Р Е Ш Е Н И Е

 

      Номер    1583                      20.08.2018 г.                             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретар Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 239 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт (РА) № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г., издаден от Г.Д.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.Н.Ж.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, и потвърден в обжалваната част с Решение № 5/03.01.2018 г., произнесено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени РА като неправилен и незаконосъобразен в частта, в която се обжалва. С оспорената част в тежест на А. са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2013 г. и за 2014 г. В съдебно заседание се представлява от адв. Св.П., БАК, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; ангажира доказателства, включително съдебно-икономическа експертиза и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Директорът на ДОДОП Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.Т., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и пледира за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000216002302-020-001/05.04.2016 г. (л. 160) е възложена ревизия на Н.П.А. с предметен обхват данък върху доходите на физическо лице - свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. Същата е връчена лично на А. на 13.04.2016 г. (л. 160).  Първоначалната ЗВР е изменяна няколко пъти, както следва:

·        със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-02000216002302-020-002/ 09.06.2016 г. е удължен срокът на ревизията до 13.07.2016 г., като същата е връчена електронно на 09.06.2016 г. (л. 157);

·        със ЗИЗВР № Р-02000216002302-020-003/12.07.2016 г. е удължен срокът на ревизията до 13.08.2016 г., като същата е връчена електронно на 13.07.2016 г. (л. 154) и

·        със ЗИЗВР № Р-02000216002302-020-004/22.05.2017 г. е удължен срокът на ревизията до 19.06.2017 г., като същата е връчена електронно на 22.05.2017 г. (л. 147).

            Ревизиращият екип е поискал спиране на ревизията на основание чл. 34 от ДОПК във връзка с извършване на ревизия на лицето и на основание чл. 143 от ДОПК и чл. 26 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО), до чуждестранния компетентен орган е отправено запитване за изясняване на данни, свързани с ревизионното производство на Н.П.А.. Със Заповед № Р-02000216002302-023-001/04.08.2016 г. (л. 151) производството е спряно до получаване на отговор, но не по-късно от 8 месеца от спирането, като впоследствие е възобновено със Заповед № Р-02000216002302-143-001/ 12.05.2017 г. (л. 149) поради получен отговор от компетентните данъчни власти на Руската федерация изх. № 24-28-25/2/09.05.2017 г. (л. 951).

            ЗВР и последващите три ЗИЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване са издадени от Г.Д.П.на длъжност Началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас като лицето е надлежно оправомощено на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП със Заповед № РД-8/04.01.2016 г. (л. 17) и Заповед № РД-5/03.01.2017 г. (л. 19) на директора на ТД на НАП Бургас.

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад № Р-02000216002302-092-001/26.07.2017 г., надлежно връчен на А. на 11.08.2017 г. (л. 141). Видно от Протокол № 0948655/26.07.2017 г. ревизионният доклад е бил връчен на А. лично заедно с приложения, описани в придружително писмо на л. 143 от делото. Ревизираното лице е подало възражение вх. № 94-00-870/23.08.2017 г. (л. 44) срещу констатациите в ревизионния доклад. Изрично в него е посочено, че А. възприема за правилни установените от органа по приходите задължения относно получените доходи от продажба на дружествени дялове на „Ен енд ен компани 2“ ООД в размер на 50 000,00 лева през 2013 г., както и получените доходи от хотелиерската дейност в семеен хотел „При Американеца“ в гр. Поморие през 2013 г. и през 2014 г.

След преценка на извършените при ревизията действия, органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили РА № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г. Същият е връчен на А. на 23.10.2017 г. по електронен път, видно от приложеното на л. 34 удостоверение, заедно със събраните от решаващия орган доказателства.

Служителите на ТД на НАП, участващи в ревизионното производство, са подписали съответните съставени от тях документи с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис, за което ответникът ангажира писмени доказателства (л. 1190 – л. 1204).

С жалба вх. № 94-Н-444/03.11.2017 г. по описа на ТД на НАП Бургас, ревизираното лице е оспорило РА № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г. пред Директора на ДОДОП Бургас. Жалбоподателят обжалва издадения РА в частта относно определеното начално салдо, с което е разполагал към 01.01.2013 г., както и за разполагаемите от него суми през 2013 г. и през 2014 г. Счита, че органът по приходите неправилно изключва разполагаеми парични средства, предоставени му от А.Ю.М., гражданин на Руската федерецаия, преди проверявания период, поради което РА е неправилен и незаконосъобразен в тази си част. В жалбата изрично се посочва, че А. не оспорва и приема за правилни установените допълнителни задължения от получени доходи от продажба на дружествени дялове от „Ен енд ен компани 2“ ООД през 2013 г., както и получени доходи за хотелиерска дейност в семеен хотел „При Американеца“ гр. Поморие през 2013 г. и 2014 г.

По повод така подадената жалба, с Решение № 5/03.01.2018 г., директорът на ДОДОП Бургас е потвърдил изцяло РА № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г. в обжалваната му част. В решението са изложени мотиви относно събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както и начина, по който ревизиращият орган цени същите за крайния изход на производството. В решението се приема, че аргументите на жалбоподателя по отношение на непризнатите парични средства, предоставени от М.на А., са неоснователни. Според решаващия орган, предвид събраните доказателства са налице достатъчно обективни данни, въз основа на които да може да се направи извод, че началното салдо за 2013 г., и съответно размерът на разполагаемите парични средства на А. за 2013 г. и за 2014 г. са правилно определени. Решението е връчено на жалбоподателя на 04.01.2018 г., като информация за това се съдържа на л. 10 от делото.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, се оспорват констатациите на приходния орган относно допълнително определените задължения за данък върху доходите на физически лица за 2013 г. в размер на 5 614,21 лева и лихви - 1 975,05 лева, както и определения за 2014 г. данък в размер на 10 911,47 лева и лихви - 2 632,78 лева. Задълженията са формирани на база установения от органа по приходите недостиг на парични средства при изследване на имущественото и финансово състояние на Н.П.А.. В жалбата се релевират конкретно възражения срещу неприетото от органа по приходите начално салдо на разполагаемите средства в брой към 01.01.2013 г., които според А. са в размер на 42 000 лева, което е повлияло върху размера на установения недостиг на средства за 2013 г. и 2014 г. Жалбата до съда в тази си част е идентична по съдържание с жалбата, с която е бил сезиран директорът на ДОДОП. Допълнена е с разсъждения относно събраните доказателства от Митница Бургас; относно представените от жалбоподателя доказателства във връзка с гр.д. № 864/2015 г. по описа на Окръжен съд - Бургас; съобразяването на предоставените парични средства във връзка със строежа на жилищна сграда и др.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира следното:

В изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК при преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните норми при издаването, както и правилно ли е приложен материалния закон

В настоящият случай, оспорения РА № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г. е издаден от компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията.

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават; номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията; извършените действия в ревизионното производство; мотиви за издаването му; разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000216002302-092-001/26.07.2017 г. като неразделна негова част съобразно нормата на чл. 120, ал. 2 от  ДОПК. При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. Не се установяват съществени нарушения на административно производствените правила във връзка с издаването на процесния РА, а и такива не се сочат в сезиращата съда жалба.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която да направи количествено - стойностна сметка (вложените парични средства) на СМР до етап груб строеж за обект триетажна жилищна сграда с два сутеренни етажа и два терасовидни етажа, разположена на административен адрес гр. Поморие, ул. "Княз Борис I" № 9, а също да се изчисли и размера на вложените средства за извършване на допълнителни СМР в същата сграда след издаване на Удостоверение № 103-Н/14.02.2007 г. от Община Поморие до 01.01.2013 г. Поставен е и друг въпрос - да се установят разполагаемите средства на А. към 01.01.2013 г. и реализираните приходи за 2013 г. и за 2014 г., като се вземат предвид предоставените от М.626 000 евро за периода 18.09.2009 г. - 01.08.2012 г.; двата банкови кредита от Банка ДСК; направените разходи за построяването на посочената сграда до 01.01.2013г.  След като даде отговори на тези задачи, вещото лице следва да направи рекапитулация на реално дължимите от А. данъчни задължения по ЗДДФЛ за ревизирания период. Вещото лице е изготвило експертно заключение, което е изслушано в съдебно заседание и е отговорило на поставените му от процесуалния представител на ответника въпроси. Съдът ще изложи мотиви във връзка с експертното заключение в хода на разглеждането на съдебния спор по същество. Още тук следва изрично да се отбележи, че неправилно във въпроса на жалбоподателя в молба (л. 1188), представена в съдебно заседание на 21.03.2018 г. е посочена сумата 626 000 евро - точната сума е 625 000 евро.

Във връзка със заявените в жалбата възражения и след анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено следното:

В административната преписка са ангажирани доказателства във връзка с факта, че на Н.П.А. са извършени две предходни ревизии и една проверка по ЗДДФЛ за различни периоди, както следва:

ü  за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2007 г. - ревизията е приключила с РА № 0200900315/12.05.2009 г. като няма допълнително установени данъчни задължения и неиздължени суми. Крайното салдо на съставения паричен поток към 31.12.2007 г. е в размер на 42 203,33 лева.

ü  за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. -  извършена е проверка за съпоставка на доходите и имуществото, която не е продължила с ревизия. Едновременно с проверката на А. е извършена и проверка на съпругата му Н.Н.А.. Съобразен е законоустановения режим на семейна имуществена общност, съгласно който вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на съпрузите, независимо от това на чие име са придобити. Изготвен е семеен паричен поток за периода, при който не е установен недостиг на парични средства – извършените от домакинството разходи за периода не са превишавали получените доходи. Крайното салдо към 31.12.2012 г. на съставения семеен паричен поток е в размер на 23 861, 78 лева, а за всеки от съпрузите е в размер на 11 930,89 лева.

ü  за период 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. – ревизията е приключила с РА № Р-02000215004044-091-001/11.01.2016 г., като са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. След обжалване по административен ред, с Решение № 81/01.04.2016 г. директорът на ДОДОП е отменил РА № Р-02000215004044-091-001/08.01.2016 г., с който на Н.П.А. са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт на А. по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. - 31.12.2014 г.

В изпълнение на указанията, дадени в Решение № 81/01.04.2016 г.,  ревизиращият орган е предприел множество процесуални действия за изясняване на фактическата обстановка, както следва:

 

1.Искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ)

С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизионното производство органът по приходите е връчил на ревизираното лице на основание чл. 37, ал. 3; чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК следните ИПДПОЗЛ:

1.1. ИПДПОЗЛ № Р-02000216002302-040-001/09.06.2016 г. (л. 962 - л. 965), като е определен срок за представяне 14 дни; представени писмени обяснения на 24.06.2016 г. (л. 966) – А. е потвърдил посочените наличности на парични средства в брой (отразени в писмо вх. № 14893/04.11.2015 г.  - л. 576), както следва: към 01.01.2013 г. - 42000 лева; към 31.12.2013 г. - 27 000 лева; към 01.01.2014 г. - 27 000 лева и към 31.12.2014 г. - 9 000 лева и 250 000 евро. Твърди, че разполага с 625 000 евро, предоставени му от А.Ю. М.по предварителен договор от 10.04.2007 г. за покупко-продажба на недвижими имоти. Изрично посочва, че сумата 625000 евро включва в себе си и възстановените му през 2014 г. от Митница Бургас 250000 евро. Сочи, че е представил всички необходими писмени доказателства в тази насока по предходна ревизия от 2015 г. Представя протокол от съдебно заседание, проведено на 09.06.2016 г. по гр. д. № 864/2015 г. на БРС (според съда е допусната техническа грешка - посоченото дело е по описа на Окръжен съд - Бургас), в който се съдържат показанията на М.за предоставените суми. Дадена е информация за произхода на средствата, с които е построена сградата на адрес гр. Поморие, ул. "Княз Борис I" № 9; относно разходите за издръжка на всеки член от семейството му; относно реализирана патентна дейност; относно жилището - апартамент в гр. Бургас; сочи, че на част от поставените въпроси вече е дал обяснения в предходната ревизия. В отговора изрично се пояснява, че на административен адрес гр. Поморие, ул. "Княз Борис I" № 9 се намира жилищна сграда, в която А. стопанисва чрез отдаване под наем стаи за гости и тази сграда е различна от хотелския комплекс "При Американеца", разположен на същия адрес, но стопанисван от "Ники-На" ООД. Предоставена е и друга информация.

