действията по връчването му не са част от това производство. Реда предвиден за връчване на наказателното постановление е с оглед  гарантиране на правото на защита на лицата, чиято отговорност е ангажирана. Ето защо, несвоевременното връчване на едно наказателно постановление, не би могло да доведе до неговата незаконосъобразност, а в случая както правилно е приел и първоинстанционния съд, наказващия орган е направил няколкократни опити да връчи наказателното постановление, като едва последния път е успял да стори това.

Направено в касационната жалба възражение, че проверката е извършена в отсъствието на управителя на аптеката е разгледано подробно от първоинстанционния съд, като изложените мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състава, поради което не следва да се преповтарят.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, безспорно се установява, че касатора е извършил вменените му административни нарушения, поради което правилно са му наложени административните наказания. Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. По отношение на наложеното в максимален размер наказание на основание  чл.287а, ал.1 от ЗЛПХМ първоинстанционния съд правилно е намалил размера на същото, като при индивидуализирането му е определил нов размер в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, за което е изложил мотиви, който изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 814/23.11.2010г., постановено по н.а.х.д. № 397 по описа за 2010 г. на Районен съд гр. Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:  1.           

 

                           

         2.