1.2. ИПДПОЗЛ № Р-02000216002302-040-002/14.07.2016 г. (л. 976), като е определен срок за представяне 14 дни; представени документи и обяснения на 28.07.2016 г. (л. 984) – посочено е, че поради грешка на счетоводителя приходите от отдаването на стаи под наем са неправилно отчитани в полза на "Ники-На" ООД и затова А. не възразява същите да са предмет на облагане. Поради факта, че не съхранява документи за извършени разходи, А. дава съгласие да се използват данните на НСИ. Сочи, че за издръжка на дъщеря си А.е изразходвал приблизително 3 000 лева през 2013 г. Макар пътуванията и участията в изложения и договаряния да са свързани с дейността на дружествата, в които участва, направените разходи са за негова лична сметка и не са отчитани като разходи на дружествата. Сочи, че не си спомня какво точно е "Клавис" - изразява вероятност, че това е някакъв фонд.

1.3. ИПДПОЗЛ № Р-02000216002302-040-003/13.06.2017 г. (л. 986), като е определен срок за представяне 7 дни; представени писмени обяснения на 19.06.2017 г. (л. 988) – на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК е изискана декларация за имущественото състояние за всяка календарна година поотделно за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., като ревизиращият орган е предоставил образец на декларация заедно с изпратеното искане. В отговора си (л. 988) А. потвърждава дадените от него до момента обяснения в предходното производство по отменения с Решение № 81/01.04.2016 г. на Директора на ДОДОП РА № Р-02000215004044-091-001/11.01.2016 г., както и дадените в попълнена от него Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК в същото производство. Твърди, че не е налице промяна в декларираните от него факти и обстоятелства поради което иска да се приобщят към настоящата ревизия всички представени от него писмени доказателства по предходната ревизия. Моли да се вземат под внимание и относимите писмени доказателства, изясняващи факти и обстоятелства относно физическото лице Н.П.А., находящи се в ревизионната преписка на „Ники-На" ООД ЕИК 102880803, в което е съдружник и управител, и на което също е извършено повторна ревизия след отмяна на РА.

 

2. Насрещни проверки     

            На основание чл. 45 от ДОПК ревизиращият орган е извършил насрещни проверки на други задължени лица, назначени със съответни резолюции от 09.05.2016 г. на органа, възложил ревизията. До проверяваните лица са изпратени поотделно ИПДПОЗЛ. Извършени са проверки на следните лица:

2.1. „Ники-На“ ООД - А. е представил отговор вх. № 6399/27.05.2016 г. (неправилно посочена на стр. 10 от ревизионния доклад дата 20.05.2016 г.) (л. 861), съдържащ писмени обяснения и приложени документи – оборотни ведомости за ревизираните периоди. За целите на проверката с Протокол № 0950317/27.05.2016 г. (л. 871) от данъчното досие на дружеството към настоящата ревизия са приобщени писмени обяснения вх. № 4229/07.04.2016 г. (л. 873) и копия на 28 броя фискални бонове (л. 876 – л. 877) като доказателство, че А. е погасил задълженията на „Ники-На“ ООД към "АС билдинг инженеринг" ЕООД в размер на 222 901,53 лева през 2013 г., като са представени доказателства и за последващи действия във връзка с осчетоводяването на тази сума. Съставен е ПИНП № П-02000216080075-141-001/30.05.2016 г. (л. 855)

2.2. „Вилидж странджа“ ООД - А. е представил отговор вх. № 63289/26.05.2016 г. (л. 911) съдържащ писмени обяснения и приложени документи - баланс, отчети, счетоводна политика и декларация-форма СПБ-1 на БНБ за регистрираната сума,  предоставена от съдружника В.Е.Л., която отговаря на сумата за допълнителните вноски от собственика. Дружеството не е извършвало дейност. Съставен е ПИНП № П-02000216080073-141-001/30.05.2016 г. (л. 907).

2.3. "Наза инвест" ООД - А. е представил отговор вх. № 6327 (неправилно посочен като № 6326 на стр. 11 от ревизионния доклад)/26.05.2016 г. (л. 896), съдържащ писмени обяснения и оборотна ведомост на дружеството за 2013 г. и за 2014 г. Съгласно дадените обяснения не са внасяни парични суми от Н.П.А. в дружеството и не са изплащани от дружеството парични суми под никаква форма на лицето Н.П.А. за ревизираните периоди. Съставен е ПИНП № П-02000216080072-141-001/30.05.2016 г. (л. 901).

2.4. „Ен енд ен компани“ ЕООД - А. е представил отговор вх. № 6326/26.05.2016 г. (л. 893), съдържащ писмени обяснения и оборотна ведомост на дружеството за 2013 г. и за 2014 г. Съгласно същите не са внасяни парични суми от Н.П.А. в дружеството и не са изплащани от дружеството парични суми под никаква форма на лицето Н.П.А. за ревизираните периоди. Съставен е ПИНП № П-02000216080068-141-001/30.05.2016 г. (л. 888).

2.5. „Ен енд ен компани 2“ ЕООД - не е представен отговор от дружеството. Съставен е ПИНП № П-02000216080066-141-001/30.05.2016 г. (л. 884).

2.6. Сдружение „Българска инвестиционна-строителна асоциация“ - сдружението не е представило отговор. Съставен е ПИНП № П-02000216080026-141-001/30.05.2016 г. (л. 878).

2.7. "Наза инвест" ООД - А. е предоставил отговор вх. № 9014/28.07.2016 г. (л. 828), съдържащ писмени обяснения и приложени писмени доказателства. Дадени са подробни обяснения относно сделката за учредяване на възмездно право на строеж и заплатената в тази връзка сума от М.Х.А.. Съставен е Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-02000216121309-141-001/ 02.08.2016 г. (л. 821).

2.8. М.Н.М.(майка на съпругата на А. – Н.Н.А.) - представено е писмено обяснение (л. 492 – без регистрационен номер, дата и подпис), в което се твърди, че Митева е дала обяснения на всички поставени от ревизиращия орган въпроси като свидетел по гр. д. № 864/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, в съдебно заседание на 21.04.2016 г. на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.). Цитираният протокол от съдебно заседание е представен по преписката, макар и не в неговата цялост (л. 493). Същата прави възражение за давност, тъй като са изминали повече от пет години по отношение на получените средства, дарени от баща й и по отношение на дарението, което е извършила на парични средства. Съставен е ПИНП № П-02000216080022-141-001/30.05.2016 г. (л. 485), в който ревизиращият орган е приел на база събраните доказателства, че М.М.е могла да представи на дъщеря си и на внучката си чрез дъщеря си максимално възможна сума в размер на 33 107,82 лева. С Протокол № 0950316/27.05.2016 г. (л. 489) са приобщени изрично посочени писмени доказателства, събрани в хода на ревизионно производство, приключило с издаването на РА № Р-02000215004043-091-001/08.01.2016 г.

 

3. Искания за извършване на действия от други контролни органи

            На основание чл. 47 от ДОПК органът по приходите е поискал писмено от други контролни органи извършването на действия с оглед събиране на доказателства за установяване на задължения или административнонаказателна отговорност. Изпратени са следните Искания за извършване на действия от други контролни органи (ИИДДКО):

3.1. ИИДДКО № Р-02000216002302-032-001/17.05.2016 г. до Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. Бургас (л. 505) с цел разглеждане и приобщаване на събрани документи и доказателства във връзка с определяне на паричните средства в брой на Н.П.А. към 01.01.2013 г. Не е получен отговор.

3.2. ИИДДКО № Р-02000216002302-032-002/17.05.2016 г. (л. 1147) до Дирекция „Приходи, местни данъци и такси", Община Поморие за предоставяне на информация относно извършваната от А. като физическо лице дейност по отдаване под наем на стаи за гости, като се приложат съответните доказателства за това, както и относно  заплащането на туристически данък от ревизираното лице. Получен е отговор вх. № 6671/ 03.06.2016 г. (л. 1149), според който Н.П.А., ЕГН********** няма издадено удостоверение за категоризация за отдаване под наем на имот. Има издадено такова на юридическото лице „Ники-На" ООД - удостоверение за категоризация на семеен хотел „При Американеца", адрес гр. Поморие, ул. "Княз Борис" № 9 с управител Н.П.А. за 12 стаи, 24 легла. В отговора изрично е посочено, че като физическо лице, Н.П.А. няма подадена декларация по чл. 61р от ЗМДТ за осъществяване на туристическа дейност и не е плащал туристически данък.

3.3. ИИДДКО № Р-02000216002302-032-001/17.05.2016 г. (неправилно посочена дата на стр. 24 от ревизионния доклад – точната дата е 19.05.2016 г.) (л. 507) - съгласно  Инструкция № 513/ 11.03.2013 г. за реда и сроковете за осъществяване на взаимодействие между КОПНПИ, ДАНС, МВР и органите към министъра на финансите и Прокуратурата на Република България с писмо изх. № Р-17-176/03.05.2017 г. (л. 991) е поискано съдействие от КОНПИ за извършваната ревизия. От Протокол № 0948646/26.05.2017 г. (л. 941) се установява, че ревизиращият екип е посетил на място комисията и се е запознал с предоставените материали. С писмо вх. № 7024/07.06.2017 г. (л. 995) са представени заверени копия на събраните материали, свързани с Н.П.А. и Н.Н.А.. В писмото изрично се сочи, че липсват  доказателства за внесената, съответно предадена на Н.П.А. валута от А. Ю. М., като се представят копия на направените запитвания до Агенция „Митници“, както следва: писмо изх. № 8017/31.10.2015 г. (л. 1094) на КОНПИ и отрицателен отговор на Агенция „Митници“ рег. № 32-229925/05.11.2015 г. (л. 1095) и второ писмо изх. № ТД03БС/УВ-4583/13.06.2016 г. (л. 1096) на КОНПИ до Окръжен съд Бургас по гр. д. № 864/2015 г. за събиране на доказателства, на което Агенция „Митници“ е отговорила с писмо рег. № 32-84918/28.03.2017 г. (л. 1098), че след проверка във Валутния регистър не са установени данни за пренасяне на парични средства от А.Ю.М.в посочения период. Представени са нотариални актове, молба за вписване на ипотека, договор за продажба на недвижим имот по реда на ЗОС и др. На база представените договори за ипотечен кредит от 21.12.2006 г. и анекс (л. 402 - л. 403); експертен доклад  на Банка ДСК от 22.02.2017 г. (л. 1054); договор за ипотечен кредит от 23.03.2007 г. и анекс (л. 410 – л. 412) и др. ревизиращият орган достига до извода, че Н.А. не е разполагал към 01.01.2013 г. с налични пари в брой в размер на 42 000 лева. Крайното салдо на неговия паричен поток към 31.12.2012 г. (което е и начално салдо към 01.01.2013 г.) е в размер на 11 930,89 лева. Комисията е предоставила и множество доказателства за придобито движимо имущество от А. в периода 2003 г. – 2015 г., в това число леки автомобили и моторна лодка.

 

4. Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) са изпратени, както следва:

4.1. ИПДСПОТЛ № Р-02000216002302-041-001/02.08.2016 г. (л. 1156) до Банка ДСК - с писмо вх. № 10065/24.08.2016 г. (л. 1159) е получен отговор, че доходите, получени при обратно изкупуване на дялове, представляват доход от финансови инструменти по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с § 1, т. 11, буква "а" от ДР от ЗДДФЛ като източник е съответният фонд, от който лицето е изкупило дялове. Не е удържан данък доход върху изплатения доход на лицата, тъй като не подлежат на данъчно облагане доходите на местни физически лица от сделки с дялове на договорен фонд в случаите на обратно изкупуване на дялове съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с § 1, т. 11, буква "б" от ДР на ЗДДФЛ.

4.2. ИПДСПОТЛ № Р-02000216002302-041-002/02.08.2016 г. (л. 1161) до „ДСК Управление на активи" АД относно изясняване същността на извършените банкови операции чрез „Клавис“ от банковата сметка на ревизираното лице в Банка ДСК през 2013 г . Отговорът е обективиран в писмо вх. № 9887/19.08.2016 г. (л. 1164), в което се сочи, че исканите данни, засягащи наличностите и операциите по сметките за финансови инструменти и за пари на клиенти представляват търговска тайна и се разкриват само в предвидените в чл. 107 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране случаи. Изрично е посочено, че "Клавис" е програмен продукт (електронна система) за регистриране и обработка на транзакции с финансови инструменти, включително дялове за договорни фондове, който се използва от Банка ДСК.

 

5. Други процесуални действия, обективирани в представени по делото протоколи:

5.1. Протокол № 0950314/12.05.2016 г. (л. 921) за извършено посещение на адреса за кореспонденция гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 9. Ревизиращият екип е описал подробно разположената там триетажна сграда с два приземни етажа. На първи етаж от сградата е разположено заведение за обществено хранене - Бирария „При Американеца", три етажа от сградата представляват семеен хотел „При Американеца", а последния етаж от сградата се използва като семейно жилище на Н.П.А.. Представени са и приложени към ревизионната преписка издадените от Община Поморие Удостоверение № 025-Н (неправилно посочено на стр. 13 от ревизионния доклад като № 026-Н)/ 24.04.2015 г. (л.924) за утвърдена категория три звезди на ЗХР-Бирария „При Американеца", с търговец „Ники-На" ООД, ЕИК102880803 и Удостоверение № 026-Н/ 24.04.2015 г. (л. 923) за утвърдена категория три звезди на МН-Семеен хотел „При Американеца" за същия търговец.

5.2. Протокол № 0950315/12.05.2016 г. (л. 926) за извършено посещение на адреса на процесуалния представител на ревизираното лице в гр. Бургас – представени са различни документи, включително и Заключение на съдебно-оценъчна експертиза (л. 928 и сл.), изготвена от вещо лице за целите на гр.д. № 864/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с която се определя пазарната стойност на жилищна сграда със смесено предназначение.

5.3. Протоколи за приобщаване на доказателства: на основание чл. 50, ал. 4 от ДОПК, органът по приходите е съставил следните протоколи за приобщаване на доказателства към ревизионната преписка:

5.3.1. Протокол № 0948651/27.06.2017 г. (л. 944), с който от ревизионната преписка на „Ники-На“ ООД са приобщени документи във връзка с извършената проверка по СИДДО с Руската федерация на Н.П.А. и на „Ники-На“ ООД. Представени са писмо до директора на Дирекция „СИДДО“ - ЦУ на НАП от 14.06.2016 г. (л. 949); отговор вх. № 5807/12.05.2017 г. (л. 951) във връзка с осъществен обмен на информация с данъчната администрация на Русия. По преписката са налични протоколи за разпит (на руски език), изготвени от представител на данъчната администрация на Русия, както следва:

#       Протокол № 11 за разпит на А. А.М.на 11.10.2016 г. (л. 954);

#       Протокол № 12 за разпит на А.Ю.М. на 28.11.2016 г. (л. 952);

#       Протокол № 13 за разпит на Андрей Андреевич М.на 28.11.2016 г. (л. 956);

#       Протокол № 4536 за разпит на Н.П. М. на 04.10.2016 г. (л. 957) заедно с копие на три страници от паспорта й (л. 959 – л. 960).

5.3.2. Протокол № 0948651/27.06.2017 г. (л. 944), с който към ревизионното производство от данъчното досие на Н.П.А. са приобщени изрично посочени писмени доказателства от предходни проверки и ревизии.

В хода на ревизионното производство се установява, че Н.П.А. е получавал доходи от различни източници, подробно описани в т. I.3 на ревизионния доклад - нетрудови правоотношения; продажба на дружествени дялове; разпореждания с финансови инструменти; хотелиерска дейност, като безспорно не е подавал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените доходи както за 2013 г., така и за 2014 г. В т. I.5. от ревизионния доклад са представени данни за участие на ревизираното лице като собственик и/или съдружник в различни дружества, които са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. В ревизионният доклад е изложена и подробна информация относно банковите сметки на А., неговото движимо имущество (леки автомобили и моторна лодка) и недвижимо имущество (семеен хотел и жилищна сграда в гр. Поморие; жилище-апартамент в гр. Бургас).

При съобразяване на резултатите от извършените процесуални действия и събраните доказателства вследствие на тях, ревизията е достигнала до извода, че Н.П.А. не е обявил по надлежен ред чрез годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ получени от него доходи, както следва:

-         доходи от продажба на дружествени дялове на „Ен енд ен компани 2" ООД на Н.Е.К. за 50 000,00 лева;

-         доходи от отдаване под наем на стаи за гости за 2013 г. (5 908,57 лева) и за 2014 г. (11 181,64 лева).

На А. е изготвен паричен поток за ревизираните периоди, като при извършената съпоставка се установява превишение на стойността на имуществото и извършените разходи и/или получените доходи, но не се идентифицира източникът на дохода. Превишението на разходите над паричните постъпления за 2013 г. е с 63 108,09 лева и за 2014 г. е с 118 256,29 лева, което води до извода според ревизиращия орган, че са налице

обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 (до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация – А. не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ) и т. 2 от ДОПК (налице са данни за укрити приходи или доходи – доходи от продажба на дружествени дялове и от отдаване под наем на стаи за гости). Посочените стойности - 63 108,09 лева и 118 256,29 лева – представляват облагаем доход от други източници и въз основа на него е определена данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. По тази причина органът по приходите е приложил особения ред за определяне на данъчната основа, уреден нормативно в чл. 122, ал. 2 от ДОПК като е съобразил вида и характера на фактически осъществяваната дейност, както и получените приходи и извършените разходи.

Във връзка с извършването на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, органът по приходите е предприел следните действия по връчване на документи по електронен път на 13.06.2017 г. (л. 15), с които да уведоми А. и да му даде възможност да изрази становище:

Ø Уведомление № Р-02000216002302-139-001/13.06.2017 г. (л. 1169) - на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК органа по приходите уведомява А. за неговите права в качеството му на задължено лице в производствата по ДОПК, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство. А. е предупреден за последиците от неизпълнение на задълженията си по ДОПК.

Ø Уведомление № Р-02000216002302-113-001/13.06.2017 г. (л. 1172) - на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, ревизиращият орган уведомява А., че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред, като е определен 7-дневен срок от датата на връчване за представяне на доказателства и за вземане на становище.

Ø ИПДПОЗЛ № Р-02000216002302-040-003 (неправилно посочено на стр. 13 от ревизионния доклад като № Р-02000217000481-040-003)/13.06.2017 г. (л. 986), като е определен срок за представяне 7 дни – на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК е изискана декларация за имущественото състояние за всяка календарна година поотделно за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., като ревизиращият орган е предоставил образец на декларация заедно с искането.

            В отговор – писмени обяснения вх. № 7341/19.06.2017 г. (л. 988) А. потвърждава дадените от него до момента обяснения в предходното производство по отменения с Решение № 81/01.04.2016 г. на Директора на ДОДОП РА № Р-02000215004044-091-001/11.01.2016 г., както и дадените в попълнена от него Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК в същото производство. Твърди, че не е налице промяна в декларираните от него факти и обстоятелства, поради което иска да се приобщят към настоящата ревизия всички представени от него писмени доказателства по предходната ревизия. Моли да се вземат под внимание и относимите писмени доказателства, изясняващи факти и обстоятелства относно физическото лице Н.П.А., находящи се в ревизионната преписка на „Ники-На" ООД ЕИК102880803, в което е съдружник и управител, и на което също е извършено повторна ревизия след отмяна на РА.

В ревизирания период Н.П.А. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и на основание чл. 6 от същия закон е задължено лице за придобити доходи от източници в България и чужбина.

В ревизионния доклад органът по приходите е изложил подробни мотиви във връзка с определяне на паричните потоци на А. за ревизираните периоди – 2013 г. и 2014 г.

За 2013 г. като начално салдо на А. към 01.01.2013 г. е приета сумата 11 930,89 лева, като е установено превишение на разходите над получените приходи в размер на 56 142,14 лева,  но не е установен произхода на доходите на лицето, с които то е компенсирало тези разходи. Органът по приходите е определил данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, като дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е 5 614,21 лева. При съобразяване на данните за приходи от хотелиерска дейност и от продажба на дружествени дялове общата годишна данъчна основа за 2013 г. е в размер на 113 740,66 лева и размерът на дължимия данък за доплащане е 11 135,98 лева, върху който на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 3 917,59 лева.

За 2014 г. като начално салдо на А. към 01.01.2014 г. е приета сумата 27 000,00 лева, като е установено превишение на разходите над получените приходи в размер на 118 256,29 лева,  но не  е установен произхода на доходите на лицето, с които то е компенсирало тези разходи. Органът по приходите е определил данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, като дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е 10 911,47 лева. При съобразяване на данните за приходи от хотелиерска дейност общата годишна данъчна основа за 2014 г. е в размер на 119 178,17 лева и размерът на дължимия данък за доплащане е 11 917,82 лева, върху който на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 2 875,60 лева.

А. е подал възражение вх. № 94-00-870/23.08.2017 г. (л. 44) срещу ревизионния доклад, към което прилага седем пътнически митнически декларации с легализиран превод (л. 47 – л. 73). Следва да се отбележи, че по своето съдържание и приложени доказателства това възражение съответства на възражение вх. № 94-00-2156/ 17.12.2015 г. (л. 522), подадено срещу ревизионен доклад № Р-02000215004044-092-001/ 04.12.2015 г. (л. 1216) по предходна ревизия, ревизионният акт по която е отменен с вече посоченото Решение № 81/01.04.2016 г. А. възразява срещу размера на началното салдо за 2013 г. и за формираните във връзка с него парични потоци за 2013 г. и за 2014 г. За изясняване на фактите и обстоятелствата, твърдяни от А. във възражението срещу ревизионният доклад, органът по приходите е изпратил ИИДДКО № Р-02000212302-032-004/04.09.2017 г. (л. 40) до Началника на Митница Бургас. В отговор изх. № 32-268590/28.09.2017 г., вх. № 11983/ 02.10.2017 г. (л. 42) изрично е посочено, че приложените пътнически митнически декларации (преводи на „пассажирская таможенная декларация“ от руски език), представени пред митнически органи на Руската федерация, нямат правна стойност пред българските митнически власти. В електронните масиви на митническите учреждения в структурата на Митница Бургас не са открити данни за регистрирани декларации за валутни средства при внос, подадени от А.Ю.М., руски гражданин, с паспорт 636756062. В отговора се сочи, че съгласно чл. 11а,  ал. 1 от Валутния закон пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече при тяхна равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи на Република България. При извършена справка на АИС МВР Граничен контрол е установено, че А.Ю. М., роден на *** г. в Азейрбайджан, СССР, действително има регистрирани влизания в Република България през ГКПП Аерогара Бургас на всички посочени в искането дати.

При съобразяване на получения отговор от Митница Бургас във връзка пренасянето на валута от А.Ю.М. ревизиращия орган е приел, че задълженията на Н.П.А. за данък върху доходите на физическите лица за 2013 г. (главница 11 135,98 лева и лихва 3 917,59 лева) и за 2014 г. (главница 11 917,82 лева и лихва 2 875,60 лева) са правилно определени по основания и размер и са дължими от А..

            След проведено обжалване по административен ред до същият извод е достигвал и решаващия орган в постановеното от него Решение № 5/03.01.2018 г., но като е съобразил изложените в жалбата твърдения и е възприел изразеното съгласие от А. с някои от определените му задължения, е определил окончателен размер на задълженията както следва: за 2013 г. - главница 5 614,21 лева и лихва 1 975,05 лева и за 2014 г. - главница 10 911,47 лева и лихва 2 632,78 лева.

            Предвид факта, че жалбоподателят оспорва издаденият РА в частта за определяне началното салдо към 01.01.2013 г. и респ. размерът на разполагаемите средства за 2013 г. и за 2014 г., на практика въпросът се свежда до доказване реалното получаване на сумата от 625 000 евро, предадена от А.Ю.М. на ревизираното лице А.. Спорът между страните по делото се отнася именно до доказване на факта, че М.е внесъл посочената сума във валута на територията на страната. Според жалбоподателя А. тази сума е пренесена през ГКПП Аерогара Бургас, докато ревизиращият орган твърди, че подобна сума валута, не е пренесена през българската граница.

            В качеството си на продавач, жалбоподателят А. е сключил два предварителни договора с купувача М.:

Предварителен договор, сключен на 10.04.2007 г. (л. 524) – при описание на страните като продавач е посочен А. в лично качество, а купувач е А.Ю.М. също в лично качество. Предмет на договора е закупуването на 10 (десет) апартамента (подробно идентифицирани в договора като № 1; № 2; № 3; № 4; № 5; № 6; № 7; № 8; № 9 и № 10), разположени в обект с идентификатор 57491.503.347.9. М.следва да заплати според чл. 2 от договора обща цена 625 000 евро, платими по следния начин: 75 000 евро при подписването на договора и 550 000 евро до 31.12.2012 г., като всички плащания ще бъдат извършвани в брой. Съгласно чл. 4 срокът на изпълнение на договора е 31.12.2007 г., а според чл. 5 собствеността ще бъде прехвърлена на М.най-късно до 31.12.2017 г.  Според договора, към момента на неговото подписване от М.и А. не е започнало строителството на процесната сграда, което се доказва от текста на чл. 1, съгласно който А. като титуляр на правото на строеж върху УПИ 57491.503.347.9 в УПИ ІІ-86, кв. 39 по КККР на гр. Поморие се задължава „1.1. Да построи ЖИЛИЩНА СГРАДА на сезонно ползване състояща се от приземен етаж с гаражи, четири жилищни и два терасовидни етажа ….“ От информацията, вписана в договора съдът прави извод, че процесната жилищна сграда следва да бъде построена за около 8 календарни месеца, а собствеността върху апартаментите ще бъде прехвърлена на купувача 5 години след като той заплати определената в договора цена. Към момента на изготвяне на настоящото решение по делото не са ангажирани доказателства за прехвърляне на собствеността върху апартаментите. На празен лист (л. 529) е изписан текст на  руски език „Все подписи этом договоре принадлежат мне“, посочена е дата 14.11.2015 г. и има положен подпис - вероятно на М.. Видно обаче от събраните по делото доказателства, строителството на сградата е започнало с издаването на Разрешение за строеж № 112/31.10.2006 г. (л. 359) от Община Поморие и съгласно Удостоверение № 103-Н/ 14.02.2007 г. (непредставено по делото), също издадено от Община Поморие, сградата е завършена до ниво „груб строеж“. Следователно, няма как към момента на сключване на този предварителен договор жилищната сграда да започне след това да се строи, тъй като тя вече е била построена до етап груб строеж.

            Като доказателство за изплатените суми по договора са представени шест разписки, както следва:

 

 

лист №

дата

вид документ

сума, евро

място на предаване на сумата

подпис на А.

подпис на М.

последващо вписване на текст

546

10.04.2007

разписка

75 000,00

непосочено

да

не

нечетливо

538

23.08.2008

разписка

110 000,00

непосочено

да

не

нечетливо

530

25.06.2009

разписка

110 000,00

непосочено

да

не

нечетливо

534

28.03.2010

разписка

110 000,00

непосочено

да

не

нечетливо

550

15.09.2011

разписка

110 000,00

непосочено

да

не

да

542

18.07.2012

разписка

110 000,00

непосочено

да

не

нечетливо

625 000,00

 

В разписките не е посочено мястото на предаване на сумите. В началото на всяка разписка е посочена съответната дата, имената на А., неговото ЕГН и данни за личната му карта, както и адрес. Посочена е получената сума и за кои самостоятелни обекти се отнася плащането. Разписките са стандартни и включват описание на всички посочени вече десет апартамента. В края на разписките А. е положил подпис в качеството си на управител на „Наза инвест“ ООД (л. 533; л. 537; л. 541; л. 545; л. 549 и л. 553). Подписите и данните за подписалия А. са изведени на отделен лист, без да могат да се свържат с текста на разписките. Под подписа на А. е положен нечетлив текст без дата и без посочване на автора на положен друг подпис. На л. 553 (представен като част от разписка от 15.09.2011 г.) може да се разчете текст на руски език „Я, М. Андрей Юрьевич указанную сумму действительно передал Николаю Алексиеву“. Под текста е положен подпис – вероятно на М., но не е отбелязана дата.

            Като доказателство, че посочените в разписките суми са внесени на територията на страната, жалбоподателят А. представя седем пътнически митнически декларации с легализиран превод на български език за износ на валута от А. М., както следва:

 

пътническа митническа декларация

декларирани парични средства за износ от М.

летище

лист №

дата

евро

долари

рубли

лева

47-49

18.09.2009

17 770,00

15 000,00

3 500,00

52,00

Домодедово

50-52

19.12.2010

62 905,00

0,00

4 500,00

164,00

Домодедово

53-55

20.03.2011

27 681,00

20 000,00

10 000,00

0,00

Домодедово

56-61

17.06.2011

24 600,00

20 200,00

5 000,00

500,00

Домодедово

62-67

29.07.2011

14 025,00

200 500,00

7 000,00

90,00

Внуково

68-70

16.01.2012

65 690,00

73 000,00

10 000,00

2 394,00

Домодедово

71-73

29.06.2012

10 000,00

0,00

193 000,00

62,00

Домодедово

 

общо:

222 671,00

328 700,00

233 000,00

3 262,00

 

 

В таблицата е представена информация на база митническите декларации на руски език, подадени от М.. При сравнение на руските декларации с превода на български език, съдът установи следните грешки:

è За декларацията от 20.03.2011 г. М. е декларирал за износ  27 681 евро, 20 000 щатски долара и 10 000 рубли, докато в превода се чете, че са изнесени 27 681 евро, 20 000 български лева  и 10 000 рубли.

è За декларацията от 16.01.2012 г. М. е декларирал за износ  65 690 евро, 73 000 щатски долара, 10 000 рубли и 2 394 лева, докато в превода се чете, че са изнесени 65 690 евро, 73 000 лева, 10 000 рубли и 2 394 щатски долара. 

В представените пътнически митнически декларации се съдържа информация за вида на попълнения формуляр, произхода на паричните средства и целта на износа, както следва:

 

лист №

пътническа митническа декларация

произход на валута, декларирана от М.

предполагаемо използване  на валута

дата

вид формуляр

47-49

18.09.2009

няма данни

няма данни

няма данни

50-52

19.12.2010

допълнителен

работна заплата, от  предприемаческа дейност на физическо лице; аренда на недвижими имоти и земя

инвестиции, включително придобиване на недвижими имоти

53-55

20.03.2011

допълнителен

работна заплата, от  предприемаческа дейност на физическо лице; пенсия, стипендия, социални пособия, издръжка; аренда на недвижими имоти и земя

инвестиции, включително придобиване на недвижими имоти

56-61

17.06.2011

основен и допълнителен

работна заплата, от  предприемаческа дейност на физическо лице; пенсия, стипендия, социални пособия, издръжка; дивиденти и други доходи от участие в капитала на предприятия; аренда на недвижими имоти и земя; доходи от продажба на движимо и недвижимо имущество

инвестиции, включително придобиване на недвижими имоти

62-67

29.07.2011

основен и допълнителен

работна заплата, от  предприемаческа дейност на физическо лице; аренда на недвижими имоти и земя; доходи от продажба на движимо и недвижимо имущество

инвестиции, включително придобиване на недвижими имоти

68-70

16.01.2012

допълнителен

работна заплата, от  предприемаческа дейност на физическо лице; аренда на недвижими имоти и земя; доходи от продажба на движимо и недвижимо имущество

инвестиции, включително придобиване на недвижими имоти

71-73

29.06.2012

допълнителен

работна заплата, от  предприемаческа дейност на физическо лице;  пенсия, стипендия, социални пособия, издръжка;  доходи от продажба на движимо и недвижимо имущество

инвестиции, включително придобиване на недвижими имоти

 

            По делото безспорно се доказа, че жалбоподателят А. не може да ангажира като доказателства декларации, представени от М. пред българските митнически власти за внесената валута, съответстващи на представените декларации за износ на валута от Русия.

            При така представените доказателства от страна на жалбоподателя данъчният орган застъпва тезата, че същите не доказват внасянето на сумата от 625 000 евро на територията на страната от А.М.. Ревизиращият орган се позовава както на кореспонденцията между КОНПИ и Агенция "Митници" във връзка с установяването на тези факти, така и на отговора на Митница Бургас на конкретно отправеното искане в тази връзка, като съответните писмени доказателства вече бяха посочени от съда при описанието на фактическата обстановка. Безспорно се доказва, че за твърдяните от жалбоподателя периоди М. не е подавал изискваните от приложимата нормативна уредба декларации за внос на валута и такива не са декларирани във Валутния регистър, воден от Агенция "Митници".

            В този смисъл ревизиращият орган приема, че не е доказано фактическото внасяне на валутни средства от А.Ю.М. по установения в Република България ред и жалбоподателят не може да докаже, че същите са му предоставени реално за ползване. По тази причина тези средства не могат да вземат участие при формиране на твърдяното от А. начално салдо към 01.01.2013 г. в размер на 42000 лева, вследствие на което органът по приходите приема, че това начално салдо се равнява на крайното салдо от съставения семеен паричен поток в извършената проверка на Алексиеви за съпоставка на имущественото състояние на Н.П.А. за периода 2008 г. - 2012 г. в размер на 11 930,89 лева за всеки от съпрузите.

            При проведено по линия на СИДДО с Руската федерация международно сътрудничество, от Протокол №12/28.11.2016 г. (съставен от представител на руската данъчна администрация) (л. 952), за разпита на А.Ю.М. се установява, че М. потвърждава подписите си върху предварителния договор от 10.04.2007 г. Посочва още, че е поставил бележка „Все подписи на этом договоре принадлежат мне“ и дата 14.11.2015 г. по молба на съда, в проведено съдебно заседание през 2016 г. Твърди, че паричните средства са предавани на А. лично, като са оформяни разписки, които не може да представи защото се съхраняват в България. Плащането е извършвано на части в определено време, както на територията на Русия (Москва), така и в България. По договора от 10.04.2007 г. лично той е предал парични средства в размер на 625 000 евро на А., като произходът на същите е от лични спестявания, няма заеми и кредити. Посочва, че собствеността ще му бъде прехвърлена през 2017 г. и няма оформен основен договор. Няма застрахователни документи във връзка с предадените парични суми, има само оформени разписки. Всички документи във връзка с договорите се съхраняват в България, поради което той не може да ги представи в момента на разпита.

            Съдът не кредитира информацията, представена в Протокол № 12/28.11.2016 г., тъй като установява противоречие с останалите доказателства по делото. Видно от протокол от съдебно заседание на 09.06.2016 г. по гр.д. № 864/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас липсва каквото и да е изискване на съда за приподписване на предварителния договор чрез посочената от М. бележка. Самият М. си противоречи, защото до ръкописния текст е поставена дата 14.11.2015 г. (неясно с какво свързана), докато съдебното заседание е проведено на 09.06.2016 г. Не се ангажират доказателства парични суми в какъв размер и в каква валута са предавани в България и в Русия, нито кога точно са предавани.

В тази връзка, съдът отбелязва, че е налице разлика в размера и вида валута на паричните средства, посочени в разписките към предварителния договор от 10.04.2007 г. и същата информация, посочена в представените пътнически митнически декларации. Обобщената информация, представена в табличен вид, е както следва:

 

разписка

пътническа митническа декларация

декларирани парични средства за износ от М.

лист №

дата

сума, евро

лист №

дата

евро

долари

рубли

лева

546

10.04.2007

75 000,00

47-49

18.09.2009

17 770,00

15 000,00

3 500,00

52,00

538

23.08.2008

110 000,00

50-52

19.12.2010

62 905,00

0,00

4 500,00

164,00

530

25.06.2009

110 000,00

53-55

20.03.2011

27 681,00

20 000,00

10 000,00

0,00

534

28.03.2010

110 000,00

56-61

17.06.2011

24 600,00

20 200,00

5 000,00

500,00

550

15.09.2011

110 000,00

62-67

29.07.2011

14 025,00

200 500,00

7 000,00

90,00

542

18.07.2012

110 000,00

68-70

16.01.2012

65 690,00

73 000,00

10 000,00

2 394,00

 

 

 

71-73

29.06.2012

10 000,00

0,00

193 000,00

62,00

 

общо:

625 000,00

 

общо:

222 671,00

328 700,00

233 000,00

3 262,00

 

При анализ на представените данни се установява, че А. не ангажира доказателства за произхода и получаването на сумата от 75 000 евро по разписка от 10.04.2007 г. и за сумата от 110 000 евро по разписка от 23.08.2008 г. Аналогична е и ситуацията с разписката от 25.06.2009 г. за 110 000 евро. Първата пътническа митническа декларация е почти три месеца по-късно – 18.09.2009 г., при това за сума в пъти по-малка от 110 000 евро, включително и при конвентиране в евро на останалата посочена в декларацията валута. Очевидна е разликата във времето на внасяне на валутата и плащането по предварителния договор, като не е ясно къде е била съхранявана валутата в тези периоди. Следователно за сумата общо от 295 000 евро по разписки от 10.04.2007 г., 23.08.2008 г. и 25.06.2009 г. липсват каквито и да са доказателства за произхода на паричните средства, тъй като представените пътнически митнически декларации са регистрирани значително по-късно във времето.

            Отделно следва да се посочи, че внесените суми по представените пътнически митнически декларации (включително и при обмен на сумите в друг вид валута в евро) не формират сума в размер на 625 000 евро, т.е. цената на десетте апартамента по предварителния договор от 10.04.2007 г.

            Макар в жалбата А. да твърди, че е подписал шестте разписки по предварителния договор от 10.04.2007 г. в лично качество, представените от самия него разписки опровергават това твърдение – безспорно е положен печат на дружеството „Наза инвест“ ООД и е посочено името на А. като управител на дружеството. В този смисъл, общата сума от 625 000 евро, за която се твърди, че е реално предадена от М. на А., би следвало да се заприходи по сметките на посоченото дружество.

            В сезиращата съда жалба А. възразява срещу отказа на ревизиращата администрация да признае наличието на сумата от 625 000 евро, която М. му е предоставил за ползване. В жалбата се посочва, че информацията, която е получена от Митница Бургас (л. 42) е "донякъде подвеждаща и неточна". А. признава, че в случая за преноса на валута от М. през държавната граница е приложима нормата на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон, като начинът на деклариране е уреден в Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-1), но развива собствена теория във връзка с тази приложимост. Изразява мнение, че след като пасажерските декларации на М. са преди 01.02.2012 г. (когато влиза в сила посочената Наредба № Н-1), с изключение на една декларация, то изискването за писмено деклариране на валута в размер на 10 000 евро или повече при внос на територията на страната е невалидно. Отчита факта, че е имало предходна наредба (Наредба № 10/16.12.2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон, издадена от министъра на финансите), която е отменена с посочената Наредба № Н-1 и която е въвеждала друг образец. При хронологично проследяване на законодателната уредба на този въпрос безспорно се установява, че винаги е имало изискване за писмено деклариране на внасяна валута, като при това минималния размер на тази пренасяна валута е бил различен.Следователно, за целия период, през който М. е пренасял валута  - 18.09.2009 г. – 29.06.2012 г. е съществувало нормативно установено задължение за деклариране на валута в размер на 10 000 евро и повече или равностойността на тази сума.

    Жалбоподателят иска да се отчете факта, че според чл. 10а, ал. 4 от Валутния закон тези декларации се съхраняват за срок от 5 години от митническата администрация - следователно срокът е изтекъл към момента на извършване на ревизията и затова митническата администрация не разполага с тази информация. Съдът намира този извод за неоснователен. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че са налице данни за три проверки, извършени от митническата администрация във връзка с М. относно представяне на декларации за внесената валута. Към момента на отправените запитвания до митническата администрация и постановяване на нейните отговори е действала редакцията на чл.10а, обн. ДВ, бр. 96/06.12.2011 г., съгласно която декларациите се съхраняват за срок от 5 години независимо от използвания носител. Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, в която е приета съответната декларация. Направените проверки са както следва:

І. С писмо вх. № 7024/07.06.2017 г. (л. 995) от КОНПИ са представени заверени копия на събраните материали, свързани с Н.П.А. и Н.Н.А.. В писмото изрично се сочи, че липсват  доказателства за внесената, съответно предадена на Н.П.А. валута от А.Ю.М., като се представят копия на направените запитвания до Агенция „Митници“, както следва:

І.1. писмо изх. № 8017/31.10.2015 г. (л. 1094) на КОНПИ и отрицателен отговор на Агенция „Митници“ рег. № 32-229925/05.11.2015 г. (л. 1095)

Съдът съпоставя  следната информация:

 

пътническа митническа декларация

начало срок на съхранение

край срок съхранение

изтичане на 5- годишен срок

лист №

дата

47-49

18.09.2009

01.01.2010

01.01.2015

да

50-52

19.12.2010

01.01.2011

01.01.2016

не

53-55

20.03.2011

01.01.2012

01.01.2017

не

56-61

17.06.2011

01.01.2012

01.01.2017

не

62-67

29.07.2011

01.01.2012

01.01.2017

не

68-70

16.01.2012

01.01.2013

01.01.2018

не

71-73

29.06.2012

01.01.2013

01.01.2018

не

 

Следователно, към момента на отговора на Агенция Митници - 05.11.2015 г. срокът за съхранение е изтекъл само за първата пътническа митническа декларация на М. и във Валутния регистър на Агенция "Митници" би следвало да се съхранява информация за останалите 6 декларации, но такава не е установена.

І.2. писмо изх. № ТД03БС/УВ-4583/13.06.2016 г. (л. 1096) на КОНПИ до Окръжен съд Бургас по гр. д. № 864/2015 г. за събиране на доказателства, на което Агенция „Митници“ е отговорила с писмо рег. № 32-84918/28.03.2017 г. (л. 1098), че след проверка във Валутния регистър не са установени данни за пренасяне на парични средства от А.Ю.М. в посочения период

Съдът съпоставя  следната информация:

 

 

 

 

 

пътническа митническа декларация

начало срок на съхранение

край срок съхранение

изтичане на 5- годишен срок

лист №

дата

47-49

18.09.2009

01.01.2010

01.01.2015

да

50-52

19.12.2010

01.01.2011

01.01.2016

да

53-55

20.03.2011

01.01.2012

01.01.2017

да

56-61

17.06.2011

01.01.2012

01.01.2017

да

62-67

29.07.2011

01.01.2012

01.01.2017

да

68-70

16.01.2012

01.01.2013

01.01.2018

не

71-73

29.06.2012

01.01.2013

01.01.2018

не

 

Следователно, към момента на отговора на Агенция Митници - 28.05.2017 г. във Валутния регистър на Агенция Митници следва да се съхранява информация за две декларации на М. - от 16.01.2012 и от 29.06.2012 г., но на практика такава липсва.

ІІ. За изясняване на фактите и обстоятелствата, твърдяни от А. във възражението срещу ревизионният доклад, органът по приходите е изпратил ИИДДКО № Р-02000212302-032-004/04.09.2017 г. (л. 40) до Началника на Митница Бургас. В отговор изх. № 32-268590/28.09.2017 г., вх. № 11983/ 02.10.2017 г. (л. 42) изрично е посочено, че приложените пътнически митнически декларации (преводи на „пассажирская таможенная декларация“ от руски език), представени пред митнически органи на Руската федерация, нямат правна стойност пред българските митнически власти. В електронните масиви на митническите учреждения в структурата на Митница Бургас не са открити данни за регистрирани декларации за валутни средства при внос, подадени от А.Ю.М., руски гражданин, с паспорт 636756062. В отговора се сочи, че съгласно чл. 11а,  ал. 1 от Валутния закон пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече при тяхна равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи на Република България. При тази проверка резултатът би следвало да е аналогичен на проверката по т. І.2., тъй като тя също е извършена през 2017 г.

            В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че в периода на извършване на ревизията този 5-годишният срок е изтекъл не отговаря на действителността.

            В жалбата се акцентира на факта, че Република България като държава членка на Европейския съюз следва преди всичко да прилага правото на Европейския съюз директно и приоритетно и по-точно Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (Регламент 1889/2005). Според жалбоподателя съгласно § 1 от посочения регламент всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата. Задължението за деклариране се счита неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна. Цитирана е и нормата на § 3 (съгласно текста на жалбата), според който информацията се представя в писмена, устна или електронна форма, но ако  деклараторът поиска, следва да му се даде право да предостави информацията в писмен вид. Жалбоподателят стига до извода, че М. може да декларира устно пренасяната от него валута. Изводът не само е неточен, но е и незаконосъобразен, тъй като неясно по какви причини в жалбата текстът на нормата е редуциран до съдържание, удобно на защитната теза на А.. Отделно от това правните норми са посочени с неточна номерация.

            Съгласно чл. 3  (наименован Задължение за деклариране), § 1  от Регламент   1889/2005  всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия регламент. Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна. Параграф трети на същата правна норма изрично предвижда, че информацията се предоставя в писмена, устна или електронна форма, което се определя от държавата-членка, която е посочена в параграф 1. Съгласно чл. 11 от същия регламент той се прилага от 15.06.2007 г.  Следователно, в писмената си жалба А. неточно сочи, че държавата членка изрично и самостоятелно определя начина на деклариране и в българското законодателство този начин е единствено и само под формата на писмена декларация, като редът е регламентиран в Наредба Н-1. В този смисъл М. не може да пренесе при внос през българската държавна граница пари в брой на стойност 10 000 евро или повече без да ги декларира писмено.

            В отговора на Митница Бургас при проверка по т. ІІ изрично е посочено, че при извършена справка на АИС МВР Граничен контрол е установено, че А.Ю.М., роден на *** г. в Азейрбайджан, СССР, действително има регистрирани влизания в Република България през ГКПП Аерогара Бургас на всички посочени в искането дати.. Регистрацията на лицето на вход в страната не означава автоматично, че то е пренесло сочената в руските пътнически митнически декларации валута. Не се установява твърдяното от жалбоподателя противоречие в тази насока. Автоматичната информационна система на МВР Граничен контрол регистрира преминаването на лицата през държавната граница. Регистрацията на декларации за пренасяна валута е възложена като контролна функция на митническата администрация. В този смисъл ако М. е преминавал държавната граница той винаги ще е регистриран в АИС на МВР Граничен контрол, но само ако е декларирал пренасяната валута ще бъде регистриран във Валутния регистър, поддържан от "Агенция "Митници".

            Според А. налице е писмено, изрично потвърждение от М. за пренасянето на тези суми и за предаването им на жалбоподателя. Тъй като няма конкретно посочване какво е това писмено потвърждение, съдът приема, че твърдението се отнася за пътническите митнически декларации и разписките за получени суми, които вече бяха обсъдени и съдът изложи мотиви защо не кредитира същите.

            Според жалбоподателя факта на пренасянето на процесната сума е потвърден и в производството с КОНПИ, където съответните документи и доказателства са приети в негова полза. Поради липса на ясна позиция кое производство с КОНПИ има предвид жалбоподателят, съдът приема че това е производството по гр.д. № 864/2015 г. по описа на БОС. Видно от Определение № 1353/17.06.2016 г., с което е прекратено производството по посоченото дело, причина за това е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 165 от 13.06.2016 г. по гр. д. № 921/2016 г. на ВКС, І гр. отд.,  постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, с който акт е формирана задължителна практика на касационната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която съдебния състав на БОС е бил длъжен да съобрази. В този смисъл няма произнасяне на съда кои документи и показания са приети по делото. Отделно от това настоящият съдебен състав вече няколко пъти изясни факта, че показанията на М. по цитираното гражданско дело не могат да бъдат приети като доказателство в настоящия съдебен спор.

            В жалбата е въведено противоречиво твърдение относно съхранението на българските валутни декларации, попълвани от М.. На запитване на А. (неясно кога и къде) същият е дал отговор, че "не пази подобни документи поради отдалеченост във времето, но помни, че винаги е информирал митническите служители на Летище Бургас при преминаването на пункта за пренасяната от него валута, като е представял съответната заверена от митническите органи на летище Домодедово декларация, при което служителите са го пропускали, без да го карат да попълва и друга декларация".  Според А. "Това е обяснимо, тъй като превозът на г-н М. от Русия до България е винаги със самолет, при което преминаването през митническите контролни органи се осъществява непосредствено преди влизане в затворената зона на летището на излитане, съответно преди излизане от тази зона на летището на кацане. В този случай няма как да се получи разлика в пренасяните валутни средства между двете летища, което показва защо митническите органи на летището в България не са изисквали попълване на нарочна декларация от господина при кацането, а са приемали руската митническа декларация, в която е посочено и то изрично размера, вида и направлението на пренасяната валута!" Така изразеното твърдение е произволно и недоказано и отново съдържа вътрешно противоречие - от една страна М. въобще не пази подобни документи, а от друга страна на практика той не е попълвал, но причина за липсата на съхранение е отдалечеността във времето, а не неизискването на подобна декларация от митническите власти. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-1 лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7. Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция "Митници". Нормата на чл. 2, ал. 1 от същата наредба предвижда императивно, че пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9. В този смисъл задължение на лицето, което влиза на територията на страната е да подаде визираната декларация пред компетентните митнически власти. Последните нямат задължение да изискват такава (неподаването на такава декларация от страна на лицето влече ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност), нямат оперативна самостоятелност да преценят в кои случаи да изискат от лицето подобна декларация и в кои не и нямат право да приемат подобна чуждестранна декларация вместо българска. Подобна позиция е ясно изразена и от съответния компетентен орган - Агенция "Митници" чрез структурното й звено Митница Бургас (л. 42). Съдът намира за необходимо да посочи, че съществуват различни начини, при които декларираната от лицето валута пред митническите органи при напускане на територията на страната с въздушен транспорт да бъде в различен размер при кацане на същото лице в друга държава, но това не е въпрос, който следва да се обсъжда в настоящото производство.

            Към писмени обяснения вх. № 7547/24.11.2016 г. А. е представил протокол от проведено на 09.06.2016 г. съдебно заседание по гр.д. № 864/2015 г. (л. 971) на БРС (според съда е допусната техническа грешка - посоченото дело е по описа на Окръжен съд - Бургас). В същото заседание като свидетел показания е дал А.Ю.М.. Настоящият съдебен състав не може да разглежда този протокол в частта за свидетелските показания на М. като доказателство за разрешаване на спора между страните, тъй като би нарушил принципа на непосредственото възприемане на свидетелските показания. Информацията, съдържаща се в посочената част на протокола е ирелевантна за изхода на настоящото дело.

По изложените доводи съдът счита, че изводът на ревизиращият орган да не включи в паричния поток на А. за 2013 г. сумата от 625 000 евро е правилен. Жалбоподателят не се е справил с тежестта на доказване относно факта на действителното получаване на посочената сума. Нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК изрично предвижда, че в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Безспорно органът по приходите е събрал достатъчно доказателства, които да докажат съществуването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл искането в жалбата сумата да бъде призната за реално предадена и да бъде включена в паричния поток за 2013 г. е неоснователно и недоказано.

 

Предварителен договор сключен на 20.05.2013 г. (л. 581) – продавач е „Ники-На“ ООД, ЕИК 102880803, представлявано от Н.П.А. – управител, а купувачи са лицата А.Ю.М., Нина Паруйровна М.а и Андрей Андреешию М. (съответно сестра и син на А.Ю.М.). Предмет на договора съгласно чл. 1, ал. 1, е „продавачът като титуляр на правото на строеж върху УПИ ІІ-86, кв. 275, м. Кротиря, землище на гр. Поморие ….  да построи жилищна сграда за сезонно ползване състояща се от три жилищни и два мансардни етажа и прехвърли на купувача правото на собственост върху следния недвижим имот, изграден в същата сграда – апартамент № 1….; апартамент № 3…. и ателие № 13…“ Според чл. 2 и чл. 3 цената на описаните имоти общо е 200 000 евро, които купувачът следва да заплати по банкова сметка ***.05.2013 г. Изрично трябва да се посочи, че чл. 4 предвижда срок за изпълнение на строителните работи до етап предаване на купувача 30.12.2012 г. (договорът е сключен на 20.05.2013 г.). Според чл. 5, ал. 3 „Продавачът се задължава да завърши обекта с грижата на добър стопанин в срока, определен в чл. 4 (30.12.2012г.) и да прехвърли собствеността на имота, описан в чл. 1 , на Купувача в срока, определен в чл. 5Аналогично е съдържанието на чл. 5, ал. 7, според която „Продавачът се задължава да прехвърли собствеността на Купувача в срока, определен в чл. 5“ Съдът намира за необходимо да посочи, че не само срокът за изпълнение е немислим като времеви интервал, но и в чл. 5 не се съдържа какъвто и да било срок. Договорът е подписан от А. като управител на „Ники-На“ ООД и е положен печат на дружеството. Не може да се определи кой е подписал договора от страна на тримата купувача, тъй като има положени два подписа без идентификация на авторите им. Като доказателство за извършеното плащане по този предварителен договор е представена Разписка за получена сума (л. 591) от 20.05.2013 г., с която А. в качеството си на управител на „Ники-На“ ООД потвърждава получаването на сумата от 250 000 евро (макар цената по договора да е 200 000 евро и същата да е следвало да се плати по банкова сметка). ***ата разписка. Същата е подписана само от А. в качеството му на управител на „Ники-На“ ООД и е положен печат на дружеството. Разписката е съставена на 20.05.2013 г., т.е. в деня в който договорът е сключен.

            От писмо  изх. № 251000-10400/04.05.2015 г. на ОД МВР Бургас (л. 165) се установява, че на 22.05.2013 г. при пристигане с полет от Руската федерация, след извършена митническа проверка е установено, че А. е носил в ръчния си багаж сумата от 250 500 евро, като същият не ги е обявил по надлежен ред чрез представяне на валутна митническа декларация. След поредица от административни и съдебни производства, с Решение № 1594/08.10.2014 г. Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление №ъ269/23.06.2014 г., издадено от началника на Митница Бургас, като едновременно с това е отменено и отнемането на процесната сума в полза на държавата.

            Жалбоподателят е представил писмени обяснения вх. № 7547/24.11.2016 г. (л. 966) във връзка с отправено до него ИПДПОЗЛ № Р-0200021602302-040-001/09.06.2016 г. Твърди, че към 01.01.2013 г. е разполагал с 42 000 лева в брой, а към 01.01.2014 г. - 27000 лева, като тези суми да бъдат приети за начално салдо към 01.01.2013г., респ. 01.01.2014 г. Сочи, че разполага със сума в размер на 625 000 евро, която включва и сумата от 250 000 евро възстановена му от през 2014 г. Изразено е твърдение, че строителството на сградата на адрес гр. Поморие ул. "Княз Борис І" № 9 е финансирано със средства по банкови кредити в общ размер на 800 000 лева и от средствата на М.. Цитира представена експертиза (л. 928) според която стойността на реализираните СМР е 345 000 евро. Иска от органа да приобщи в настоящата ревизия представените заедно с възраженията срещу предходен ревизионен доклад № Р-02000215004043-092-001/04.12.2015 г. договор, разписки за получени суми, извлечение от банкови преводи и Определение по гр.д. № 864/2015 г. (л. 554) на БРС (според съда е допусната техническа грешка - посоченото дело е по описа на Окръжен съд - Бургас).

            Видно от отговора на А. вх. № 12924/01.10.2015 г. (л. 580) по ИПДПОЗЛ № Р-02000215004044-040-001/10.07.2015 г., същият сочи, че е получил сумата от 250 000 евро в Москва от А.Ю.М., като е декларирал същите пред Митница Шереметиево - Москва. Посочва, че след различни наказателни и административни производства парите са му върнати от Митница Бургас по банков път, но не са върнати на собственика М.. Последният се е отказал от покупката на имотите в местността "Кротиря", като е взето решение сумата да бъде вложена в бъдещи проекти на А.. Към отговора са приложени вече посочения от съда предварителен договор от 20.05.2013 г. и разписка за получената сума от същата дата, а също и пътническа митническа декларация. На л. 593 от делото е представена под формата на една страница пътническа митническа декларация (превод) - допълнителен формуляр, на името на А., в която е посочена сумата от 250 000 евро. При сравнение със същите декларации, представени като попълнени от М., съдът установява, че липсва копие на декларацията на руски език и представеният превод е непълен, поради което не може да се установи релевантна дата.

            В отговора на А. вх. № 14893/04.11.2015 г. (л. 5576) по ИПДПОЗЛ № Р-02000215004044-040-002/23.10.2015 г. изрично е записано, че сумата от 250 000 евро е върната на А. през 2014 г. от Агенция "Митници" по банков път, като тази сума е изтеглена в брой.

            Съдът като съобрази представените от А. писмени обяснения намира, че сумата от 250 000 евро не може да послужи при формиране на началните салда за 2013 г. и за 2014 г. Самият жалбоподател определя времевия интервал, в който е разполагал с тази сума - само три дни през 2013 г. - на 20 май когато получава същата в Москва и при пристигане на Летище Бургас тя е иззета от него на 22.05.2013 г. и от декември 2014 г., когато му е възстановена. По тази причина невярно е неговото твърдение в обясненията му с вх. № 7547/24.11.2016 г., че тази сума следва да е част от общата сума в размер на 625 000 евро. 

            Налице са и други противоречия, свързани с посочената сума от 250 000 евро. На първо място цената по договора от 20.05.2013 г. е в размер на 200 000 евро и не е ясно защо А. е получил 250 000 евро, т.е. липсват обяснения в тази насока. Няма информация защо въпреки уговореното в договора плащане на цената да се извърши по банков път, на практика то е реализирано чрез фактическо предаване на сумата.

            Жалбоподателят твърди, че сумата му е предадена лично от А.Ю.М.. При проведеното международно сътрудничество по линията на СИДДО с Руската федерация, от Протокол № 12/28.11.2016 г. (л. 952) за разпита на А.Ю.М. се установява, че самия М. е посочил, че по договора от 20.05.2013 г. сумата от 250 000 евро е предадена на А. от неговите син и сестра по личното желание на М. – така посочените лица щели да вземат непосредствено участие в договора за покупко-продажба на недвижимото имущество в новостроящата се жилищна сграда. Заявява, че се е отказал от апартаментите по договора от 20.05.2013 г. като съгласие за разваляне на договора не е оформено, а няма и оформен основен договор. А. му е предложил за в бъдеще да вземе обекти по избор, съответни на вече платената цена. Цената по договора е платена с лични средства като няма заеми и кредити в тази връзка.

            От Протокол № 11/11.10.2016 г. (л.954) и Протокол № 13/28.11.2016 г. (л. 956), изготвени отново във връзка със СИДДО с Руската федерация, за разпита на А. А. М. се установява, че той като син на А.Ю.М., заедно с неговата леля Н.П. М.а са предали паричната сума лично на А., но не се сочи къде (България/Русия) се е случило това. М.-син посочва, че има отказ от сключения договор, без да уточнява при какви обстоятелства се е случило това, но също така твърди, че тези пари ще послужат за заплащане на апартамент по предходния предварителен договор (отново не се сочат обстоятелствата, при които страните и А. са се договорили) като към настоящия момент той не е собственик на апартамент по предварителния договор от 10.04.2007 г. Заявява, че собствеността ще му бъде прехвърлена през 2017 г., при оформяне на основен договор.

            В Протокол № 4536/04.10.2016 г. (л. 957) за разпита на Н.П. М.а – сестра на А.Ю.М. се посочва, че средствата представляват лични спестявания на родния й брат.  Заявява, че не е станала собственик на апартамента тъй като в договора е указана дата за предаване на собствеността през 2017 г. Посочва, че сума в размер на 875 000 евро не й е възстановявана. В единствения предварителен договор – този от 20.05.2013 г., в който М.а е посочена за купувач и не може да се проследи дали е подписала същия в това си качество, не е определен конкретен срок за прехвърляне на собствеността .

            Не на последно място следва да се посочи, че А. не ангажира доказателства кога и как е взето решение предварителният договор от 20.05.2013 г. да се прекрати/ развали без връщане на сумата на нейния собственик. Изрично трябва да се отбележи, че договорът е сключен от А. в качеството му на управител на "Ника-На" ООД, поради което сумата от 200 000 евро като цена по договора следва да постъпи по сметките на дружеството, а не лично управителят й да разполага с нея.

            Към писмени обяснения вх. № 7547/24.11.2016 г. А. е представил протокол от проведено на 09.06.2016 г. съдебно заседание по гр.д. № 864/2015 г. (л. 971) на БРС (според съда е допусната техническа грешка - посоченото дело е по описа на Окръжен съд - Бургас). В същото заседание като свидетел показания е дал А.Ю.М.. Настоящият съдебен състав не може да разглежда този протокол в частта за свидетелските показания на М. като доказателство за разрешаване на спора между страните, тъй като би нарушил принципа на непосредственото възприемане на свидетелските показания. Информацията, съдържаща се в посочената част на протокола е ирелевантна за изхода на настоящото дело.

            По изложените мотиви във връзка с предварителния договор, сключен на 20.03.2013г. съдът намира, че правилно органът по приходите не е взел предвид сумата от 250 000 евро при формиране на началното салдо към 01.01.2013 г. и на паричните потоци за 2013 г.и за 2014 г.

            Съдът вече посочи, че по искане на жалбоподателя по делото е допусната и изслушана съдебно - икономическа експертиза. Предвид изложените мотиви във връзка с предварителните договори от 10.04.2007 г. и 20.05.2013 г., сключени от А. съдът не цени отговорът на въпрос № 2 от експертизата  - да се установят разполагаемите средства на А. към 01.01.2013 г. и реализираните приходи за 2013 г. и за 2014 г., като се вземат предвид предоставените от М. 626 000 евро за периода 18.09.2009 г. - 01.08.2012 г.; двата банкови кредита от Банка ДСК; направените разходи за построяването на посочената сграда до 01.01.2013г.  След като даде отговори на тези задачи, вещото лице по искане на жалбоподателя следва да направи рекапитулация на реално дължимите от А. данъчни задължения по ЗДДФЛ за ревизирания период. Предвид факта, че по делото не се доказа фактическото предаване на сумата от 625 000 евро от М. на А., изготвения паричен поток от вещото лице и съответно определените задължения по ЗДДФЛ в тежест на А. не могат да бъдат приети за действителни. Следва да се посочи, че дори  определеният от вещото лице размер на задълженията да следваше да бъде приет (а това не е така), при определяне на размера на задължението за 2014 г. и общия размер на данъка по ЗДДФЛ за двете ревизирани години вещото лице е допуснало технически грешки при извършените аритметични пресмятания.

            В жалбата А. сочи, че е много „интересен начина на боравене с данните от заключението на вещото лице по приетата от съда по гр. д. № 864/2015 г. на БОС експертиза“, като това заключение е представено от А. като доказателство в административното производство. Има се предвид Заключение на съдебно – оценъчна експертиза от 12.04.2016 г. (л. 928) по гр.д. № 864/2015 г. на БОС. Експертизата е представена пред ревизиращия орган при неговото посещение в кантората на процесуалния представител на А., документирано в Протокол № 0950315/12.05.2016 г. (л. 926). В заключението е посочено, че същото следва да определи „каква е пазарната стойност на всеки от недвижимите имоти по точка І, ІІ, V от описанието на претенциите в мотивираната част на настоящото определение ( № 2366 от 14.10.2015 г.) към момента на завеждане на делото (19.05.2015 г), както и към съответния момент на закупуването им, а за Жилищната страда по т. І т. 1 - към момента на въвеждане в експлоатация. За тази сграда да се посочи отделно каква е пазарната стойност на услугата за изграждане към м. Ноември 2006 г. (с вкч. Материали и труд) и каква е пазарната стойност на правото за строеж за същата сграда към същия момент. При оценка на жилищните обекти по т. V 3.4.5., в.л. да приспадне обременяващото ги право на ползване.“  Посоченото Определение № 2366/14.10.2015 г. е представено в административната преписка в  непълен вариант (л. 554), липсва частта за допускане на съдебно-оценъчна експертиза и  по този начин настоящият съдебен състав е ограничен да провери дали това е била действително поставената задача. Според А. неправилно ревизията е взела само пазарните стойности на правото на строеж; на жилищната сграда към датата на въвеждане на сградата в експлоатация; на строителната услуга. Твърди, че направеният от него разход за строителство (това са парите, които е похарчил от сумата, предоставена му от М.) не се влияе от пазарната стойност на сградата. Според А. ако се приеме, че този разход възлиза на определената от вещото лице пазарна стойност на строителната услуга, т.е. СМР в размер на  762 679,20 лева с ДДС, то предоставената му от М. сума от 626 000 евро (1 225 708 лева, при курс на БНБ за 1 Евро = 1.958 лева) надвишават вложените пари. А. твърди, че по волята на М. е разполагал със сумата както намери за добре, поради което остатъкът от тази сума е напълно достатъчен за покриване на други нужди във времето, в това число и през ревизираните 2013 г. и 2014 г. Заявява още, за построяването на процесната сграда е ползвал два кредита в общ размер от 800 000 лева, за което също е ангажирал доказателства. Твърди, че част от допълнителните подобрения, предвидени в договора не са изпълнени, тъй като М. се е отказал от прехвърляне на собствеността и е пожелал пренасочване на инвестицията му. На първо място вече беше посочена точната сума от 625 000 евро (според представените разписки). При съобразяване на фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева, 625 000 евро*1,95583=1 224 349,58 лева, с които според твърденията А. би следвало да е разполагал.

            Към представения по делото отговор на КОНПИ вх. № 7024/07.06.2017 г. (л. 995) са приложени два договора за ипотечни кредити с Банка ДСК ЕАД, както следва:

§  Договор от 21.12.2006 г. (л. 402) за ипотечен кредит за строителството „до груб строеж“ на триетажна жилищна сграда с два сутеренни етажа и два терасовидни етажа на адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 9 в размер на 400 000 лева, като срокът за издължаване е 300 месеца и кредитът е обезпечен с договорна ипотека. Към договора е приложен анекс от декември 2016 г. (без посочена дата) (л. 403) относно етапите на усвояване на кредита, като в първия етап (изграждане на груб строеж с покривна плоча) А. трябва да участва със сумата от 96 598 лева, а във втория етап (външна дограма и тенекеджийски работи) – 24 150 лева.

§  Договор от 23.03.2007 г. (л. 410) за ипотечен кредит за довършителни работи на триетажна жилищна сграда с два сутеренни етажа и два терасовидни етажа на адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 9 в размер на 400 000 лева, като срокът за издължаване е 300 месеца и кредитът е обезпечен с втора по ред договорна ипотека. Към договора е приложен анекс от 23.03.2017 г. (л. 412) относно етапите на усвояване на кредита, като в първия етап (ел, ВиК и др.) А. трябва да участва със сумата от 67 430 лева), а във втория етап (топлоизолация и др.) – 16 856 лева. Преди този договор е изготвен  експертен доклад на Банка ДСК ЕАД от 22.02.2007 г. (л. 1054) за обект: триетажна жилищна сграда с два сутеренни етажа и два терасовидни етажа в гр. Поморие, от който се установява, че строителството на сградата е започнало с издаването на Разрешение за строеж № 112/31.10.2006г. (л. 359) от Община Поморие и съгласно Удостоверение № 103-Н/ 14.02.2007 г. (непредставено по делото), също издадено от Община Поморие, сградата е завършена до ниво „груб строеж“. Експертизата е определила количествено-стойностна сметка за довършителни работи на сградата на стойност 484 286 лева с ДДС. Съгласно договор за ипотечен кредит от 23.03.2007 г. банката отпуска кредит в размер на 400 000 лева за срок от 300 месеца за извършване на довършителни работи, а остатъка от 84 286 лева са лично участие на кредитополучателя.

При извършено посещение на ревизиращият орган в офиса на адвоката, упълномощен от задълженото лице, документирано с Протокол № 0950315/12.05.2016 г., е представено заключение на съдебно-оценъчна експертиза по гр.д. №864/2015г. по описа на БОС, от която се установява, че пазарната стойност на строителната услуга по изграждане на жилищната сграда към месец ноември 2006 г. възлиза на 635 566 лева без ДДС или 762 679,20 лева с ДДС; пазарната стойност на правото на строеж на сградата е 145 200 лева без ДДС или 174 240 лева с ДДС, а пазарната стойност на жилищната сграда към датата на въвеждане в експлоатация – 30.08.2007 г. възлиза на 2 355 720 лева без ДДС или 2 826 864 лева с ДДС.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която да направи количествено - стойностна сметка (вложените парични средства) на СМР до етап груб строеж за обект триетажна жилищна сграда с два сутеренни етажа и два терасовидни етажа, разположена на административен адрес гр. Поморие, ул. "Княз Борис I" № 9, а също да се изчисли и размера на вложените средства за извършване на допълнителни СМР в същата сграда след издаване на Удостоверение № 103-Н/14.02.2007 г. от Община Поморие до 01.01.2013 г. Видно от заключението на вещото лице, което в тази му част съдът кредитира като обективно и безпристрастно,  на А. с Нотариален акт №2/15.11.2006 г. (л. 365) е учредено право на строеж на триетажна сграда с два подземни и два терасовидни етажа, по силата но което А. да построи със свои средства и материали и да стане собственик на така описаната сграда с РЗП 1 532,61 кв. м. Вещото лице сочи, че А. в качеството си на инвеститор е сключил договор № 83/03.11.2006 г. (непредставен по делото) с ЕТ „Лини“ като изпълнител на строително-монтажни работи на обект жилищна сграда в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 9. В договора било уговорено авансово плащане в размер на 70 000 лева в срок 5 дни от сключването на същия, но експертът не е установил доказателства за извършено плащане. Според вещото лице е представена количествено-стойностна сметка (неприложена по делото) за посочения обект от 30.04.2007 г. на обща стойност 484 714,00 лева, която е представена подробно в заключението на л. 1232 от делото. Вещото лице изрично е посочило, че договорът е сключен от А. в качеството му на физическо лице, но не са установени платежни документи, нито документи, доказващи стойността на други строителни и/или довършителни работи. В заключението се посочва още, че в извършената на А. *** относно задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2007 г. са установени общо разходи за строителството в размер на 578 112,50 лева, като същите са взети предвид от ревизиращия орган при формиране на началното салдо на А. към 01.01.2013 г.

            Жалбоподателят А. релевира възражения срещу съдържанието на решението, с което директорът на ДОДОП потвърждава обжалваният от него РА в оспорената част. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Следователно, предмет на съдебно оспорване е единствено и само РА. Допълнително трябва да се отбележи, че според Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, което в своята част III запазва приложението си и при действието на АПК, в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, той може да изложи съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. И в този случай се постигат изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В този смисъл, фактът, че директорът на ДОДОП в своето решение е изложил мотиви във връзка с разпита на М. пред съда не води до порок в ревизионното производство.

            Настоящият съд вече изложи мотиви защо личните отношения между А. и М. не могат да бъдат от значение относно признаването на сумата от 625 000 евро в паричния поток на ревизираното лице. Фактът, че решаващият орган не е изложил мотиви в тази връзка (личните отношения) не влияе върху законосъобразността на РА защото като административна инстанция по същество директорът на ДОДОП сам преценя кои факти са от значение.

            Не на последно място този съд намира за необходимо да обсъди и заявлението на А. в жалбата, че може да разполага свободно с чужди средства, поради което те не следва да бъдат декларирани именно защото не са негови собствени. Безспорно се установи, че предварителният договор от 10.04.2007 г. е подписан от А. като управител на "Наза инвест" ООД, а този от 20.05.2013 г. - като управител на "Ники-На" ООД. Следователно, платените цени по предварителните договори би следвало да постъпят по сметки на дружествата и А. да оперира с тях от името на дружеството, а не както сам сочи, че в качеството си на управител на 4 търговски дружества и на едноличен търговец разполага и може да ползва касите на тези стопански обекти. Отделно, недоказано остава твърдението му, че по желание на самия М. собствеността върху заплатените апартаменти все още не е прехвърлена въпреки че сградата е построена и въведена в експлоатация – от Протокол № 12/28.11.2016 г. (л. 952) за разпита на А.Ю.М. се установява, че той очаква собствеността да му бъде прехвърлена до края на 2017 г.

            Изложените до тук факти обуславят правилността на извода на решаващият орган, че ревизираното лице Н.П.А. е извършвал стопанска дейност, която включва от една страна изграждане на жилищна сграда, а от друга продажба на обособени в нея жилищни имоти на А.Ю.М. при луксозно изпълнение на довършителните работи съгласно чл. 1.2. от предварителния договор, сключен между страните на 10.04.2007 г. В този смисъл А. е бил длъжен да организира счетоводно отчитане на извършените от него разходи по строителството на жилищната сгради и направените разходи за довършителни работи, както и за получените приходи от продажбата на обособените недвижими имоти в сградата, а реализираният за съответната година доход - да декларира по реда на ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ. При воденето на подобно редовно счетоводство същият би бил в състояние да докаже, че е разполагал с твърдяната от него сума от 42 000 лева към 01.01.2013 г., както и нейния произход. Както в хода на административното производство, така и в настоящия съдебен процес, А. не е доказал с каквито и да са по вид доказателства собствените си твърдения, че фактически е получил сумата от 625 000 евро от М., като е вложил част от нея в строителството (неясно каква сума), а останалата част е ползвал за лични цели.

            В сезиращата съда жалба се сочи, че обстоятелството, че А. е разполагал свободно с парите, предоставени му от А.Ю.М. дава отражение върху началното салдо към 01.01.2013 г., а също така и върху паричния поток за 2013 г. и за 2014 г., включително и за началното салдо към 01.01.2014 г. Съдът, както и за останалите параметри, не установи нарушение при формиране на началното салдо за 2014 г. Жалбоподателят е представил писмени обяснения вх. № 7547/24.11.2016 г. (л. 966) във връзка с отправено до него ИПДПОЗЛ № Р-0200021602302-040-001/09.06.2016 г. Твърди, че към 01.01.2013 г. е разполагал с 42 000 лева в брой, а към 01.01.2014 г. - 27000 лева, като тези суми да бъдат приети за начално салдо към 01.01.2013г., респ. 01.01.2014 г. Органът по приходите се е съобразил с подадената от него декларация, че към  31.12.2013 г., респ. към 01.01.2014 г. е разполагал в брой със сумата от 27 000 лева. В констативната част на ревизионния доклад относно представената в табличен вид информация за анализа на имущественото и финансовото състояние на А. (стр. 29 - стр. 37) сумата в размер на 27 000 лева е посочена в колона „парични средства в края на данъчния период 31.12.2013 г.“ относно имущественото му състояние за 2013 г. и съответно в колона „парични средства в началото на данъчния период 01.01.2014 г.“– относно имущественото му състояние за 2014 г.

Съдът приема за правилен извода на ревизиращия орган, че не се доказа по безспорен начин реалното предаване на сума в размер на 625 000 евро от А.Ю.М. на Н.П.А., поради което тази сума не е включена при формиране на началното салдо към 01.01.2013 г. за паричния поток на ревизираното лице. Ревизиращият орган законосъобразно е приел, че това салдо следва да бъде в размер на 11 930,89 лева (половината от крайното салдо към 31.12.2012 г. на съставения семеен паричен поток е в размер на 23 861, 78 лева, установен при проведена проверка на А. и съпругата му Н. А. за периода 2008 г. - 2012 г.). Наличните парични средства в брой към 01.01.2013 г. са доказани и установени със съответните документи и по предвидения в ДОПК процесуален ред с Протокол № 1408706/07.07.2014 г. (л. 765 - л. 777), приобщен към обжалвания ревизионен акт с Протокол № 0948652/27.06.2017 г. (л. 944 - л. 948).

 Аналогично, правилно е определено и началното салдо към 01.01.2014 г. в размер на 27 000 лева, която самият А. е декларирал.

По изложените мотиви съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а РА, в частта, в която е оспорен (относно определянето на началното салдо на А. към 01.01.2013 г. и размера на разполагаемите му средства за 2013 г. и за 2014 г.) - да бъде потвърден.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата 1 164,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

С оглед гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт № Р-02000216002302-091-001/ 16.10.2017 г., издаден от Г.Д.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.Н.Ж.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, и потвърден в обжалваната част с Решение № 5/03.01.2018 г., произнесено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при ЦУ на НАП, в частта за установени задължения за данък върху доходите на физическите лица, както следва: за 2013 г. - главница в размер на 5 614,21 лева и лихви в размер на 1975,05 лева и за 2014 г. - главница в размер на 10 911,47 лева и лихви в размер на 2 632, 78 лева.

ОСЪЖДА Н.П.А., ЕГН ********** да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас сумата 1 164,00 (хиляда сто шестдесет и четири) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: